Решение № 8643 от 17.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 331/2011 г.

Решение № 8643 от 17.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 331/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Горян Кръстанов Горянов от гр. София, чрез пълномощника адв. Юлиян Страшимиров, против решение № 12733/01.11.2010 г., постановено по адм. дело № 7392/2010 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № К-3237/08.05.2009 г. на министъра на вътрешните работи, за прекратяване на служебното му правоотношение. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че при новото разглеждане на делото от първата инстанция са допуснати същите процесуални нарушения, поради които делото е било върнато за ново разглеждане. Наред с това поддържа, че е бил освободен от длъжност, на която не е бил назначаван, а дори и да се приеме, че е налице изменение на служебното правоотношение, то е незаконосъобразно, тъй като е направено едностранно. Твърди, че предвид новото щатно разписание на МВР в действителност е извършено съкращаване на щата и с освобождаването му по реда на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР се заобикаля процедурата по съкращаване на щата. Според касатора, уволнението му е дискриминационно, тъй като в министерството продължават да работят служители, които отговарят на условията за предсрочно пенсиониране по чл. 69, ал. 2 КСО. По съображения в посочения смисъл, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника гл. юрисконсулт Катя Райкова, оспорва жалбата. По съображения, изложени в писмени бележки моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно е отхвърлена подадената жалба, поради това че е налице основание по чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, вр. чл. 69, ал. 2 КСО. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение е отхвърлил жалбата на Горян Кръстанов Горянов от гр. София, срещу заповед № К - 3237/08.05.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е прекратено служебното му правоотношение, като началник сектор при САД "Административно обслужване" - МВР, категория "В", поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови този акт съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния според чл. 246, т. 1 ЗМВР орган, в изискуемата от закона форма, съдържа всички реквизити по чл. 269 ППЗМВР и при спазване на административно производствените правила. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя за това, че липсва предложение за прекратяване на служебното правоотношение от органа по чл. 186, ал. 1 ЗМВР. Съдът е приел, че според приложената по преписката служебна справка, към 08.05.2009 г. Горян Кръстанов Горянов е имал осигурителен стаж 19 години, 5 месеца и 7 дни, прослужени като държавен служител в МВР, при общ осигурителен стаж 26 години, 8 месеца и 6 дни, поради което е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 КСО и са били налице посочените в заповедта фактически и правни основания за прекратяване на служебното правоотношение. В решението е обоснован извод, че жалбоподателят е бил освободен именно от последно заеманата от него длъжност, сдадена съгласно подписания от същия акт за сдаване на длъжност от 11.05.2009 г. В тази връзка съдът се е позовал на разпоредбата на § 3 ПЗР ЗМВР, както и на Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден съгласно заповед № Iз - 217/13.02.2009 г. Посочил е, че единственото условие за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, е наличието на стаж по смисъла на чл. 69, ал. 2 КСО, какъвто жалбоподателят притежава, без оглед възрастта на служителя. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното решение е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна, като релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от тричленния състав на съда. С оспорената пред съда заповед № К - 3237/08.05.2009 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на Горян Кръстев Горянов, като началник сектор при САД "Административно обслужване" - МВР, категория "В", поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 КСО, по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Безспорно е, че към датата на издаването на заповедта служителят е имал осигурителен стаж 19 години, 5 месеца и 7 дни, прослужени като държавен служител в МВР, при общ осигурителен стаж 26 години, 8 месеца и 6 дни. Предвид тази безспорна фактическа обстановка, обоснован и правилен е извода на тричленния състав на съда, че заповедта е издадена при наличието на фактическия състав, предвиден в чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР - наличие на 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служител по ЗМВР. В разпоредбата недвусмислено е предвидено, че прекратяването на правоотношението може да бъде осъществено по инициатива на органа по назначението, без да е необходимо съгласие или друго волеизявление от страна на служителя. Затова не може да бъде споделен довода в касационната жалба, че неправомерно е упражнено личното право на пенсия на лицето от неговия работодател. Правилни са също изводите на съда, че липсата на предложение от органа по чл. 268а ППЗМВР не представлява нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като изискването за такова предложение не е императивно. Неоснователно е възражението, че заповедта е немотивирана. От съдържанието на заповедта е видно, че същата отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, като са изложени фактически мотиви - придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО - по инициатива на органа по назначението, считано от датата на връчване на заповедта, посочено е и правното основание за издаването й - чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Правилни са също изводите за неоснователност на възражението, че жалбоподателят е освободен от длъжност, на която не е назначаван. Касаторът не е опровергал обстоятелството, че е заемал и изпълнявал длъжността, от която е уволнен поради пенсиониране и която съответно е сдал, видно от акт за сдаване на длъжност от 11.05.2009 г. В съответствие с § 3 ПЗР ЗМВР служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона - обн. ДВ, бр. 17/24.02.2006 г., като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията. Държавната служба като съвкупност от права и задължения на съответната длъжност се запазва, а само званията и ранговете се преобразуват в съответните категории, съгласно § 3, ал. 2 ПЗР ЗМВР. Въпреки че по делото не е представена заповед за определяне на категорията съгласно посочената разпоредба, то безспорно е, че жалбоподателят е имал заварено правоотношение с МВР, и доколкото заповедите по § 3, ал. 2 ПЗР ЗМВР, конкретизиращи категорията на служителя, нямат правопораждащо действие относно служебното правоотношение, то правоотношението е налице във вида след преобразуването му, по силата на закона. Неоснователно е също твърдението, че е налице заобикаляне на процедурата за уволнение поради съкращаване на щата. При прекратяване на правоотношението на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР няма изискване за извършване на подбор между всички служители, спрямо които е било налице същото основание за прекратяване на правоотношението. Тази преценка е предоставена на органа по назначаването и не подлежи на съдебен контрол. Неоснователно е оплакването, че при новото разглеждане на делото тричленният състав на съда не е изпълнил указанията, дадени в отменителното решение № 7313/02.06.2010 г. по адм. дело № 3349/2010 г. на ВАС, петчленен състав, с което е отменено решение № 721/19.01.2010 г. по адм. дело № 9529/2009 г. на ВАС, трето отделение и делото е върнато за ново разглеждане. Видно от мотивите на отменителното решение, делото е върнато с указания да бъде обсъден въпроса дали оспорената заповед е издадена от компетентен орган и дали отговаря на изискването по чл. 58, ал. 2, т. 8 АПК, като в тази връзка са дадени указания да бъде събран като доказателство по делото оригинала на заповедта или заверено копие от нея. Видно от протокола от съдебното заседание на 11.10.2010 г., проведено при новото разглеждане на делото от първата инстанция, тези указания на касационната инстанция са изпълнени, като е прието заверено за вярност копие от заповед рег. № К-3237/08.05.2009 г., която е подписана и в която се съдържа означение за длъжността и имената на органа, който я е издал - "министър Михаил Михов". В съответствие с това доказателство съдът е направил извода, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 246, т. 1 ЗМВР. Този извод на съда е обоснован и правилен, въпреки че в мотивите на решението не са изложени допълнителни съображения. Следователно не е налице твърдяното касационно основание за отмяна на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизпълнение на задължителните указания, дадени от касационната инстанция. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 ГПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия