Решение № 13103 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4390/2010 г.

Решение № 13103 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4390/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 54/12.02.2010 г., постановено по адм. д. № 174/2009 г. Административен съд гр. Кюстендил е отхвърлил оспорването с жалба от Стоян Борисов Конявски от гр. Кюстендил срещу заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Кюстендил в частта й относно отразените в кадастралната карта граници на поземлен имот 1148 с поземлени имоти 1204, 1203, 1144. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Стоян Борисов Конявски с оплакване, че е неправилно, постановено при съществено нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено със съответните последици. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично, поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът по делото и заинтересованата страна, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима, по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за допустима, подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е прецени правилно установената по делото фактическа обстановка и изложил обосновани правни доводи. Приложил е служебното начало по чл. 168, ал. 1 от АПК и проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно всички основания на чл. 146 от АПК. Безспорно оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗКИР. Съдът е проследил проведената от административния орган процедура по създаването, респ. одобряването с процесната заповед на кадастралната карта и кадастралния регистър за землището на гр. Кюстендил и не е установил нарушение на установените от закона правила по глава пета от ЗКИР по отношение оспорената част на акта. Настоящата инстанция намира, че тези констатации на първоинстанционния съд изцяло кореспондират с материалите по делото. За цялостното изясняване на спорните факти, съдът е назначил по делото съдебно-техническа експертиза, като заключението на вещото лице-геодезист е възприето и неоспорено от страните. По делото не е спорно, че жалбоподателят е собственик на възстановен поземлен имот нива от 3, 506 дка, находяща се в строителни граници на гр. Кюстендил. Експертът по делото е констатирал, че при заснемане на кадастралната карта не на били налице означения на място по реда на чл. 36, т. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. В три депозирани по делото заключения с приложени скици, е отразено разположението на имота на касатора и отразяването му по оспорената заповед. Вещото лице е извършило и оглед на място и е отразило, че между ПИ 1204 и ПИ 1148 не съществува материализирана граница с колчета и др. знаци, обозначаващи границите между имотите, няма трайно или нетрайно материализирани огради. Новоопределените граници не са трасирани или сигнализирани на терена. Правилно при тези факти съдът е приел за законосъобразно извършеното от административния орган приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г., като границите на поземлен имот 1148 с имоти 1203, 1204 и 1144 в кадастралната карта са отразени дворищнорегулационните линии по действащия регулационен план на гр. Кюстендил. Изложените в касационната жалба доводи за неправилност на решението са неоснователни, няма данни, опровергаващи правните изводи на съда за правилното прилагане на материалния закон и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,