Решение № 182 от 30.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6019/2007 г.

Решение № 182 от 30.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6019/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК . Д. Д. Д. e подал касационна жалба срещу решение от 29.06.2007 г. по гр.д. № 2380 от 2005 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, 2"б" състав, с което е оставено в сила решение от 22.07.2002 г. по гр.д. № 3* от 2001 г. на Софийския районен съд, 44 състав и е уважен предявеният срещу него от В. Д. Д. иск за ревандикация за 1/4 ид. част от недвижим имот- неурегулирано дворно място с площ от 875 кв.-м. съставляващо им. пл. № 13 от кад.лист Г-13-2-А по плана на гр. С., м. Бистрица-юг, м. "К" ведно с толкова идеални части от изградената в имота вилна сграда на етаж и половина. В жалбата се инвокират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон при преценката на правото на собственост. Подържа се и оплакване, че решението е постановено в противоречие със задължителните указания на ВКС в предходното отменително решение. Ответницата В. Д. Д. не е взела становище по жалбата, но в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да се присъдят направените по делото разноски в размер на 500 лева, документирани с договор за правна защита и съдействие с. А, № 0* от 12.10.2008 г. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 3.08.2007 г. и е изтекъл на 3.09.2007 г., а жалбата е подадена на 27.08.2007 г.с вх. № 2* от същата дата. С решение № 1* от 21.07.2005 г. по гр.д. № 1* от 2004 г. на Върховния касационен съд, IV отделение е отменено предходното решение, с което искане бил отхвърлен и делото е върнато за ново разглеждане с указание по приложението на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. С касираното решение е уважен предявеният иск за ревандикация от В. Д. Д. срещу баща й Д. Д. Д. за 1/4 идеална част от неурегулирано дворно място с площ от 875 кв. м., съставляващо им. пл. № 13 от кад.лист Г-13-2-А по плана на гр. С., кв. " Бистрица - юг", м. "К" ведно с толкова идеални части от изградената в имота вилна сграда на етаж и половина, защото е било прието, че ищцата е съсобственик при посочената квота с ответника и тази съсобственост е възникнала по наследяване от покойната й майка и съпруга на ответника Т поч. на 11.02.1988 г. / изв. от акт за смърт № 271 от 11.02.1988 г.и у-ние № 833/а от 14.11.2000 г./. Няма е имало спор, а и по делото е представен предварителен договор от 15.09.1959 г. за този имот. Към датата на сключването му Д. Д. и покойната Т. Д. са били в брак, който е сключен на 28.07.1957 г. Правилни са изводите, че собствеността върху имота е била придобита на оригинерно основание от двамата съпрузи и с прекратяването на брака поради смъртта на Т. Д. през 1988 г. имуществената общност се е трансформирала в дялова съсобственост при квоти 3/4 ид.ч. за ответника- собственост и наследство и 1/4 ид.ч. за ищцата. Д. се е снабдил с акт за собственост по обстоятелствена проверка за целия имот - н.а. № 1* т. 10, н.д. № 1* от 1992 г. Ищцата е приела наследството, което се доказва от сключената между страните делба -спогодба за наследствените вещи по гр.д. № 608 от 1988 г. на Първи РС. С тази спогодба са уредени имуществените отношения между баща и дъщеря, като Д. е получил собствеността на апартамента, гаража и лекия автомобил. Вилата не е била предмет на делбата и е останала съсобствена, т. е. към 1988 г. тя е била съсобствена и издаденият нотариален акт за придобиването на цялата собственост от Д. на оригинерно основание през 1992 г. не е кореспондирал с фактическото положение. Към датата на снабдяването с нотариалният акт в полза на Д. не е била изтекла придобивната давност, тъй като наследството е било открито четири години преди това. Иска за ревандикация е предявен на 5.02.2001 г. и липсват данни от кога Д. е променил анимуса си и е започнал да го владее за себе си, а не като съсобственик. Основателно въззивният съд е счел, че Д. Д. не е станал собственик и на частта на своята дъщеря и съсобственик, тъй като в негова полза не е изтекъл придобивният давностен срок от 10 години, а освен това липсват категорични доказателства, че той е променил анимуса си за владеене на имота изцяло като собствен още с откриване на наследството. В съдебно заседание от 19.06.2003 г. пълномощника на Д. посочва, че до 1990 г. давност между страните не е текла, т. е. и двамата са считали имота за съсобствен. Свидетелят Л. В. Л. е категоричен, че отношенията между двамата са се развалили от сключването на втория брак на касатора. В този смисъл са и показанията на свидетелката С на която съдът е дал вяра. Останалите свидетелски показания са категорично в посока, че касатора не е допускал дъщеря си във вилата. Следователно неговото владение не е било спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като собствена, защото в целия период е съществувал спор с другия съсобственик - неговата дъщеря. Правилно е посочено, че е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. На второ място най ранната и категорично установена дата е датата на издаването на нотариалния акт, от която следва да се приеме, че Д. е започнал да владее целия имот за себе си. До датата обаче на предявяването на иска 5.02.2001 г. обаче не е изтекъл десетгодишния давностен срок поради което не го е придобил на оригинерно основание. С предявяването на иска давността е прекъсната - чл. 116, б. "б" ЗЗД. Решението, с което съдът е счел, че в. Д. Д. е съсобственик на имота и го е ревандикирал до размера на нейната наследствена част е правилно и следва да се остави в сила. Касатора дължи направените разноски в тази инстанция в размер на 500 лева. Постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила.