Решение № 196 от 6.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2151/2016 г.

Решение № 196 от 6.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2151/2016 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Л. С. Т., С. Л. Т., К. Б. Т. и М. С. Т. са обжалвали въззивното решение на Бургаския окръжен съд № II-134 от 3.02.2016 г. по гр. д. № 1276/2015 г. Ответникът А. А. М. чрез пълномощника адв. И. е подал писмен отговор, в който поддържа, че са формулирани правни въпроси, които противоречат на събраните доказателства и се опровергават от мотивите на съдебните актове, постановени по делото. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество по правния въпрос за критериите, по които се установяват границите на поземлените имоти в кадастралната карта, когато те са урегулирани. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване и по основателността на касационната жалба и намира следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР в редакция до изменението с ДВ бр. бр. 57/2016 г. Твърденията на ищците Л. С. Т., С. Л. Т., К. Б. Т. и М. С. Т. в исковата са, че са собственици на УПИ IV-135 кв. 25 по плана на [населено място], [община], заснет по действащата кадастрална карта с идентификатор 61056.502.312. Съгласно документите за собственост, площта му трябва да бъде 607 кв. м., а по заснемането в кадастралната карта е с площ от 501 кв. м. За разликата в квадратурата са предявени искове за установяване на правото на собственост по отношение на собствениците на съседните имоти. Пред въззивния съд, респективно пред ВКС делото е останало висящо за установяване правото на собственост върху площ от 76 кв. м. от имот 61056.502.313, собственост на ответника А. А. М.. Въззивният съд е приел, че не е доказано твърдението на ищците за придобиване по давност, покупко продажба и дарение на имот от 49 кв. м., описани в констативния нотариален акт № 3/2005 г. освен поради неяснотата на основанието, както и поради това, че границите на тази част не са конкретизирани и не е ясно от кой от съседните имоти е тази реална част. Съдът е изложил и съображения, че границите между имота на ищците и на ответника А. М. не е била местена като се е позовал на заключението на вещото лице, съгласно което имотните граници, така както са заснети в кадастралната карта, съответстват на поставените на място огради. Оттук е направен извод, че няма грешка в кадастралната карта и предявеният иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР ред. до изменението с ДВ бр. бр. 57/2016 г. е неоснователен. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: При действието на ЗТСУ дворищната регулация има непосредствено отчуждително действие и с влизането й в сила се променят пространствените предели на правото на собственост върху придадените по дворищната регулация части от съседни парцели, за които не е заплатено дължимото обезщетение - чл. 110 ЗТСУ (отм.). Съгласно чл. 43, т. 5 ЗКИР границите на поземлените имоти като основна кадастрална единица, се установяват от данните за означеното на място състояние в съответствие с документите за собственост, плановете и картите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 3, а при приложена регулация - от регулационните планове. Следователно, при приложена регулация, границите на имотите в кадастралната карта следва да съвпадат с регулационните, освен ако след одобряване на регулацията са възникнали основания за промяна в собствеността срв. ТР 8/2014 на ВКС, ОСГК. По основателността на касационната жалба. Изводът на съда в обжалваното решение, че щом като кадастралната карта отразява вярно съществуващите на терена огради и границата не е променяна от 1994 г. до настоящия момент, не е налице грешка в кадастралната карта, свързана с правото на собственост на ищците, е незаконосъобразен. От заключението на вещото лице е установено, че парцели ХIV-135 /на ищците/ и ХV-135 /на ответника/, които представляват реституирани земеделски земи, са образувани с регулационния план на [населено място] през 1994 г. Заснетите в кадастралната карта имотни граници съответстват на съществуващите на място огради, но не съвпадат с действащата регулация. От изготвената от вещото лице скица се вижда, че регулационната и кадастралната граница между двата имота не съвпадат. Както е прието по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, когато кадастралната карта се изготвя за урегулирани имоти, съгласно т. 43, т. 5 ЗКИР кадастралните граници трябва да съвпадат с тези по приложената регулация. Следователно за да се установи дали кадастралният план, одобрен след първоначална регулация по ЗТСУ (отм.), отразява вярно собствеността, следва да бъде изяснено дали при първата регулация регулационните граници съответстват на документите за собственост или в урегулирания парцел са включени и части от други имоти. Ако няма придаваеми части, кадастралният план след регулацията следва да отразява регулационните граници поради невъзможността да се придобиват по давност реални части от урегулирани поземлени имоти /срв. решение № 102 по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, I г. о. /. Ако регулацията предвижда придаваеми части, то за прилагането й важат разясненията в ТР 3/1993 г. на ВС, ОСГК - тя ще се счита приложена ако дължимото обезщетение за придаваемите части е платено или тези части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10 години . Ако регулацията е приложена при влизане в сила на ЗУТ, тя запазва действието си, в противен случай важат разясненията в ТР 3/2011 г. на ВКС, ОСГК. С това тълкувателно решение е прието, че с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях, се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 2 ПР ЗУТ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. С оглед на изложеното, въззивното решение е постановено в нарушение на закона, тъй като не е съобразена разпоредбата на чл. 43, т. 5, б. г. ЗКИР. Съдът е допуснал и нарушение на процесуалните правила. Тъй като разпоредбите на ЗУТ и ЗТСУ относно действието на дворищните регулации са императивни и не са съобразени от първоинстанционния съд, съгласно ТР 1/2013 г. на ВКС, ОСГК и ТК, въззивният съд е следвало да даде указания на страните поради непълнота на доклада по чл. 146 ГПК на първоинстанционния съд, да представят доказателства за собственост на имотите преди влизане в сила на регулацията, след което да изслуша допълнителна експертиза, която да даде заключение дали регулационният план от 1994 г. съдържа придаваеми части между парцели ХIV - 135 и ХV -135 като изготви и съответните скици, на които да нанесе съществуващата на място ограда, регулационните и кадастрални граници на двата имота. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази разясненията в ТР 8/2014 г. на ВКС, ОСГК за характера на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, както и да обсъди показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели, които са от значение за разрешаване на въпроса за прилагането на регулацията в случай, че тя предвижда придаваеми части. По изложените съображения, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение