Решение № 3043 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4142/2019 г.

Решение № 3043 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4142/2019 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Вълков, от [населено място], против решение № 63 от 14.02.2019 г., постановено по адм. дело № 438/2018 г. на Административен съд Хасково. Със същото е отхвърлена жалбата на Вълков срещу уведомително писмо изх. № 02-260-6500/3291 от 01.02.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015, издадено от Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" – София, с което е отказано финансово подпомагане по подмярка 13.2 НР2. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Б. Вълков против уведомително писмо изх. № 02-260-6500/3291 от 01.02.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015, издадено от Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" – София, с което е отказано финансово подпомагане по подмярка 13. 2 НР2. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган – зам. изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, и в предвидената в чл. 59 АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби и е спазена целта на закона. Съдът е приел, че в конкретния случай е постановен отказ от изплащане на заявеното подпомагане по подмярка 13. 2/НР2, като поисканите суми не са оторизирани. Отказът за подпомагане е обоснован само от наличието на заявени за подпомагане площи по - големи от реално ползваните от жалбоподателя, попадащи извън специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" за 2015 г. одобрен със Заповед № РД09-937 от 22.12.2015 г. и Заповед № РО 46-236/01.03.2016 г. на Министъра на Земеделието и храните, което е установено на база административни проверки. В чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители е предвидено административните проверки на подадените заявления се извършват автоматизирано - чрез интегрираната информационна система, като се съпоставят данните от заявленията с данните в регистрите. Съгласно изр. 2-ро на същата норма резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане. Към датата на издаване на уведомителното писмо приложими са били разпоредбите на Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. В чл. 13, ал. 1, т. 1 от същата изрично е посочено, че Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, може да откаже изплащането на финансова помощ частично или изцяло, когато кандидатът за подпомагане е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Съдът е приел, че безспорно от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, заключението, по която съдът е кредитирал изцяло и събраните писмени доказателства се установява, че това обстоятелство в случая е налице – 4. 11 ха е площта на парцелите, заявени за подпомагане по тази мярка, а 0. 84 ха от тази площ, не се установява жалбоподателят да ползва, тъй като установената площ на заявените за подпомагане парцели, след извършените административни проверки е 3. 27 ха. Видно от заключението на вещото лице недопустимите площи, установени от административните проверки, се припокриват географски с определените от МЗХ. На последно място, съдът е приел, че част от заявената от Б. Вълков за подпомагане площ, в посочения в уведомителното писмо размер, попада извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за конкретната кампания, което се установява от приобщените по делото писмени доказателства, вкл. от извършените административни проверки. Този извод се подкрепя и от заключението на вещото лице по назначената по делото техническа експертиза, което в тази му част съда кредитира и от което се установява, че при извършените административни проверки изцяло е спазен, възприет и приложен географският модел предаден от МЗХ на ДФЗ. Административните проверки са извършени изцяло в съответствие с окончателно одобрения, с влязлата в сила по отношение на жалбоподателя заповед № РД 46-236 от 01.03.2016 г. на Министъра на Земеделието и храните, специализиран слой. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Настоящият състав на ВАС, четвърто отделение приема, че първоинстанционния съд правилно е кредитирал изготвеното и неоспорено от страните заключение по извършената съдебно-техническа експертиза. Видно от същото, вещото лице е потвърдило фактическите констатации в административния акт относно недопустимите за подпомагане площи като е достигнал до извод, че в случая наддекларирането е 0. 84 ха или 25. 69 % по подмярка 13. 2/НР2. Обосновани са изводите на първостепенния съд, че в конкретния случай административния орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 19 от Регламент 640/2014 г., съгласно която в случаите на свръхдекларирана площ в размер от 20 до 50%, санкционираната площ е равна на установената и не се дължи подпомагане. На следващо място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието, храните и горите открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 4 /в конкретния случай с № РД 46-236 от 01.03.2016 г./, с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Тази заповед не е била обжалвана от Вълков, което е видно от направеното от него признание на неизгодни факти, протокол от съдебно заседание, проведено на 19.06.2018 г. и този административен акт е придобил стабилитет по отношение на него. Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г ал. 4 от Наредба № 105. В този смисъл заповед № РД–46–236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители. /вж. Тълкувателно Решение № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС на ВАС/. В конкретния случай, жалбоподателя не е оспорил заповед № РД –46–236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с оглед на което следва да се приеме, че тази заповед е влязла в сила по отношение на неговите имоти и разплащателната агенция няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, тъй като парцелите на бенефициента не са включени в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105, с която се одобрява окончателния специализиран слой за 2015 г. /заповед № 46–236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите/. В този смисъл, обоснован е изводът на съда, че част от заявената от Б. Вълков за подпомагане площ, в посочения в уведомителното писмо размер, попада извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за конкретната кампания, което се установява от приобщените по делото писмени доказателства, вкл. от извършените административни проверки. Този извод се подкрепя и от заключението на вещото лице по назначената по делото техническа експертиза, което в тази му част съда правилно е кредитирал и от което се установява, че при извършените административни проверки изцяло е спазен, възприет и приложен географският модел предаден от МЗХ на ДФЗ. Административните проверки следователно са извършени изцяло в съответствие с окончателно одобрения, с влязлата в сила по отношение на жалбоподателя заповед № РД 46-236 от 01.03.2016 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, специализиран слой. Следователно, след като заявената за подпомагане от жалбоподателя площ по подмярка 13. 2 НР2 е в размер на 4. 11 ха, а установената площ, след извършените административни проверки е в размер на 3. 27 ха, и процента наддеклариране е 25. 69%, то по делото се установява наличието на въведените в уведомителното писмо фактически основания, поради които на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 г. административния орган може да откаже финансиране за годината по НР2, тъй като с оглед установеният процент на наддеклариране, санкционираната площ е равна на установената площ. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение