Решение № 14874 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1339/2020 г.

Решение № 14874 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1339/2020 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Димитров, чрез адв. Й. Алексиев, против решение № 2249 от 21.11.2019 г., постановено по адм. д. № 2593/2019 г. от Административния съд – Варна, в частта, в която е отхвърлен частично предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществените вреди, а именно за разликата над 600 лева до претендирания размер от 660 лева. Твърди се неправилност и необоснованост на обжалваното решение – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на постановеното от административния съд решение в обжалваната му част и присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение за претърпените материални вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, във връзка с обжалване на незаконосъобразно наказателно постановление. Административният съд – Стара Загора, също така е присъдил частично сторените разноски по делото за сумата от 282, 73 лв., впоследствие увеличена на 337, 27 лв. с определение № 3227 от 23.12.2019 г. по същото дело. Пред настоящата касационна инстанция, жалбоподателят претендира присъждане на пълния размер на направените пред първоинстанционният съд разноски за разликата от 337, 27 лева до претендирания размер от 370 лева, както и присъждане на направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски. Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател Д. Димитров не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – гр. Варна, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по съдебния спор пред административния съд и в срока за касационното обжалване на първоинстанционното решение. По съществото на касационната жалба, съдът приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 660 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, за причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателно постановление (НП) № 7119 от 4.07.2008 г., издадено от началник на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР – Варна. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че със соченото в исковата молба НП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева във връзка с извършено нарушение на чл. 150 от Закона за движение по пътищата, което е отменено с решение № 706/23.04.2018 г., постановено по НАХД № 620/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, потвърдено с решение № 1568/18.07.2018 г. постановено по КНАХД № 1564/2018 г. по описа на Административен съд - Варна. Установено е, че във връзка с обжалването на НП, ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 660 лева от които 300 лева адвокатско в възнаграждение за производството пред РС и 360 лв. да адвокатско възнаграждение пр ед касационната интанция, въз основа на сключени договори за правна защита и съдействие от 13.03.2018 г. и 3.07.2018 г. в полза на адвокат Й. Алексиев, който от своя страна е осъществил процесуалното представителство на жалбоподателя по делата. Въз основа на установеното, съдът е приел, че по отношение на иска за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди са налице и трите кумулативни предпоставки за уважаването му. Съдът обаче е преценил, че искът следва да се уважи частично, за сумата от 600 лева, която е приел за съответна на размера на причинената вреда като за разликата до пълният предявен размер е приел иска като неоснователен. Съдът е приел за приложимо, въз основа на Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2017 г. по Тълкувателно дело № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, че при иск по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер по – малък от платения в наказателния процес, въпреки че процесният иск е по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е уважил възражението за прекомерност като установил, че заплатеното адвокатско възнаграждение е за процесуалното представителство на жалбоподателя в производство пред Районен съд – Варна по НАХД № 620/2018 г. и Административен съд – Варна по КНАХД № 1564/2018 г., което не е било свързано с по – голяма тежест от нормалната. Изложил съображения, че по КНАХД № 1564/2018 г. по описа на АС – Варна са представени две становища в еднакъв смисъл и поради факта, че не се касае за изготвяне на жалба срещу НП без процесуално представителство, приел че нормата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. не е приложима. В съдебното производство пред Административния съд – Варна, също така било направено искане от страна на ищеца за присъждане на направените разноски по делото, възлизащи на сумата от 370 лева. По това искане съдът е постановил, че претендираните разноски са основателни до размера от 327, 27 лева, както и направените разноски, представляващи заплатена държавна такса в размер на 10 лева. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява като неправилно решението на административния съд в обжалваната част. По установените от съда факти, въз основа на които е формирано становището му, обективирано в обжалваното решение, спор няма. Именно въз основа на тях – установеният размер на заплатеното от Димитров на адв. Й. Алексиев адвокатско възнаграждение, което се явява на минимума по Наредбата (в относимата редакция) и осъществените от адв. Алексиев в хода на производството процесуални действия, настоящият състав прави извод, че неправилно първоинстанционният съд не е уважил изцяло исковата молба в производството по ЗОДОВ. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона – "справедлив и обоснован". Не се споделя изводът на съда, че осъществената от адвоката защита не била в пълен обем съобразно уговореното по договора, тъй като само факта на неявяване на адвоката в съдебното заседание предвид останалите осъществени действия, вкл. представените становища, не води до този извод. Никъде в закона не е предвидено като предпоставка за присъждане на вреди ( макар и причинени от направени разноски по оспорване на НП) фактическото присъствие в съдебното заседание и неговата продължителност. Достатъчно е да е изпратен отговор или писмена защита от страната, показваща извършването на определена дейност по правна защита. Наред с това, както нееднократно настоящият съдебен състав е приемал, обективен ориентир за лицата - получатели на адвокатската услуга относно разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се разглежда този по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция). Въз основа на изложеното, следва обжалваното решение да бъде отменено в отхвърлителната част, и вместо това да бъде постановено друго, с което ОД на МВР – Варна да бъде осъдена да заплати на Д. Димитров допълнително 60 лева ведно с лихвата за забава и допълнително 32, 73 лева, представляващи разноски, сторени пред първата съдебна инстанция в производството по реда на ЗОДОВ. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на касатора се дължат разноски в претендирания размер от 365 лева, от които 360 лева за платено адвокатско възнаграждение и 5 лева платена държавна такса Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение