Решение № 9271 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12279/2009 г.

Решение № 9271 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12279/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основани е чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по жалба на Атанас Георгиев Вълчанов от град София срещу Заповед № КВ-839/10.08.2009 г. на министъра на отбраната на Република България, с която е прекратен договора на лицето за кадрова военна служба, освободен е от длъжност и от кадрова военна служба, и е зачислен в мобилизационния резерв, на основание чл. 128б, ал. 1, т. 4, чл. 125, т. 2 и чл. 130, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили /ЗОВС (отм.). Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Ответникът по жалбата - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд в настоящия състав, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Със оспорената Заповед № КВ-839/10.08.2009 г. на министъра на отбраната на Република България, на основание чл. 128, ал. 1, т. 4, чл. 125, т. 2 и чл. 130, ал. 2 ЗОВСРБ е бил прекратен договора му за кадрова военна служба, бил е освободен от длъжност и е бил зачислен в мобилизационния резерв Атанас Георгиев Вълчанов, поради придобиване право на осигурителен стаж и възраст. От представените към административната преписка удостоверение № 227/31.07.2008 г. на началника на отдел "Финансово-счетоводен" към дирекция "Финансово-стопански дейности" в МО е видно, че към 1.08.2008 г. жалбоподателят е имал общо прослужено време от 30 години, 1 месец и 27 дни, от които - прослужено време като кадрови военнослужещ - 28 г., 11 м. и 15 дни и наборна войнишка служба - 1 г., 2 м. и 15 дни. На 19.02.2009 г. е връчено предизвестие на Вълчанов за освобождаването му от длъжност на основание чл. 128б, ал. 1, т. 4 от ЗОВС. С докладна записка от 29.07.2008 г. на директора на дирекция "Отбранителна политика" при МО до главния секретар на МО е направено предложение да бъдат освободени от длъжност кадровите военнослужещи, придобили право на пенсия, като в т. 1 е посочен жалбоподателя. На 10.08.2009 г. е издадена оспорената заповед. Правното основание за издаването й е чл. 128б, ал. 1, т. 4 ЗОВС - придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед на това следва да бъде преценявано обстоятелството дали са били налице изискванията на специалния закон, какъвто се явява Кодекса за социално осигуряване (КСО) и по специално чл. 69, ал. 1 от него. След като от данните по делото е установено, че са били налице тези изисквания на материалния закон, то обжалваната заповед е законосъобразна. Административният орган е осъществил едно свое право. Спазил е приложимият закон, тъй като преценката се извършва към момента на издаване на атакувания административен акт - именно това е датата на издаване на процесната заповед. Мотивите са съобразени с настъпването на условията на чл. 69, ал. 1 от КСО. Органът не е развил други мотиви свързани с несправяне с работата. От събраните по делото доказателства е видно, че заповедта е издадена от компетентния орган (чл. 125, т. 2 и чл. 130, ал. 2 ЗОВСРБ ), в рамките на неговите правомощия, при спазване изискването на материалния закон (чл. 69, ал. 1 КСО). Разпоредбата на чл. 128б, ал. 1, т. 4 от ЗОВС предвижда прекратяване на договора за кадрова военна служба на кадровия военнослужещ от министъра на отбраната със 6-месечно предизвестие при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на КСО. Съгласно чл. 69, ал. 1 КСО кадровите военнослужещи придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта, при 25 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на кадрова военна служба. Както се установява от кадровата справка, военнослужещият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване, а това дава право на министъра на отбраната да прекрати договора му за кадрова военна служба по чл. 128б, ал. 1, т. 4 ЗОВС без оглед на възрастта. Поради избраното основание за освобождаване от кадрова военна служба, което характеризират обективно съществуващи факти, нямат значение други обстоятелства свързани с дейността му. Неоснователни са оплаквания за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон при издаването на заповедта поради неспазване на изискванията на чл. 204а от Правилника за кадрова военна служба, поради липса на мотивирано предложение на командира на поделението, изпратено по команден ред и необходимия съгласно чл. 69, ал. 1 от КСО осигурителен стаж. Липсата на предложение или неговите мотиви не представлява съществено нарушение на процедурата, предвид на обстоятелството, че мотивите на предлагащият уволнението административен орган нямат правно значение, тъй като не са включени в състава на приложимата правна норма. Поводът за започване на процедурата по прекратяване на договора за кадрова военна служба на жалбоподателя е била докладната записка на директора на дирекция "Отбранителна политика" от 29.07.2008 г., но целесъобразността на преценката на прекия началник на жалбоподателя за изготвяне на предложение за освобождаване от кадрова военна служба и не подлежат на съдебен контрол. Нормативните изисквания за извършването на посочената по-горе процедура са налице и това води до извод за законосъобразност на обжалваната заповед. Освобождаването от кадрова военна служба на основание чл. 128б, ал. 1, т. 4 от ЗОВС се извършва по усмотрение на административния орган. Съдебният контрол върху заповедта се свежда до проверка не за нейната правилност, а за точното приложение на закона. Предвид на изложеното, настоящият състав не констатира нарушения при постановяване на оспорената заповед и счита същата за законосъобразна, а жалбата като неоснователна - подлежи на отхвърляне. Разноски от ответника не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,