Решение № 13250 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1938/2009 г.

Решение № 13250 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1938/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба от Тяна Василева Янева и Гено Василев Иванов от с. Бисер, общ. Харманли, като наследници на Васил Тенев Иванов срещу Решение № 857 на Министерския съвет на РБ от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линия Пловдив-Свиленград-турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км) ч" на територията на община Харманли (обн. ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г.) В ЧАСТТА, с която са отчуждени 0, 647 дка от ПИ № 04128.015.039 по КВС и в частта, с която са отчуждени 1, 561 дка от ПИ № 04128.035.011 по КВС, относно размера на обезщетението. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на решението в частта, определяща дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имотите, тъй като размера на обезщетението не е съобразен с по високите свободно действащите пазарни цени на декар земеделска земя в района в който се намират процесните земи. Иска се отмяна в тази част и определяне на по висок размер на обезщетението. Ответникът, Министерски съвет, представляван от юрисконсулт Василев взема становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни - Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрисконсулт Белева, Министерство на финансите чрез юрисконсулт Гиздова, Министерство на транспорта чрез юрисконсулт Масларов и Национална компания "Железопътна инфраструктура", чрез юрисконсулт Донкова вземат становища за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Терто отделение намира жалбата за допустима, като подадена от надлежни страни в 14-дневния срок по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. След обсъждане на доказателствата по делото във връзка с жалбата и доводите на страните съдът констатира следното: В процедура по чл. 34а във връзка с чл. 34б от ЗДС с обжалваното решение са отчуждени 0, 647 дка от ПИ № 04128.015.039 и 1, 561 дка от ПИ № 04128.035.011 по плана на с. Бисер, общ. Харманли, обл. Хасково, като за първия имот е определено парично обезщетение в размер на 1578 лева, а за втория - 345 лева. С преписката на административния орган е приложена независима експертна оценка за определяне на пазарната цена на отчуждената част от имота по ЗДС с дата на възлагане на оценката 30.07.2007 г. Оценката е извършена на база осреднени цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до засегнатите, които са с променена собственост от сделки за покупко-продажби, вписани в Службата по вписванията гр. Харманли и за имотите попадащи в землище с. Бисер е определена средно претеглена пазарна стойност в размер на 1010, 50 лева на декар за ПИ № 04128.035.011. По същата методика и от същия оценител за отчуждената част от ПИ № 04128.015.039, с площ от 0, 647 дка е определена пазарна стойност от 345 лева По искане на жалбоподателите е допусната съдебно оценителна експертиза и е назначено вещо лице със задача да определи стойността на отчуждените недвижими имот. След указанията към жалбоподателите за внасяне на определения от съда депозит, такъв не е внесен в определения срок, с оглед на което експертизата е заличена. Поради това, жалбата, оспорваща стойността на обезщетението не се подкрепя с доказателства и при преценката на представените от административния орган не се констатират пороци на решението като основания по чл. 146 от АПК за отмяната му. При изложените съображения жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение