Решение № 12234 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9509/2010 г.

Решение № 12234 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9509/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 7509 от 07.06.2010 г., постановено по адм. д. № 8908/09 г. Върховният административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата на Джуан Мурсил Хюсеин Мустафа, гражданин на Сирия, против решение № 160/21.05.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Джуан Мурсил Хюсеин Мустафа, гражданин на Сирия. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение, е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решение № 7509/7.06.2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 8908/09 г. Ответният по касационната жалба председател на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си тричленният състав на Върховният административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата Джуан Мурсил Хюсеин Мустафа, гражданин на Сирия, против решение № 160/21.05.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на обжалвания административен акт, в това число че е издаден по "последваща молба" по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ и е приел, че същият е законосъобразен, издаден е от компетентен орган след преценка и изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Изложени са мотиви, че законосъобразно административният орган е приел, че не са налице условия за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В подкрепа на тези изводи е дадено тълкуване на последните две разпоредби и е извършена съпоставка между тях и установените факти по делото. Тричленният състав е приел за неоснователни и възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалвания административен акт поради това, че административният орган формално е приел, че липсват основания за предоставяне на закрила по ЗУБ. Посочено е, че в тази връзка в приложеното обобщено становище на главен експерт в РПЦ-гр. София са изложени подробни мотиви, че по отношение на чужденеца не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направен е краен извод за законосъобразност на издадения административен акт. Постановеното решение е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, развити в касационната жалба, са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и по специално на разпоредбите на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Навеждат се доводи, че тричленният състав неправилно е преценил, че обжалваното решение на председателя на ДАБ е издадено при спазване на административно-производствените правила. Твърди се още, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че отказът на председателя на ДАБ е обоснован. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: На първо място неоснователни са оплакванията за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за липса на допуснато нарушение на административно-производствените правила при издаване на обжалваното решение. Оплакванията в тази насока са изградени на база на твърдения за формално разглеждане на молбата на жалбоподателя за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С оглед на данните по делото правилно е прието от тричленния състав, че в обобщеното становище на главен експерт в РПЦ-София са подробно изложени мотиви защо по отношение на лицето не са налице законови условия за предоставяне на статут и те като част от административната преписка са послужили като основание за издаване на акта. Неоснователно е и оплакването, че в решението на председателя на ДАБ липсва мотивирано произнасяне по чл. 75 от ЗУБ относно страната, където лицето следва да бъде върнато. Поначало това оплакване касае порок на обжалвания административен акт, а предмет на касационното разглеждане е решението на първоинстанционния съд. Отделно от това, макар и да не е направено нарочно позоваване на чл. 75 от ЗУБ, в решението се съдържат мотиви по отношение на Сирия като страна, където следва да бъде върнато лицето. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора относно допуснато нарушение на материалния закон и по-специално на разпоредбите на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Тричленният състав на ВАС е дал тълкуване на въпросните две разпоредби, след което съобразявайки конкретните факти и обстоятелства по делото обосновано е приел, че при постановяване на административния акт не е допуснато нарушение на материалния закон. Изложените аргументи в касационната жалба в тази насока също касаят пороците на обжалваното административно решение, а не пороци на съдебния акт. При липса на реална опасност за живота, свободата и сигурността на жалбоподателя, както и при липса на опасност от преследване, изтезания, нечовешко или унизително отношение или наказание, правилно е прието от съда, че за жалбоподателя Сирия е сигурна страна. Това намира подкрепа и в изявлението на касатора, че той е напуснал страната доброволно, както и че неговите най-близки роднини продължават да живеят там. С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че обжалваното решение не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, петчленен състав на първа колегия,