Решение № 9056 от 1.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7187/2022 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по постъпила жалба на Национално сдружение на частните болници- гр. София , представлявано от К. Грудев, председател на Управителния съвет и процесуален представител адвокат Величкова против чл.3,чл.6,чл.48 и чл.49 от Наредба 3 от 05.04.2019 г. за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които Министерство на здравеопазването субсидира лечебни заведения , и за критериите и реда за субсидиране на лечебни заведения/НМДИОЗЗО.../, издадена от Министъра на здравеопазването/Обн. ДВ,бр.29 от 2019година/. В жалбата се твърди, че оспореният подзаконов административен акт непосредствено засяга или може да засегне права, свободи и законни интереси на всяко едно болнично заведение - член на сдружението, което обуславя правния интерес от оспорване. Иска отмяната на Наредбата, в оспорените й текстове, поради противоречие с материално правни разпоредби и несъответствие с целта на закона, като излага конкретни съображения за противоречие с разпоредби на Закона лечебните заведения; пряко нарушение на конституционни норми и актове на Европейския съюз. Отправено е искане за присъждане на разноски, съобразно представен списък. Ответникът - Министъра на здравеопазването, чрез процесуалния си представител юрк.Здравкова, оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение взе предвид следното: По допустимостта на жалбата: Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него, и за които той поражда задължения. Правният интерес да оспорва горепосочените разпоредби от подзаконовия нормативен акт произтича от обстоятелството, че националното сдружение е организация на лечебни заведения -юридически лица, регистрирани по реда на чл. 3, ал. 1 от ЗЛЗ, представляваща самостоятелно юридическо лице в регистъра на ЮЛНЦ към Агенцията по вписванията, за извършване на общественополезна дейност в сферата на здравеопазването (чл. 8 от Устава на сдружението). В качеството му на сдружение от лечебни заведения, в които членуват "частни болници", за него възниква задължение, произтичащо пряко от оспорените разпоредби на подзаконовия нормативен текст, поради което е налице правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК. Към момента на постановяване на съдебния акт липсват данни за отпаднал правен интерес. Съгласно чл. 187, ал. 1 АПК правото да се оспори нормативен административен акт не е обвързано с определен срок, поради което жалбата следва да се счита за допустима и на това основание. Предмет на оспорване в настоящото производство са разпоредбите на чл.3,чл.6,чл.48 и чл.49 от Наредба 3 от 05.04.2019 г. за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които Министерство на здравеопазването субсидира лечебни заведения , и за критериите и реда за субсидиране на лечебни заведения., издадена от Министъра на здравеопазването/Обн. ДВ,бр.29 от 2019година/. При осъществяване на дължимата проверка във връзка с оспорването на подзаконовия нормативния акт, съдът следва да провери всички основания за оспорване по чл. 146 АПК - наличие на компетентност у издателя на акта, спазване на установената форма, съобразяване на административнопроизводствените правила, съответствие с относимите материалноправни разпоредби, съответствие с целта на закона. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 АПК гласи, че нормативните административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или от закон органи. Оспорената наредба е издадена въз основа на законова делегация- изрично в § 5 от ПЗР на същата е посочено, че се издава на основание чл.106а,ал.6 от ЗЛЗ и чл.82,ал.1,т.6а,6в,8 и 9 и ал.5 от Закона за здравето/ЗЗ/ и влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник. Изпълнено е изискването на чл. 78, ал. 2 АПК за обнародване на подзаконовия нормативен акт в "Държавен вестник" като условие за неговата валидност. Редът за издаване на нормативен акт е предвиден в чл. 77 АПК, която разпоредба задължава компетентният орган да издаде нормативен административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. Разпоредбата на чл. 80 АПК препраща към специалните изисквания за издаване на нормативни административни актове по Закона за нормативните актове. В чл. 26, ал. 1 ЗНА са регламентирани основните принципи, които следва да бъдат зачитани при изработване на проекта - необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Съгласно ал. 3 на цитираната разпоредба преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува заедно с мотивите, съответно - доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20 ЗНА, като целта е да се даде възможност на заинтересованите лица да упражнят правото си на участие в производството по подготовка на актове, засягащи техни законни интереси. Съгласно чл. 28, ал. 4 ЗНА проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, отговарящ на изискванията на ал. 2 и на предварителна оценка на въздействието съгласно глава втора, не се обсъжда от компетентния орган. По делото са приобщени следните доказателства: административна преписка по приемане на /НМДИОЗЗО.../ , между които се съдържат и : Доклад, с изх. МЗ -192/21.03.2019 до министъра на здравеопазването; проект на наредбата, с доказателства, че същият е поместен на сайта на Министерство на здравеопазването и на Портала за обществени консултации , за обществено обсъждане; мотиви към проекта на наредбата/ също поместени на сайта на министерството и обществения портал/; протокол- решение 17 от заседание на ръководството на МЗ, с рег. РР-17/21.03.2019г.; постъпили в МЗ предложения и становище по проекта на наредбата; извадка от информационната система на МЗ относно обявяването на 22.03.2019г. на проект на наредбата за обществено обсъждане заедно с мотивите, както и на справка относно постъпилите становища по проекта и други. Съдът като прецени събраните доказателства по делото относно спазването на процедурата по изработване на нормативни актове, нормативно уредена в глава ЗНА, счита, установи следното: Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 предвижда, че преди внасянето на проект за нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3, изр. второ от ЗНА, когато съставителят на проекта на нормативен акт е орган на изпълнителната власт, публикуването за обществено обсъждане се извършва на Портала за обществени консултации. В тежест на административния орган съгласно чл. 170, ал. 1 АПК е да докаже спазването на законовите изисквания за издаване на оспорения акт. Към проекта на подзаконовия нормативен акт е изготвен доклад, в който се съдържат мотивите за издаването му Изискванията за съдържание и обоснованост са изчерпателно посочени в чл. 28, ал. 2 от ЗНА: 1. причините, които налагат приемането акта; 2. целите, които се поставят; 3. очакваните резултати; 4. липсата на финансово натоварване на държавния бюджет; 5. аргументирано е, че проектът не е свързан с въвеждане на актове на ЕС. Противно на изложените в жалбата твърдения, изчерпателно са изложени и развити в доклада мотивите за приемане на акта. Аргументирани са разпоредбите с факта , че с Постановление 78 на Министерския съвет от 2019 г. са одобрени допълнителни разходи по бюджета на МЗ за 2019г., изменено и допълнено с Постановление 111 на МС на Р България от 2019г., които допълнително предоставени средства увеличават стойността на субсидиране дейностите, предвидени в наредбата. В мотивите е извършен и анализ на финансовите и другите средства необходими за прилагането на новата уредба, като е отчетено, че финансирането на допълнителните дейности е обезпечено от увеличеният за целта бюджет на МЗ; самата стойност на субсидията за съответните дейности е изрично посочена в проекта, което дава възможност на лечебните заведениа да разчетат , анализират и оценят своя интерес от сключване на договор за субсидиране. В мотивите е извършен и анализ на проекто с правото на Европейския съюз и въз основа на разпоредбата на чл. 168, §.7 от Договора за функциониране на Европейския съюз , въз основа на който е прието, че е налице изключителна компетентност на държавите- членки по определяне на здравната им политика и организиране и предоставяне на здравни услуги и медицински грижи. По тези съображения, при приемане на текстовете от оспорената наредба не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. По отношение наведените доводи за противоречие на материалния закон и несъответствието му с целта на закона: Оспорената наредба не определя кои от лечебните заведения, създадени при условията на чл.4 от ЗЛЗ следва да бъдат финансирани и субсидирани от бюджета на министерство на здравеопазването . Видът им е изрично посочен в чл.106 и сл. от ЗЛЗ и най общо това са преобразувани държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ и лечебни заведения за болнична помощ с държавно и/или общинско участие в капитала , респективно за конкретно сочени в закона дейности може да субсидира и лечебни заведения към Министерския съвет,Министерство на здравеопазването , Министерство на отбраната , Министерство на вътрешните работи, Министерство на правосъдието и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Предмет на тази наредба са критериите и редът за субсидиране на лечебни заведения със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването. Стесненият обхват на лечебни заведения , които могат да бъдат субсидирани от бюджета на министерството на здравеопазването е нормативно определен- чл.106а от Закона за лечебните заведения. Конституционния съд на Р България, в свое Решение 8 от 28.06.2016 г. на КС по к. д. 9/2015 г., приема, че "Свободният пазар не е в състояние сам да разреши противоречията между интересите на изпълнителите на медицински дейности и държавата, която е длъжна да провежда национална здравна политика с ограничен публичен финансов ресурс. Закрилата на здравето на гражданите като публично благо чрез осигуряване на равнопоставен достъп до медицински дейности е без съмнение легитимната, конституционно дефинирана цел на ЗЛЗ. Пазарът не може да отговори на социалната потребност от справедливост при осъществяване закрилата на здравето като публично благо. Това предполага интервенция на държавата. " Също така , в мотивите си сочи, че "Икономическата свобода не е абсолютна и тя отстъпва пред необходимостта да се осигури, в условията на ограничен публичен ресурс, постигането на приоритетната цел в здравеопазването гарантиране на живота и закрила на здравето на гражданите. Държавната интервенция тук е не само конституционно търпима, тя е обществено потребна и социално оправдана от легитимната цел на закона.". В обобщение на изложеното настоящият състав на ВАС, Пето отделение, преценява оспорването на чл.3,чл.6,чл.48 и чл.49 от Наредба 3 от 05.04.2019 г. за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които Министерство на здравеопазването субсидира лечебни заведения , и за критериите и реда за субсидиране на лечебни заведения, издадена от Министъра на здравеопазването/Обн. ДВ,бр.29 от 2019година/,като неоснователно. При този изход от спора на ответната страна следва да бъдат присъдени съдебни разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 193 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,