Решение № 10786 от 10.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10812/2017 г.

Решение № 10786 от 10.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10812/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет-Две могили, подадена чрез председателя му - К. против решение № 30/11.08.2017 г., постановено от Русенския административен съд по адм. д. № 124/17 година. С обжалваното решение е отменена разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредба № 5 на Общински съвет-Две могили за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите, предоставяни на физически и юридически лица на територията на община Две могили. Със същото решение ОбС-Две могили е осъден да заплати на "Ф+С-АГРО"ООД разноски по делото в размер на 1585 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати от съда съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост на решението. Иска се отмяна на решението. Иска се присъждане на разноски и намаляване на присъдените с обжалваното решение разноски на жалбоподателя поради прекомерността им с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ответникът – "Ф+С-АГРО"ООД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по съдебния спор, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността й приема следното: Пред административния съд е била оспорена от "Ф+С-АГРО"ООД разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредба № 5 на ОбС – Две могили за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите, предоставяни на физически и юридически лица на територията на Община Две могили. Въз основа на писмени документи, съдът е приел, че жалбоподателят има интерес от оспорването, доколкото е предприятие по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗМДТ, притежава недвижими имоти на територията на общината, за които има задължения за заплащане на такса за битови отпадъци. Съдът е посочил, че с оспорената разпоредба се определя размера на таксата за битови отпадъци за предприятията за 2017 г., като тя е 5, 5% върху отчетната стойност на активите за таксата по чл. 11, ал. 2, т. 1 от Наредбата, 1% върху отчетната стойност на активите за таксата по чл. 11, ал. 2, т. 2 от Наредбата и 2, 5% върху отчетната стойност на активите за таксата по чл. 11, ал. 2, т. 3 от Наредбата и оспорената правна норма поражда за дружеството задължения. Съдът е разгласил оспорването по реда на чл. 188 АПК вр. с чл. 181, ал. 1 и 2 АПК. За установено, съдът е приел следното: с влязло в сила съдебно решение е отменена разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредба № 5 на Общински съвет Две могили за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите, предоставяни на физически и юридически лица на територията на община Две могили, приета с решение № 42 по Протокол № 04/23.12.2011 г. на Общински съвет Две могили. Направено е предложение от кмета на общината за приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5, като в докладната записка № 512 от 03.12.12 г., с която е направено предложението, било посочено, че поради липсата на разработена методика за определяне на размера на ТБО на база количеството на отпадъците, този метод бил трудно приложим. Също било посочено, че таксата за битови отпадъци следва да се увеличи за 2013 година Към докладната бил приложен и проект, според който чл. 13, ал. 2, т. 1 се изменял, като предвиждал 5 промила върху отчетната стойност на активите – ТБО и транспортирането им до депата, за поддържане и експлоатацията на депата за битови отпадъци – 1, 5 промила върху отчетната стойност на активите, а таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – 3 промила върху отчетната стойност на активите. Установено е, че Общинският съвет с решение № 298, прието на заседание, за което е съставен протокол № 19/21.12.2012 г. е приел Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 5, като приетият чл. 13, ал. 2, т. 1 е със следната редакция, таксата по чл. 11, ал. 2, т. 1 от Наредбата е 5, 5 промила от отчетната стойност на активите, таксата по чл. 11, ал. 2, т. 2 от Наредбата е 1 промил върху отчетната стойност на активите, а таксата по чл. 11, ал. 2, т. 3 е 2, 5 промила върху отчетната стойност на активите. Съдът е установил, че разпоредбата е приета в посочената редакция въз основа на предложението на комисията по "Бюджет и финанси", а именно, "размерът на ТБО за 2013 г. да остане в размера, в който е към настоящия момент." Въз основа на данните в преписката, съдът е приел, че НИД на Наредба № 5 е приета при наличие на кворум за провеждане на заседанието на Общинския съвет и с необходимото мнозинство от присъствалите съветници. Въз основа на данните по делото, съдът е формирал следните изводи: Приел, че при приемането на НИД на Наредба № 5, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочено е от съда, че при приемането на оспорената разпоредба не е проведено поименно гласуване, каквото е изписването на чл. 27, ал. 5 ЗМСМА. Съдът е посочил, че е приложен списък на присъстващите общински съветници, но не и списък на гласувалите общински съветници. Съдът е посочил, че поименното гласуване следва да бъде отразено в самия протокол, а не в отделен списък. Съдът е приел също така, че при приемането на оспорената разпоредба е нарушена и разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗНА, тъй като по делото не са представени доказателства, че са спазени изискванията проектът на наредбата да е публикуван на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно с доклада и на заинтересованите лица да е предоставен най-малко 14 дневен срок за предложения и становища по проекта. Съдът е приел, че не е спазена и разпоредбата на чл. 28 от ЗНА, тъй като към проекта за НИД на Наредба № 5 липсвали мотиви със законово определеното съдържание. Съдът е посочил и липсата на доказателства НИД на Наредба № 5 да е удостоверена по реда на чл. 78, ал. 1 АПК. Съдът е преценил и материалната законосъобразност на оспорената разпоредба. Анализирал е разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ, посочвайки, че в нея е установена задължителна поредност при прилагане на двата способа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци и общинският съвет е бил длъжен да се съобрази с тази поредност. Посочено е от съда, че в конкретния случай не били изложени никакви мотиви, обосноваващи невъзможността да се приложи реда за определяне на таксата, посочен в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Въз основа на установеното, съдът е формирал извод, че липсвали мотиви, обосноваващи наличието на основания за приложение на реда за определяне на размера на таксата за битови отпадъци по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Съдът е приел, че е налице пълна неяснота по въпроса, какво е гласувал ОбС Две могили при приемането на решението, с което е приета НИД. Съдът е посочил, че е прието предложението на комисията "Бюджет и финанси", размерът на ТБО за 2013 г. да останел в размера, който е към настоящия момент. Съдът е посочил, че нормата, която е определяла размера на ТБО за предприятията към края на 2012 г. е отменена с влязло в сила решение. Възприел е като незаконосъобразно твърдението, че след съдебното решение, действаща е станала нормата, действала преди приемането на новата норма, която е отменена със съдебното решение, тъй като предходната разпоредба е отменена с приемането на новата разпоредба. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като правилно. Съдът е преценил и анализирал подробно относимите към спора писмени документи, съдържащи се в преписката. Обосновано е прието от съда, че при приемането на НИД на Наредба № 5, приета с решение № 298/21.12.2012 г. на Общинския съвет Две могили съществено са нарушени административнопроизводствените правила, тъй като са допуснати нарушения на императивни норми. Основателно, съдът е приел, че при гласуването на подзаконовия нормативен акт е допуснато нарушение на чл. 27, ал. 5 ЗМДТ. Посочената разпоредба предвижда задължение за поименно гласуване в определени хипотези, което се отразява в протокола от заседанието. Настоящият случай попада в една от хипотезите (чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМДТ) в която поименното гласуване е било задължително. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция напълно споделя извода на административния съд, че поименното гласуване на общинските съветници е следвало да намери отражение в протокола, съставен за проведеното съдебно заседание, каквото е и изискването на закона, а не в отделен списък, към който протоколът от заседанието на Общинския съвет дори не препраща. Основателно е прието също така, че е нарушен чл. 26, ал. 2 ЗНА в редакцията му преди изменението от 2016 година. С касационната жалба се представят удостоверение от системен администратор и сигурност на компютърни информационни технологии в Община Две могили, изх. № 373/29.08.2017 г., с което се удостоверява, че на 03.12.2012 г. в 02.00 часа е публикуван на официалния сайт на Община Две могили, Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите, предоставяни на физически и юридически лица на територията на Община Две могили, област Русе. Представено е и компютърно извлечение, съдържащо файлове, в което се намира и файл с наименование – izmenenie-dopalnenie-no5 с дата от 3.12.2012 г. Тези представени документи, не доказват обаче, че заедно с проекта на наредбата е публикуван и доклада, с който проекта е предложен, каквото е изискването на чл. 26, ал. 2 ЗНА в относимата редакция. Правилен и обоснован е и изводът на съда, че към проекта за наредба за изменение и допълнение няма мотиви с изискуемото се по закон (чл. 28 ЗНА) съдържание. Споделят се напълно и съображенията на административния съд и досежно материалната незаконосъобразност на оспорената разпоредба. Липсват мотиви на органа, приел разпоредбата, които да обосновават приетия начин на определяне на таксата за битови отпадъци. Такива не могат да се изведат и от проведените обсъждания на оспорената разпоредба по време на заседанието на ОбС, на което тя е приета в оспорената редакция. По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно, което е основание то да бъде потвърдено. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд