Решение № 14377 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12674/2017 г.

Решение № 14377 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12674/2017 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Кантилена" ЕООД, "У. С. БГ" ЕООД, "В. Б. 1" ЕООД, "В. Б. 2" ЕООД и "В. Б. 4 ЕООД" всички със седалище в гр. С., подадена чрез общият им пълномощник адв. Ю. Спасов, срещу решение № 4843 от 18.07.2017 г. по адм. д. № 8064/2016 г. на Административен съд С. - град, Т. отделение, 46-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружествата срещу Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел V, т. 3. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага, че първоинстанционният съд неправилно не е взел предвид, че Решение № Ц-19 е постановено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като административният орган не е посочил фактическите и правни основания за утвърждаване на цената за достъп. Сочи, че постановеното от КЕВР решение е утвърдена цена за достъп, без да са изяснени фактите и обстоятелствата, които са от значение за механизма на ценообразуване, а релевантните източници са използвани едностранчиво. Счита, че Решение № Ц-19 на КЕВР е дискриминационно, постановено при липса на обективни критерии и определено по непрозрачен начин в противоречие с принципите на чл. 23, т. 5 и чл. 31, т. 1 от Закона за енергетиката. Излага, че са нарушени следните принципи: цените на енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им и цените да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала. Твърди, че определената цена за достъп на производителите от вятър и слънце, ще доведе до двойно плащане и получаване в полза на електропреносното дружество на допълнителни приходи, които са в противоречие с регулаторната законова рамка. Излага, че косвените последици от решението на КЕВР се свеждат до значително намаляване на преференциалната цена за изкупуване на електроенергията от ВЕИ Твърди, че след изслушаното заключение на допуснатата съдебно – икономическа експертиза е установено, че по делото не са представени никакви доказателства за разходите за компенсация, като към заявлението на ЕСО ЕАД за утвърждаване на цена на достъп до потребители и цена на пренос е приложен единствено брутен енергиен баланс, в който се съдържат единствено данни за производството и очакваните разполагаемости. В съдебно заседание, чрез пълномощник адв. Христов излага доводи за неправилност на решението на АССГ. Иска, да се отмени обжалваното решение и по същество бъде обявено за нищожно или отменено Решение № Ц-19 на КЕВР в обжалваната част по раздел V, т. 3, както и претендира присъждане на направените в производството разноски. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране гр. С., чрез процесуалния си представител юрист Бельова, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да бъде оставено в сила решението и се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Комисията е подала и частна жалба срещу определение № 6852 от 05.10.2017 г., постановено по адм. д. № 8064/2016 г. на Административен съд – С. – град, с което е изменено решение № 4843 от 18.07.2017 г. в частта за разноските. С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно и счита, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде платено от всеки от жалбоподателите, предвид разпоредбата на чл. 78 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага, че е спазена процедурата по изготвянето, обсъждането и приемането на доклада, публикуването му заедно с проекта за решение на интернет страницата на административния орган, обявяване и провеждане на обществено обсъждане и приемането на решението при спазване на изискванията за кворум и мнозинство съгласно чл. 13 ЗЕ. Сочи, че съдът правилно е кредитирал приетата по делото СИЕ, относно спазването на изискванията на чл. 9, чл. 13, чл. 14, ал. 2, чл. 27 и др. от Наредба 1/2013 г. (отм.); при произнасяне на решението на КЕВР. Счита за неоснователни основателни оплакванията за това, че цената за достъп е дискриминационна, тъй като равнопоставеността между отделните категории производители следва да отчете възвръщаемостта на капитала за всеки един поотделно. Сочи, че частната жалба на КЕВР също е неоснователна, защото съдът правилно е съобразил нормите на чл. 248 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, определяйки правилно дължимите разноски по делото, в размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд приема, че касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в сроковете по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решение № 4843 от 18.07.2017 г. по адм. д. № 8064/2016 г. на Административен съд С. - град, Т. отделение, 46-ти състав, е отхвърлено оспорването по жалбата на "Кантилена" ЕООД, "У. С. БГ" ЕООД, "В. Б. 1" ЕООД, "В. Б. 2" ЕООД и "В. Б. 4 ЕООД" срещу Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел V, т. 3., с която считано от 01.07.2016 г. на "ЕСО" ЕАД, е утвърдена цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 02 лв. /MWh. Съдът е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, т. 8 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила, при спазване на материалния закон и съобразяване с неговата цел. Приел е, че оспореното решение е в съответствие със Закона за енергетиката и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия(отм.); , като е изложил мотиви по възраженията на жалбоподателите по отделните ценообразуващи елементи. Обективно е установено от фактическа страна, че производството пред КЕВР е образувано по заявление от "ЕСО" ЕАД с вх. № Е -13-41-25/31.03.2016 г. за утвърждаване на цени на електрическа енергия с приложено към него предложение за утвърждаване на цена за достъп до и пренос през електропреносната мрежа и с вх. № Е-13-41-24/31.03.2016 г. с приложено към него предложение за утвърждаване на цена за достъп на производители на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени за регулаторен период от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г. Към заявлението са представени справки и информация приложени по административната преписка, въз основа на които заявителят е обосновал искането за утвърждаване на процесните цени. Съдът е изследвал извършените действия от административния орган свързани със спазване на административните правила при приемане на оспореното решение в съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия (Наредбата), които са подробно представени във фактическата част на обжалваното решение. Установено е, че със заповед № З-Е-73/10.05.2016 г. на председателя на КЕВР е сформирана работна група, която да извърши анализ на данните, съдържащи се в подадените заявления, и въз основа на него да извърши регулаторен преглед на дружествата-заявители и съответно да изготви доклад и проект на решение. Докладът от 26.05.2016 г. е разгледан на закрито заседание на КЕВР, с който е предложена цена за достъп до електропреносната мрежа за производителите на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, в размер на 7, 02 лв. /МВТч. С решение от 27.05.2016 г. е приет доклада и е насрочено открито заседание на 02.06.2016 г., като докладът и датата на открито заседание са публикувани на страницата на КЕВР. На 02.06.2016 г. е проведено открито заседание на КЕВР с участието на заявителите, на което е разгледан докладът на работната група и е насрочено закрито заседание на 06.06.2016 г. за приемане на проект на решение за утвърждаване на цени в сектор "Енергетика" и за насрочване на обществено обсъждане. На 06.06.2016 г. в закрито заседание на КЕВР е приет проект на решение относно утвърждаване на цени в сектор "Енергетика" и е насрочено обществено обсъждане на проекта на 09.06.2016 г. от 14: 30 часа, като е указано за участие в общественото обсъждане да бъдат поканени представители на заинтересованите лица, а проектът на решение, датата и часът на обсъждането да бъдат публикувани на интернет страницата на КЕВР. Приложена е покана до заинтересованите лица към адм. преписка. На 09.06.2016 г. е проведено обществено обсъждане, като от заинтересовани лица и граждани са постъпили възражения и становища по проекта на решение за утвърждаване на цените. По протокол № 144 от 30.06.2016 г. е прието Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на КЕВР, като в частта по раздел V, т. 3, е утвърдена цена на "ЕСО" ЕАД за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 02 лв. /MWh, при следните ценообразуващи елементи, считано от 01.07.2016 г.: - необходими годишни приходи 19 836 хил. лв.; - количества електрическа енергия - 2 826 900 MWh. Решението е оспорено от жалбоподателите пред Административен съд С. град, в производството по което е прието обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружествата. В производството съдът е допуснал и приел съдебно - икономическа експертиза, като заключението е обсъдил в мотивите. Решението на административния съд е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие с съдопроизводствените правила. Неоснователни са и възраженията за необоснованост и незаконосъобразност на решението на административния съд. Обективно съдът е изследвал от фактическа страна предпоставките и изискванията на приложимата нормативна уредба за определяне на регулираните цени за достъп до електропреносната мрежа в съответствие със ЗЕ, НРЦЕЕ и ПТЕЕ. Съобразени са Решение Ц-ЗЗ/2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп - отменено от ВАС, както и решения № Ц-6/13.03.2014 г. и № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР, жалбите срещу които са отхвърлени с влезли в сила решения на ВАС / напр. решение от 25.11.2016 г. по адм. д. № 7207/2016 г. на ВАС, решение от 20.12.2016 г. по адм. д. № 14402/2015 г. на ВАС, решение от 20.12.2016 г. по адм. д. № 3917/2016 г. на ВАС и др. /. Обективно е установено от съда, че при утвърждаване на процесните цени КЕВР е съобразила нормативните изисквания и ценообразуващите елементи, като е посочен размер на необходими приходи общо 19 836 хил. лв, размер на възвращаемост 36 хил. лв, разходи за компенсация в размер на 11 039 хил. лв., разходи за осигуряване на допълнителен резерв в размер на 8 760 хил. лв. и прогнозно количество електрическа енергия, произведена от ФЕЦ и ВяЕЦ в размер на 2 826 900 MWh, като е определена цена за достъп 7, 02 лв. /MWh. Административният съд обосновано е установил, че КЕВР е приела посочените стойности по ценообразуващите елементи след анализ и преценка на предложените от "ЕСО" ЕАД данни и информация, като в доклада на работната група и в мотивите на решението, е предвидено коригирането на част от показателите, като е увеличен размерът на предложения от енергийното предприятие показател "разходи за компенсация", в резултат на което съответно е променена и сумата на предвидените необходими приходи. Съобразено е от съда, че за периода на действие на Решение № Ц-27/2015 г. е налице разлика между отчетените от "ЕСО" ЕАД разходи за периода 01.08.2015 г. -30.06.2016 г. и утвърдените предвидени разходи за т. нар. "допълнителен резерв" 24 048 000 лв., която разлика възлиза на 2 704 770 лева. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че тази разлика, не може да има ефект върху цените по Решение № Ц -19, т. V. 3, предвид на това, че чл. 27, ал. 1 от НРЦЕЕ предвижда, че цената за достъп се определя на базата на прогнозни необходими годишни приходи, които включват признати от комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала. Именно прогнозният характер на приходите, респ. прогнозният характер на обоснованите разходи, обуславя извода, че изчисляването на пределната стойност на разходите за следващия регулаторен период не се извършва на база на извършените такива през предходния, а се извършва преценка на последните. Правилно съдът е съобразил, че изчисленията на вещото лице са за 11-месечен период, т. е. за непълен регулаторен период, тъй като с решение Ц-23/2015 г. регулаторният период е бил удължен до 31.07.2015 г., който не отчита разходите на "ЕСО" ЕАД във връзка с енергия от ВИ за м. юли 2015 г. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 10, ал. 5 от НРЦЕЕ при утвърждаване на цените за пренос и достъп до електропреносната мрежа КЕВР извършва оценка на разходите за закупуване на електрическа енергия за технологични разходи, разходи за студен резерв и допълнителни услуги. В съответствие с чл. 27, ал. 1 от НРЦЕЕ цената за достъп до електропреносната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия, доставено за продажба на територията на страната и за износ за съответния регулаторен или ценови период, като съгласно чл. 9 от НРЦЕЕ необходимите годишни приходи включват признати от комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала. Към заявлението за цени независимият преносен оператор предоставя информация за договорената разполагаемост на предоставената мощност за студен резерв и резерв за допълнителни услуги, предоставяни от производителите на електрическа енергия и разходите на дружеството по закупуването й от производители. Съгласно чл. 27, ал. 3 от НРЦЕЕ (ред. ДВ, бр. 17 от 2014 г., в сила от 28.02.2014 г.) пределната стойност на разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период, като съгласно ал. 4 цената може да включва компонентите: цена за мощност/разполагаемост, цена за енергия, както и други компоненти в зависимост от структурата на разходите. Предвид посочената уредба цената за достъп за процесния период следва да отчита резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период утвърдени с Решение № Ц-27, както и прогноза за следващия ценови период, която е обоснована с оглед анализа и оценката за предвидимите разходи. В тази връзка доводите на касаторите, че цената за достъп следва да бъде намалена със сумата на т. нар. "некомпенсирани разходи" със сумата от 2 704 770 лв. е неоснователен. По този начин би се стигнало при всеки нов регулаторен период да се обосновава утвърждаване на цени само въз основа предходен период, без да се отчитат останалите ценообразуващи показатели, както и прогнозни и непредвидени разходи, които влияят на крайната цена. Следва в тази връзка да се отчете, че с Решение № Ц-27, раздел IV, т. 5, цената на достъп е определена на 7, 14 лв. /MWh, а с Решение № Ц -19, т. V. 3 - 7, 02 лв. /MWh. Правилно е прието от съда, че "ЕСО" ЕАД е заявило за утвърждаване на цени за достъп въз основа на утвърдената цена с Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР, и въз основа на извършени анализ и оценка на основните фактори влияещи на размера й, като компенсаторния механизъм, съгласно Решение № Ц- 27 от 31.07.2015 г., предвижда възстановяване на тези разходи в рамките на три регулаторни периода, при отчитане на ново възникналите факти и обстоятелства. В случая за процесния ценови период КЕВР е отчела сключените споразумения с производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници за уреждане на отношенията им, произтичащи от отмяната на Решение № Ц-ЗЗ от 14.09.2012 г. на КЕВР, вследствие на които са реализирани от "ЕСО" ЕАД приходи от цена за достъп в размер на 942 хил. лв., поради което средствата, подлежащи на компенсация за следващите два регулаторни периода, следва да бъдат намалени с прихода от 942 хил. лв., което обосновава извършената корекция и определения размер на разходите за компенсация от 11 039 хил. лв. Следва да се отбележи, че с Решение № Ц-27, раздел IV, т. 5 размерът на некомпенсираните разходи за разполагаемост на ЕСО ЕАД приет от КЕВР е в размер на 34 531 хил. лева, при отчитане на данните за периода 09. 2012-04. 2015 г., за който "ЕСО" не е купувало средно за отчетния период по 170 МВт допълнителна разполагаемост за всеки час, поради и което е приет за икономически обосновано да бъде включен разход от 100 МВт на час допълнителен резерв. При тези данни КЕВР е приела, че е налице необходимост от поетапно компенсиране на направените разходи за допълнителна разполагаемост, което следва да бъде извършено в рамките на три регулаторни периода. Решението е влязло в сила и определения механизъм за компенсиране следва се съобразява в следващите регулаторни периода, поради което са неоснователни доводите, че с Решение № Ц- 19 КЕВР отново следва да се разглеждат тези разходи и дали те са реално извършени, както и е неоснователно твърдението, че не са доказани с оглед заключението на СИЕ. Неоснователни са и доводите на касаторите, че съдът неправилно не е отчел, че некомпресираните разходи, включени в цената за достъп представляват определяне на цена за достъп за предходен период в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Административният съд е съобразил, че с множество решения на Върховния административен съд е потвърдена законосъобразността на Решение № Ц-27 на КЕВР, в частта по раздел IV, т. 5, като Решение № Ц -19, т. V. 3 на КЕВР не е постановено в противоречие с влязлото в сила решение и не обуславя нищожност по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК. Напротив с процесното Решение № Ц -19, т. V. 3 на КЕВР са спазени правилата за ценово регулиране при съобразяване на утвърдения подход за компенсиране на разходите по Решение № Ц-27. Неоснователни са доводите на касаторите относно изводите на съда, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда, че са спазени чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г. относно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание, както и в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, а КЕВР е изпратила и индивидуални писма до заинтересуваните организации, които са представили становища. Съдът е обсъдил приложението на чл. 26 от АПК, както и че в специалното производство по Наредба № 1/2013 г. и ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия. В случая на закрито заседание на 06.06.2016 г. КЕВР е приела проект за решение, като е насрочено обществено обсъждане на проекта на решение на 09.06.2016 г. от 14: 30 часа, като е указано за участие в общественото обсъждане да бъдат поканени представители на заинтересованите лица, а проектът на решение, датата и часът на обсъждането да бъдат публикувани на интернет страницата на КЕВР. Приложена е покана до заинтересованите лица. На 09.06.2016 г. е проведено обществено обсъждане видно от представения протокол, а от заинтересовани лица и граждани са постъпили възражения и становища по проекта на решение за утвърждаване на цени. Публикуването на информацията във връзка с провеждане на публичното обсъждане за приемане на цените за достъп до електропреносната мрежа на "ЕСО" ЕАД е дало обективна възможност на жалбоподателите да участват в това обсъждане, независимо от поканите до заинтересовани организации на производители на ел. енергия от ВЕИ. В самото решение на КЕВР са обсъдени становищата на заинтересованите страни и са изложени мотиви - правните и фактически основания за издаване на административния акт, обосноваващи приемане на цената за достъп в размер на 7, 02 лева/МВтч. Законосъобразни са изводите на съда за изпълнението на задължението на "ЕСО" ЕАД по чл. 36 а ЗЕ. Съгласно чл. 36 а ЗЕ енергийните предприятия и операторите на преносните и разпределителните мрежи, в едномесечен срок, преди подаване на заявлението си за утвърждаване или за изменение на цени в комисията, трябва да го оповестят в средствата за масова информация. В хода на изпълнение на процедурата по приемане на Решение № Ц-19 всеки е могъл да се запознае с проекта на решението, в което е включено и предложението на "ЕСО" ЕАД, като всяко засегнато енергийно предприятие е имало възможността да присъства на общественото обсъждане, да изрази становище и представи доказателства във връзка с предложените за обсъждане цени за достъп. Касаторите като предприятия производители на ел. енергия от ВЕИ, са могли да заявят и да участват в общественото обсъждане на етапа, когато КЕВР е обявила публично обсъждане на заявените от "ЕСО" цени за достъп, поради и което липсата на данни и доказателства за изпълнение на изискването на чл. 36 а, ал. 1 от ЗЕ, не обуславя незаконосъобразност или съществено нарушение на административнопроизводствените правила при приемане на Решение №Ц-19, в който смисъл се е произнесъл първоинстанционния съд. Неоснователни са доводите на касаторите, че съдът не е съобразил, че с оспореното решение на КЕВР и определения размер на цената за достъп, се изземват приходите от дейността на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър и прехвърлянето им към "ЕСО" ЕАД. Следва да се отбележи, че цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, за разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа. Законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергия от производителите на енергия от слънце и вятър, но това не означава, че тези производители нямат задължения, произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система. Заплащането на цени за достъп до електропреносната мрежа представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия, като по този начин се постига необходимия баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, тъй като е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат натоварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители. Следователно определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия в случая е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Неоснователни са възраженията на касаторите, че като не са присъединени към електропреносната мрежа, не следва да дължат цена за достъп до електропреносната мрежа на "ЕСО" ЕАД. Съгласно в чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗЕ, чл. 27 от Наредба № 1/2013 г. цената за достъп до електропреносната мрежа подлежи на ценово регулиране. Съгласно чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ (в приложимата редакция), клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Безспорно е, че жалбоподателите имат качеството на производители на ел. енергия, поради което дължат цена за достъп до електропреносната мрежа на "ЕСО" ЕАД, въпреки че са присъединени към електроразпределителната мрежа и имат договор за достъп със съответното електроразпределително предприятие. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на материално правните разпоредби по ЗЕ, Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия ( отм., но приложима към датата на постановяване на оспореното решение на КЕВР) и Правилата за търговия с електрическа енергия, поради което не са налице отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. По отношение на подадената от КЕВР частна жалба против определение № 6852 от 05.10.2017 г., постановено по адм. д. № 8064/2016 г. на Административен съд – С. – град, настоящият съдебен състав намира, че същата е основателна. Обжалваното определение е постановено в производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. С него изменено решение № 4843 от 18.07.2017 г. в частта за разноските и "Кантилена" ЕООД, "У. С. БГ" ЕООД, "В. Б. 1" ЕООД, "В. Б. 2" ЕООД и "В. Б. 4 ЕООД" са осъдени да заплатят на КЕВР разноски в размер на общо 300 лв. Административният съд неправилно е приел, че предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК разноските са дължими в размер от 300 лв., платими общо от всички 5 дружества - жалбоподатели. В съответствие с Тълкувателно решение № 3 от 13 май 2010 г. на ОСК на ВАС в случаите, в които отхвърли оспорването срещу административния акт, оспорващият дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представлявано от юрисконсулти като в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела, и съобразно фактическата и правна сложност на делото съдът е следвало да определи размер от 100 лв до 200 лв., които да се изплати от всеки жалбоподател. Оспорването на административния акт е субективно право и отговорността за разноските е дължима от всеки един от жалбоподателите, независимо, че е срещу един и същи административен акт. Липсва правна уредба за солидарна отговорност за разноски от жалбоподатели в случай на отхвърляне на оспорване срещу административен акт, а отхвърлянето за оспорването по смисъла на чл. 143, ал. 4 от АПК предполага лична отговорност за разноски на всеки един от жалбоподателите спрямо административния орган, както и е дължима държавна такса от всеки един от жалбоподателите. Следва да се има предвид и обстоятелството, че в случай, че първоинстанционните жалбоподатели бяха спечелили делото, всеки от тях би следвало да претендира сторените от него разноски. С оглед на това и в обратната хипотеза - при отхвърляне на оспорването - всеки от жалбоподателите следва да заплати разноски на ответниците. В този смисъл е и решение по адм. д. № 4764/2018 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се измени първоинстанционното решение в частта за разноските, като бъде осъден всеки жалбоподател да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на касаторите за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно и в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение