Решение № 12679 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5166/2013 г.

Решение № 12679 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5166/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева чл. 245, ал. 1, т. 15 ЗМВР Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Тодор Маринов Събев, от гр. Пазарджик, против заповед № ЧР-05-485/10.08.2012 г. на министъра на правосъдието, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта като постановена от некомпетентен орган, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните норми на ЗМВР. Моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва жалба и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Жалба е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК и е допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата настоящият състав на Върховния административен съд прие за установена следната фактическа обстановка: С приложеното по делото писмо от 30.05.2012 г. от Националния осигурителен институт се установява, че жалбоподателят е упражнил правото си на пенсия по чл. 69 от КСО на 14.03.2001 г. Видно от приложеното по делото предложение от 07.08.2012 г. от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е, че за периода от 01.06.2003 г. до м. март 2004 г. Тодор Маринов Събев е служил като началник на сектор "Логистика" към РС "Сигурност- ВП и ВКР", гр. Плевен. Освободен е от служба по взаимно съгласие, считано от 02.03.2004 г. Със заповед от 08.04.2004 г. на министъра на правосъдието Събев е назначен на длъжност "главен надзирател I-ва степен" в затвора в гр. Пловдив. С оспорената заповед служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР - когато служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия - по инициатива на органа по назначаване. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и в предписаната от закона форма съгласно изискването на чл. 269 от ППЗМВР. Заповедта съдържа фактическо и правно основание за издаването й, както и разпоредителна част за заплащане на дължими обезщетения. Същата е постановена и при спазване на предвидените в чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР процедурни изисквания - по инициатива на органа по назначаването (в случая това е министърът на правосъдието) и изготвено предложение съобразно чл. 268а от ППЗМВР. Твърденията на жалбоподателя, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, тъй като в приложената заповед за заместване № ЛС-04-1275/03.08.2012 г., с която министърът на правосъдието възлага на зам. министър Тодорова да изпълнява функциите на министър за периода от 06.08. до 10.08.2012 г. включително, липсва изрично разпореждане за издаване на заповеди за прекратяване на служебни правоотношения, са неоснователни. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Ето защо в случая заповедта е издадена от компетентен орган. Позоваването в писмената защита на жалбоподателя на заповеди, издадени от министъра на правосъдието в периода на заместване, находящи се в интернет страницата на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", е неоснователно, тъй като същите са копия без подпис и не доказват, че министърът е упражнявал правомощията си в периода на заместване. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение, съгласно който служебното правоотношение на държавния служител се прекратява по инициатива на органа по назначаване, когато е възникнало след като служителят е упражнил правото си на пенсия. Жалбоподателят Събев е назначен като държавен служител през 2004 г. след като вече е упражнил правото си на пенсия, считано от 14.03.2001 г. Следователно изискванията на чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР са изпълнени - правото на пенсия е упражнено преди възникване на служебното правоотношение и са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение по реда на цитирания текст, а правото на органа да прекрати служебното правоотношение е упражнено в съответствие с нормативно установените предпоставки. Предвид изложеното заповедта е законосъобразна, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора следва да се осъди Тодор Маринов Събев да заплати на Министерството на правосъдието сумата 150 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Тодор Маринов Събев против заповед № ЧР-05-485/10.08.2012 г. на министъра на правосъдието ОСЪЖДА Тодор Маринов Събев, живущ в гр. Пазарджик, да заплати на Министерството на правосъдието сумата 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща юрисконсулско възнаграждение. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.