Решение № 15536 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1701/2012 г.

Решение № 15536 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1701/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган - инспектор сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Шумен срещу решение № 156 от 22.12.2011 г. по адм. дело № 460/2011 г. на Административен съд - Шумен, с което е отменено негово разпореждане, издадено на 17.10.2011 г. с рег. № 17231/08.11.2011 г. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Неджати Халил Аптиш изразява становище за потвърждаване на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира оспорването за процесуално допустимо, а по същество - за неоснователно. Съдебното решение е правилно. Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. По своя правен характер разпорежданията са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което по отношение на тях важат изискванията, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК за съдържание на административния акт, понастоящем изрично въведени с новата ал. 5 на разпоредбата (ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Мотивирането на акта има съществено значение, защото само при точно и ясно посочено фактическо основание може да се направи обоснована и правилна преценка дали издаването на разпореждането е било необходимо за изпълнението на възложените на полицейския инспектор конкретни функции и във връзка с това дали процесното разпореждане е издадено при наличието на предвиденото в чл. 55, ал. 1 от ЗМВР материалноправно основание. Обосновано в случая е прието от съда по изложените в решението доводи, че актът е немотивиран, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК поради непосочени в него конкретни фактически и правни основания за издаването му. Немотивирането на акта съобразно изискването на закона препятства извършването на съдебния контрол за неговата законосъобразност и е основание по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяната му. Това, че разпореждането за изземване на СУМПС е издадено на основание чл. 1, ал. 1, т. 7 от Наредба № 36/2006 г., поради непредставено от лицето валидно удостоверение за психологическа годност, не преодолява констатирания порок на акта. Установено е, че към датата на неговото издаване водачът на МПС е изтърпял наложените му наказания и СУМПС му е върнато на 16.08.2011 г. след представено от него удостоверение за психологическа годност с дата на издаване 31.03.2011 г. Дали удостоверението е върнато правилно или не предвид неявяването за психологическо изследване след изтърпяване на наложеното наказание съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 36/2006 г., т. е. след 15.08.2011 г., е ирелевантно. Посочената в акта разпоредба не разписва изземване или отнемане на СУМПС, а указва, че с наредба се определят изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на водачите, които са лишени от правото да управляват МПС на основание чл. 343г от НК. Не са налице и предпоставките по чл. 20 от Наредба № I-157/1.10.2002 г. за отнемане на СУМПС с процесното разпореждане. Ето защо действията на полицейския орган не могат да бъдат приети за законосъобразни в хипотезата на чл. 55, ал. 1 от ЗМВР при посочените в акта правни норми. Те не могат да бъдат обосновани и с упражняване на функции по "работа по административни преписки по ЗДвП и ЗМВР", както и с преследваната цел, а именно да бъде принуден водачът на МПС да се яви на психологическо изследване съгласно нормативните изисквания, при което ще възникне правото му да си получи обратно СУМПС. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила. Неоснователни са доводите на касатора и по отношение на размера на присъдените от съда разноски в полза на Неджати Халил Аптиш. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът