Решение № 12691 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14333/2016 г.

Решение № 12691 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14333/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП против решение № 2075/24.10.2016 г. на Административен съд - В., постановено по адм. д. № 994/2015 г., с което е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ № Р-25-1301651-091-01/20.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 851/27.02.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че целта на законодателя е била след изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК в ревизиращия екип да бъдат включени и лицата, които са издали заповедта за възлагане на ревизията, по отношение на които лица има само изискване да имат качеството на орган по приходите и в този смисъл нормата на чл. 118, ал. 2 ДОПК е мълчаливо отменена. Ако се приеме, че посочената разпоредба не е отменена, моли да се има предвид, че действащата норма на чл. 119, ал. 2 ДОПК императивно определя лицата, които издават ревизионния акт и следователно не е необходима и конкретизация на длъжностното качество на органите, каквато конкретизация се прави от нормата на чл. 118, ал. 2 ДОПК. Поддържа, че оспореният ревизионен акт е правно валиден. Искането е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата, или да се върне делото за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Б. - е. и." ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Т., ул. "Х. Б." бл. ..., вх. ..., ап. ... - оспорва същата в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Милошев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № Р-25-1301651-091-01/20.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 851/27.02.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице "Б. Е. И." ЕООД са определени задължения за ДДС по ЗДДС: главница в общ размер от 983886.74 лв. и лихва в общ размер 450696.28 лв. за д. п. м. 02.2009 г. - м. 12.2009 г.; д. п. м. 01.2010 г. - м. 12.2010 г.; д. п. м. 06.2011 г. - м. 12.2011 г. и д. п. м. 01.2012 г. - м. 12.2012 г. Първоинстанционният съд е обосновал извод за нищожност на РА, като е приел, че същият е издаден от двама органи по приходите, единият от които не притежава материална компетентност по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК. Съдът се е мотивирал с аргументите, че нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК определя компетентността на данъчните органи според процесуалното им качество в конкретното ревизионно производство, а именно органи по приходите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, имащи процесуалното качество в конкретната ревизия на орган, който възлага ревизията и орган, който е ръководител на ревизията. Приел е, че компетентността на органите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП да издават РА е определена в закона и че това са органите по приходите, заемащи експертни длъжности. Установено е, че оспореният ревизионен акт е издаден от Е. С. Х. - началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП-В. и Й. Р. К. - главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията. В конкретния случай, съдът е констатирал, че обжалваният РА, не е издаден в съответствие с нормата, регламентираща компетентността на органа-издател, а в нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ДОПК, според която РА се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. По тези съображения съдът е постановил, че процесният ревизионен акт е нищожен. Настоящата касационна инстанция намира за незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд. Същите са в противоречие с Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на Върховния административен съд - Общо събрание на Първа и Втора колегия по тълк. дело № 10 по описа за 2016 г., съгласно което ревизионен акт, който при приложимата след 1.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната власт. Предвид изложеното, ревизионният акт, който е бил оспорен пред първоинстанционния съд е валиден, тъй като е издаден от компетентни органи. Административният съд, излагайки мотиви за нищожност на РА, е постановил неправилно решение, което на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено, вкл. и в частта за разноските, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да разгледа делото по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред настоящия съдебен състав на ВАС, първо отделение. С оглед на гореизложеното Върховният административен съд, първо отделение