Решение № 10185 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4419/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ – гр. Долна Митрополия, срещу Решение №7429 от 23.02.2026 г., постановено по адм. дело №10337/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. Излагат се доводи за недопустимост и необоснованост на решението. Прави се искане за обезсилване на решението, а в условията на евентуалност неговата отмяна. Претендира разноски. Ответникът - А. Д. Т., чрез адв.А. Тинчев, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето ѝ. Претендира разноски. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. С оспореното решение Административен съд – София град е уважил жалбата на А. Д. Т. и е отменил мълчаливия отказ на началника на Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ - гр.Долна Митрополия да издаде удостоверение за трудов стаж (УП-3), в което да е отразен трудовия стаж от съответната категория за времето на обучение на А. Т. във ВВВУ, като е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е правилно установена, а от нея е видно че за периода от 29.08.1997 г. до 21.08.2002 г. А. Д. Т. е преминал пълен редовен курс на обучение във Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ – Долна Митрополия, по специалност „Въоръжение по летателни апарати“. На 07.05.2025 г. от Т. е било депозирано заявление до началника на ВВВУ „Георги Бенковски“ с искане да му бъде издадено удостоверение, удостоверяващо периода, през който се е обучавал във висшето училище. В резултат на подаденото заявление е издадено Удостоверение рег. № ЗН-2103/28.05.2025 г., от съдържанието на което се установява, че А. Д. Т. е завършил пълен курс на обучение във ВВВУ „Георги Бенковски“ – Долна Митрополия, по специалност „Въоръжение по летателни апарати“, за периода от 29.08.1997 г. до 21.08.2002 г. В удостоверението е посочено, че Т. е бил зачислен във ВВВУ със заповед № 0739/29.08.1997 г. на началника на училището, а на 21.08.2002 г. е бил произведен в първо офицерско звание със заповед № КВ-1727/21.08.2002 г. на министъра на отбраната. Изрично е отбелязано и че удостоверението се издава, за да послужи пред Националния осигурителен институт. Впоследствие, на 11.07.2025 г., А. Д. Т. е подал до началника на ВВВУ „Георги Бенковски“ молба за издаване на удостоверение за осигурителен стаж – УП-З. С молбата е поискано да бъде удостоверено, че времето на обучението му във ВВВУ за периода от 19.08.1997 г. до 21.08.2002 г. се зачита за трудов стаж от първа категория. По така подадената молба административният орган не се е произнесъл с изричен административен акт. При това положение Т. е приел, че липсата на произнасяне по подадената от него молба представлява мълчалив отказ за издаване на исканото удостоверение за осигурителен стаж, поради което е сезирал съда с жалба срещу този отказ. В касационната жалба се оспорва допустимостта на съдебното решение, тъй като според касатора неиздаването на удостоверение УП-3 не подлежи на съдебно обжалване. В тази връзка следва да се посочи, че търсеното за издаване удостоверение УП-3 представлява по съществото си акт по чл.21 ал.3 АПК, т.е. волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения на лицето, поради което съдебният контрол е допустим. В тази насока е налице и съдебна практика (Определение № 9580 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8832/2026 г., Определение №6470 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2060/2014 г., Определение №17650 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13522/2019 г., VI о. и Определение № 8313 от 31.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6113/2025 г.). В случая, административният орган е бил сезиран от осигуреното лице с искане за извършване на административна услуга - издаване на удостоверение образец УП-3 за осигурителен стаж. При искане като процесното, административният орган действа при условията на обвързана компетентност и дължи исканата услуга. Обстоятелството, че касаторът е издал Удостоверение рег. № ЗН-2103/28.05.2025 г., не го освобождава от задължението, регламентирано в чл.5, ал.7 от КСО при поискване от осигуреното лице да издава в 14-дневен срок от искането безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, както и да удостоверява факти и обстоятелства, свързани с тях. За разлика от издаденото удостоверение за завършен курс на обучение във ВВВУ „Георги Бенковски“, удостоверението за осигурителния стаж (обр. УП-3) се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, съгласно чл. 40, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). В случаите, когато тези документи липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж (чл. 40, ал. 5 от НПОС). Осигурителят е длъжен да издава удостоверение обр. УП-3 в случаите, когато осигурителният стаж на лицето не е равен на трудовия (служебен) стаж, както и когато има положен извънреден труд. Издаденото удостоверение не е идентично с поисканото от Т. удостоверение, поради което реално не е изпълнено искането на молителя за издаване на удостоверение образец УП-3 от Номенклатурата на формулярите на НОИ. Въз основа на горното в мотивите на проверяваното решение правилно е формулиран решаващ извод, че е налице мълчалив отказ от страна на административния орган за издаване на удостоверение образец УП-3 с исканото съдържание. Първоинстанционният съд правилно приема, че предмет на спора е отказът за извършване на административна услуга. Редът за установяване на трудов и осигурителен стаж е регламентиран със Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред и спорът е подсъден на районния съд съгласно чл.3 от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.7 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ осигурителят е длъжен да издаде искания документ, а преценката какво точно ще отрази в него следва да бъде извършена от него съгласно срока и периода на обучение, и приложимата нормативна уредба. След издаването на искания документ и ако заявителят не е съгласен с отразените в него факти и обстоятелства, т.е. с неговото съдържание, той разполага с възможността да оспори това съдържание по реда на чл.81, ал.2 от АПК, а при негативен резултат (жалбата е отхвърлена или сезираният с нея орган не се е произнесъл в законния срок) спорът за съдържанието на официалния документ може да се отнесе пред гражданския съд в исково производство по чл.124, ал.4 ГПК. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по спорните обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и представените доказателства за реалното им извършване, обективирани в договор за правна защита и съдействие от 15.04.2026 г., претенцията на ответника се явява основателна, поради което Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ – гр. Долна Митрополия следва на основание чл. 143, ал. 1 АПК да бъде осъден да заплати на А. Д. Т. сума в размер на 1100 (хиляда и сто) евро - възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,