Решение № 2338 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3457/2020 г.

Решение № 2338 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3457/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та), чрез нейния председател, приподписана от главен юрисконсулт, срещу Решение № 559 от 30.01.2020 г., постановено по адм. д. № 11349 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. С него, по жалбата на В. Враняшка, е отменено Решение № Ж – 82 от 07.02.2019 г. на КЕВР, с което преписката, образувана по нейна жалба с вх. № В-17-30-14 от 27.11.2018 г. срещу "Водоснабдяване и канализация" – Варна ООД е прекратена, като преписката е изпратена на Комисията за ново произнасяне. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), на Закона за водите (ЗВ) и на Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4/2014 г.) и не е разгледал изложените в тази връзка мотиви в Решение № Ж - 82 от 07.02.2019 г., издадено от КЕВР. Като последица на неточния анализ на разпоредбите от цитираните актове, съдът погрешно стигнал до извода, че жалбата, с която е сезирана Комисията е срещу отказ за предоставяне на водоснабдяване на имота на Враняшка и като такава попада в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 142, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. Обръща се внимание на факта, че било безспорно установено в хода на административното производство, че процесният имот има достъп до водоснабдителната мрежа. Като се основава на разпоредбите на чл. 22 ЗЕ, на чл. 6 и чл. 9 ЗРВКУ, касационният жалбоподател поддържа становище, че искането за пломбиране на индивидуален водомер не попада в предмета на регулиране по ЗРВКУ, поради което Комисията няма компетентност да разгледа жалбата. Отделно от това счита, че представените от Враняшка съдебни решения касаят разрешаването на спор между собственици във връзка с ползването на имота и не обвързват КЕВР и ВиК оператора. Като се позовава на чл. 6, ал. 1, на чл. 11, ал. 4 и на пар. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, касационният жалбоподател обосновава становище, че пломбирането на индивидуални водомери не е измежду показателите за качество, за които КЕВР следи, предвид което правилно със спорното нейно решение е прието, че жалбата на Враняшка в тази съответна част не попада в предмета на регулиране по ЗРВКУ – не е свързана с регулирането на цените на ВиК услугите, с достъпността или с качеството на същите. По тези причини се поддържа становище, че спорът между Враняшка и "Водоснабдяване и канализация" – Варна ООД не може да бъде разгледан от КЕВР поради липса на компетентност за Комисията относно откриване, промяна или закриване на партиди, тоест той е извън контролните й правомощия. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу акта на КЕВР. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли отмяната на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – В. Враняшка оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор, а по същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира сторените в производството пред касационната жалба разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд Враняшка не се явява и не се представлява. Ответникът "Водоснабдяване и канализация" – Варна ООД не представя писмен отговор на касационната жалба и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното съдебно решение да остане в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което спор между страните няма, съдът приел жалбата за допустима, а по същество за основателна. За да приеме това се позовал на чл. 2 от Наредба № 4/2014 г. и на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ, като посочил, че регулирането на ВиК услугите се осъществява от КЕВР, която разглежда жалби на потребители срещу ВиК оператори, свързани с предмета на регулиране по ЗРВКУ. Приел, че жалбата на Враняшка, с която Комисията била сезирана, попада в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ и чл. 142, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, тъй като е жалба на потребител срещу ВиК оператор, свързана с предмета на регулиране по ЗРВКУ. Счел, че жалбата е насочена срещу отказ за предоставяне на водоснабдяване на имот на потребител. Съобразил, че за целта Враняшка е предприела съответни действия по реда на чл. 14, ал. 2, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/2014 г. и получила становище на ВиК оператора, в което било посочено, че за обекта не е необходим предварителен договор за присъединяване. Съдът взел предвид и разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от същата наредба като посочил, че операторът следва да изпълни задълженията си по присъединяването на потребителя към водопроводната мрежа на оператора, съответно пломбиране на водомера и откриване на индивидуална партида, тоест по доставянето на вода, откриване на индивидуална партида, присъединяване на нови потребители, монтиране и контролиране на водомерите и отчитане на потреблението. Направил извод, че доколкото жалбата на Враняшка попада в предметния обхват на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ и чл. 142, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, КЕВР е следвало да извърши обстойна проверка, да събере всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата, свързани с наличието на въведен в експлоатация законен строеж, изпълнението на строежа в съответствие с одобрените проекти, разрешаването на спора относно осигуряване на достъп за извършване на разрешени действия по водоснабдяване на обекта по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение, което е изпълнено по реда на образувано и прекратено изпълнително дело в частта за водоснабдяване на имота и свързването на ВиК инсталацията в него съгласно одобрен инвестиционен проект, както и в съответствие с изискванията на ВиК оператора. Съдът приел, че след анализирането на тези обстоятелства КЕВР дължи и произнасяне по същество със задължителни указания до оператора. Направил извод, че се касае за неизпълнение на задължение на ВиК оператор, като формалните пречки, посочени от него за начина на свързване на индивидуалния водомер са преодолими, доколкото са свързани с начин на отчитане на потреблението, вкл. чрез определянето на водомерите като общ и индивидуален, и използването на реда, посочен в чл. 25 от Общите условия. По тези причини първоинстанционният съд приел, че като е прекратил производството по изложени мотиви за липса на компетентност на КЕВР, последната се е произнесла незаконосъобразно с акт, който следва да се отмени и преписката да се върне на органа за ново произнасяне по същество. Предвид изхода на спора, КЕВР била осъдена да заплати на Враняшка сторените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 510, 00 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Направените от първоинстанционния съд изводи се споделят от настоящия съдебен състав, поради което с това решение, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК се прави препращане към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт. Неоснователни са оплакванията на КЕВР за постановяването му при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Във връзка с конкретно релевираното касационно оплакване, според настоящия съдебен състав, правилно, за да отмени обжалваното решение на Комисията, въз основа на установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел, че жалбата на Враняшка до КЕВР попада в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ и чл. 142, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Съгласно чл. 1, ал. 1 и ал. 2 ЗРВКУ този закон урежда регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги, наричани по-нататък "В и К оператори" (ал. 1). Водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по ал. 1 са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения (ал. 2). При тази правна регламентация, неоснователно касационният жалбоподател поддържа становище, че при съпоставяне на определената от закона компетентност на КЕВР да разглежда жалби на потребители срещу ВиК оператори, Комисията се явява некомпетентна да се произнесе по повдигнатия с жалбата на Враняшка въпрос. Според настоящия съдебен състав този въпрос е свързан именно с достъпността до водоснабдителните услуги съобразно потреблението съгласно Общите условия и определената цена. Ето защо, предвид предписанието на цитираната разпоредба на чл. 1, ал. 1 ЗРВКУ и на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ, компетентността на КЕВР да разгледа жалбата на Враняшка произтича пряко от тях. Релевираното възражение от Комисията, че "пломбирането на индивидуални водомери" не е измежду показателите за качество, за които КЕВР следи, е неотносимо към горната преценка. По изложените съображения, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Предвид изхода на спора в касационното производство и направеното искане, на ответника по касация Враняшка се следва присъждането на разноски в размер на 500, 00 лв. за платено адвокатско възнаграждение за настоящото производство съобразно представените доказателства за договарянето му и изплащането му в брой, които следва да му бъдат заплатени от КЕВР. Възражение за неговата прекомерност не е направено от процесуалния представител на Комисията в съдебното заседание пред настоящия съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение