Решение № 13020 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5111/2025 г.

Производството е касационно, по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция по вписванията(АВп), чрез процесуалния си представител юрк. Бункова против решение 9936/15.11.2024 г., постановено по адм. дело 1535/2024 г. на Административен съд(АС) Пловдив, с което Агенцията е осъдена да заплати на "Всестранна кооперация "Прогрес - ВК 91" обезщетение в размер на 600 лева за претърпени имуществени вреди от отменен по съдебен ред Отказ 20170630123525-4/03.07.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията към Търговския регистър на Агенция по вписванията, по заявление от 30.06.2017г. за обявяване на ГФО за 2016г., изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за съдебно обжалване на този отказ пред Окръжен съд Пловдив и са присъдени разноски в производството пред административния съд в размер на 425 лева. В касационната жалбата се релевират доводи, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, позовавайки се на чл.8, ал.3 ЗОДОВ и наличие на ефективен ред за претендиране на сумите за разноски в съдебното производство по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, което обуславя обезсилване на съдебното решение и прекратяване на производството по делото. В условие на евентуалност се твърди неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Претендираните вреди не произтичат от отказа да бъдат вписани заявените обстоятелства, поради което липсва пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и претърпените вреди. Като неправилно, решението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови решение, с което се отхвърли предявеният иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Моли присъждане на направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Всестранна кооперация "Прогрес - ВК 91" оспорва касационната жалба по съображения, изразени в писмения отговор, представен по делото от процесуалния им представител. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, направени пред настоящата инстанция. С частна жалба "Всестранна кооперация "Прогрес - ВК 91" оспорва Определение 717/21.01.2025г., постановено по адм.д. 1535/2024 г. на Административен съд(АС) Пловдив, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решение 9936/15.11.2024 г., в частта за разноските, като не е уважено искането за присъждане на разноски в размер на 1500 лева. От Агенция по вписванията не е депозиран писмен отговор на частната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Агенция по вписванията. Счита решението за правилно. Предлага частната жалба да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: "Всестранна кооперация "Прогрес - ВК 91" предявила пред АС - Пловдив искова молба срещу Агенция по вписванията с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането й да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 600 лв., изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса по търг. дело 583/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив, по което е постановено Решение 421/15.07.2019 г. за отмяна на постановен от длъжностно лице при ответника Отказ 20170630123525-4/03.07.2019 г. за по заявление от 30.06.2017г. За обявяване на ГФО за 2016г. по партидата на ищеца. Съдът мотивирано е приел, че исковата претенция е допустима, т.к. към момента на причиняване на вредата през 2019г. не е съществувал специален ред за обезщетение по смисъла на чл.8, ал.3 ЗОДОВ, доколкото нормата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, регламентираща присъждането на разноски при оспорване на съответните откази, е приета през 2020г.( ДВ, бр.105/2020г.) С обжалваното съдебно решение Агенция по вписванията е осъдена да заплати на "Всестранна кооперация "Прогрес - ВК 91" обезщетение в размер на 600 лева за претърпени имуществени вреди от отменен по съдебен ред Отказ 20170630123525-4/03.07.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията към Търговския регистър на Агенция по вписванията, по заявление от 30.06.2017г. за обявяване на ГФО за 2016г., изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за съдебно обжалване на този отказ пред Окръжен съд Пловдив и са присъдени разноски в производството пред административния съд в размер на 425 лева. За да стигне до този правен резултат, Административен съд Пловдив е приел за установено, че ищецът е извършил разход за заплащане на възнаграждение на адвокат по повод отмяната по съдебен ред на незаконосъобразен отказ на длъжностно лице по вписванията при Агенцията, който съставлява вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, препращаща към разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, чиито кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки е приел за осъществени, поради което е заключил, че исковата претенция е доказана и основателна и е уважил същата изцяло. Решението е валидно, допустимо и правилно. Според мотивите на ТР 5/17.02.2022 г. по тълк. дело 4/2020 г. със законодателната промяна на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, приета с § 14 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ПЗР ЗИД ЗИНЗС) и създаването на нова aл. 6 (ДВ, бр.105/2020г.), е отпаднала необходимостта от тълкуване занапред по какъв ред следва да се претендират платените в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ разходи за адвокатски възнаграждения и държавни такси. В тази връзка, към датата на образуване на търг. дело 583/2019 г. на ОС-Пловдив, приключило с решение 421/15.07.2019г. за отмяна на отказа за вписване на заявените от дружеството обстоятелства, както и към постановяване на Определение 1571/24.07.2019г., не е била в сила разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, изрично предвиждаща присъждане на съдебни разноски в рамките на производството пред общия съд. При липсата на установен към релевантния момент, от специалния ЗТРРЮЛНЦ ред, по който претендираната имуществена вреда, представляваща разноски в съдебния процес да се реализира, административният съд правилно е приел допустимост на предявения иск по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, произнесъл се е по допустим иск, с валидно и допустимо решение, поради което искането за обезсилването му е неоснователно. Законът предвижда обезщетяването за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията да се извършва по реда на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, т. е. в приложното поле на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ попадат и случаите на претендирана имуществена отговорност на Агенция по вписванията от незаконосъобразно издадени от органите й и отменени по съдебен ред актове, действия или бездействия. От правна страна по делото безспорно е установено наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на Агенцията за вреди по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Дейността на Агенцията по вписванията се характеризира като административна. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в Търговския регистър се извършват от служители в Дирекция "Длъжностни лица по регистрация", чийто правомощия са визирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрация са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон. Висящият правен спор попада в хипотезата на чл. 6, § 1 вр. чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека в неговия гражданско-правен аспект, доколкото касае обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт на администрацията. Терминът "граждански" има автономно значение по Конвенцията. Съгласно подхода си по делото Кonig срещу Германия, при определяне дали се прилага чл. 6, Съдът разглежда единствено характера на правото или задължението, предмет на делото. Както правото на съдебни разноски /признато както по АПК, така и по ГПК/, така и правото на обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на Агенция по вписванията, са признати от вътрешното право. Към момента на образуване на т.д.583/2019г. на ОС Пловдив, по което са направени разноските за оспорване на отказа, разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и трайната съдебна практика на гражданските съдилища не представляват ефективно вътрешноправно средство за защита в случаите на заварени правоотношения. Константно разноските в производствата пред гражданските съдилища не се присъждат с мотиви, че се касае за едностранно охранително производство. В този смисъл е абсолютно цялата трайна практика на търговските състави на окръжните съдилища. Такива са и мотивите на Определение 1571/24.07.2019г., т.д. 583/2019г. на ОС-Пловдив, с което е оставено без уважение искането за присъждане на съдебноделоводни разноски. Следователно, обстоятелството, че ищецът принципно е имал възможност да претендира разноските в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, при разгледаната по-горе съдебна практика и вътрешноправна уредба, включително и в конкретния случай, не представлява гаранция за това, че той е разполагал с ефективно правно средство за защита на своите имуществени права, попадащи в обхвата на защита по ЕКПЧ. При това следва да се има предвид, че под "ефективни/ефикасни средства за защита" практиката на Европейския съд по правата на човека има предвид както съществуващата вътрешноправна нормативна уредба, така и трайната съдебна практика. Правото на ефективен достъп предполага, че има последователна система, регламентираща сезирането на съд, която е достатъчно сигурна от гледна точка на изискванията си страните по съдебни производства да имат ясна, практическа и ефективна възможност да се обърнат към съд. В случая ищецът следва да има на разположение ефикасни вътрешноправни средства за защита на претендираното от него право. Ето защо, в конкретния случай ефективното средство за защита е именно искът по чл. 28, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 1 ЗОДОВ. Да се приеме, че искът е недопустим и да се откаже разглеждането му по същество, би означавало отказ от достъп до съд и до ефикасни вътрешноправни средства за защита. Съгласно решението по делото Ротару срещу Румъния, чл. 13 ЕКПЧ гарантира наличието на национално ниво на средство за прилагане на същността на правата и свободите по Конвенцията в каквато и форма да са обезпечени те във вътрешния правен ред. Затова тази разпоредба изисква предвиждането на вътрешноправно средство за защита, която да позволява на компетентния национален орган както да разгледа съответното оплакване по Конвенцията по същество, така и да присъди подходящо обезщетение. Средството трябва да е ефективно, както на практика, така и по закон. Не на последно място, въпреки редакцията на текста на чл. 13, констатирането на евентуално нарушение на този текст не зависи от това действително да има нарушение на друго право по Конвенцията. Достатъчно в настоящия случай е наличието на вероятно защитимо имуществено право. Искът е доказан по своето основание и размер. Налице са елементите от фактическия състав за възникване отговорността на Агенция по вписванията отменен по предвидения в закона ред незаконосъобразен акт, настъпила имуществена вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и акта. По делото е доказано заплащане на адвокатско възнаграждение за представителство по делото на ОС-Пловдив. Доколкото вредите се изразяват в платена сума за обжалване на отказа за вписване по партидата на дружеството, който е отменен от съда като незаконосъобразен, то направените разноски имат характер на пряка и непосредствена последица от този отказ и е налице причинно-следствена връзка между постановения отказ за вписване на обстоятелствата по партидата на дружеството и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от незаконосъобразния акт. Заплатеното адвокатско възнаграждение е вреда за ищеца, доколкото плащането му намалява фактически неговото имущество. Процесуалното представителство осъществявано от адвокат в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но това е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство. Ето защо по отношение на претендираната сума пряката и непосредствена причинна връзка несъмнено е налице. Сторените разноски следват пряко от упражняване правото на ищеца за обжалване на двата отказа на длъжностното лице по регистрация и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен. По изложените съображения касационната жалба на Агенция по вписванията е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Частната жалба съдът намира за неоснователна. С определение 717/21.01.2025г., съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК, вр. чл.144 АПК на "Всестранна кооперация "Прогрес - ВК 91" да бъде изменено постановеното съдебно решение в частта за разноските, като присъдените такива за адвокатско възнаграждение бъдат в пълен размер от 1500 лв. Съдът е приел, че съдебното производство по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е протекло в едно съдебно заседание, не са събирани гласни и експертни доказателства, процесуалният представител на ищеца не се е явил в съдебно заседание като е представил писмено становище. Отчитайки посочените обстоятелства, както и липсата на фактическа и правна сложност, съдът с оглед материалния интерес е определил минималния размер от 400 лв. по чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.1 от действащата Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с приложимия материален закон и при точно съобразяване на решението на СЕС по дело С-438/22. Настоящата съдебна инстанция се присъединява към изложените от административния съд мотиви, поради което не следва да ги преповтаря. Понастоящем не са релевирани доводи и доказателства, които да налагат промяна на постановените изводи на първоинстанционния съд, който като е приел, че не следва да се присъжда по-висок размер и е отхвърлил искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника в касационното производство следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, като не е направено възражение за неговата прекомерност. Искането е направено своевременно с молба преди проведеното по делото заседание и са представени доказателства за плащането им договор за правна помощ от 30.01.2025год. като сумата е платена изцяло в брой при подписване на договора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,