Решение № 42 от 7.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 798/2010 г.

Решение № 42 от 7.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 798/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимия Н. Н. А. против решение № 177 от 03.11.2010 г. по внохд № 297/2010 г. на Пловдивски апелативен съд.

В жалбата изготвена от служебния защитник- адв. К. се правят оплаквания за наличие на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 - 3 НПК, с искане подс. А. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, или делото се върне на апелативния съд за ново разглеждане. Твърди се че осъдителната присъда и потвърдителното решение почиват на предположения, след като се основават само на оскъдните обяснения на св. Ю.. Не следва се приемат с абсолютна категоричност тези показания, след като в рамките на досъдебното производство е сменил своето качество от свидетел на обвиняем. Не е намерено и установен вида на оръжието с което е извършено престъплението, боеприпасите, заглушителя на пистолета, находки от клетъчен материал и кръв у подсъдимия от пострадалото лице върху дрехите или маратонките, с което се твърди, че е бил на местопрестъплението. Няма обективни находки, които да свързват подсъдимия с палежа на автомобила. Извода за предумишлено убийство, извършено с користна цел не е доказан. Иззетите водени от подсъдимия записки не могат да очертаят предумисъл, след като не са взети предварителни мерки за извършване на убийството и няма предварително решение за това. Користната цел следва да е налице към момента на извършване на престъплението. Отнемането на 10-левовата банкнота от подсъдимия, почива изцяло на предположения. Наказанието определено за убийството следва да се намали, при липсата на посочените в жалбата квалифициращи обстоятелства. Неправилно е прието като отегчаващо запалването на автомобила, след като е квалифицирано като отделно престъпление. В саморъчно написаната жалба от подсъдимия А. се поддържа също тезата за невинност, с доводи за противоречивост в показанията на св. Ю. и твърдение, че в деня на убийството е бил в[населено място]. Участието в това престъпление е опровергано и от обстоятелството, че по шапката намерена в свидетеля, не са откри негови биологични следи. В съдебно заседание назначения от съда служебен защитник поддържа жалбата.

Повереника на гражданските ищци и частни обвинители намира жалбата за неоснователна. Оплакванията в нея са за необоснованост на присъдата и решението на въззивния съд, което не е касационно основание за проверка на съдебните актове. Не са допуснати твърдените процесуални нарушения довели до неправилно приложение на закона. Наложеното наказание е справедливо и съответства на обществената опасност на деянието и дееца.

Прокурора даде също заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Квалификацията на деянието е законосъобразна и наказанието справедливо.

ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 78 от 12.04.2010 г. по нохд № 112/2009 г. Хасковски окръжен съд е признал подсъдимия Н. Н. А. за виновен в извършени престъпления както следва:

• по чл. 116, ал. 1, т. т. 7 и 9, вр. с чл. 115 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на "доживотен затвор".

• по 330, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на пет години лишаване от свобода, като по първоначалното му обвинение по чл. 303, ал. 3, пр. 1, вр. с ал. 1 НК е оправдан.

На основание чл. 23, ал. 1 НК по правилата на съвкупността е определено до изтърпи наказание "доживотен затвор", при първоначален "специален"режим в затвор.

Осъден е и да заплати на Т., М. и В. Я. сумите от по 80 000 00 лв. за всеки един от тях, за причинени им неимуществени вреди, със законните последици.

Със същата присъда е осъден да заплати и на М. А. сумата от 50 000.00 лв. за причинени му неимуществени вреди, със законните последици, както и на [фирма]-Х. сумата от 3 131.73 лв., като обезщетение за причинени имуществени вреди, със законната лихва от датата на увреждането.

С обжалваното решение присъдата е потвърдена.

Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Инстанциите по същество са направили изводите си относно обстоятелствата включени в предмета на доказване, само на базата на надлежно приобщени доказателства, изследвани всестранно, пълно и съобразно действителното им съдържание, при спазване правилата на формалната логика. Приетите за установени фактически констатации в решението на апелативния съд се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Въззивната инстанция в решението си е посочила основанията, поради което не са възприети обширните доводи на защитата в подкрепа на въззивната жалба. Касационните основания за проверка на решението с подкрепящите ги доводи са напълно идентични с направените и пред апелативния съд. В мотивите на решението е извършен повторен, много задълбочен и обективен анализ на доказателствената съвкупност, за да бъдат отхвърли като несъстоятелни, в изпълнение на задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК, за което са изложени убедителни съображения. В отделни части относно достоверността на доказателствата и правната квалификация на деянието се е позовал на комплексния анализ на доказателствата от първоинстанционния съд. Въззивният съд също е описал подробно и детайлно приетата за установена фактическа обстановка, позовавайки се на съответните доказателствени източници. Основателно са кредитирани показанията на свидетеля Е Ю. от инстанциите по същество, като последователни и логични, със съдържание и факти относно обстоятелства изложени в осъдителната присъда и въззивното решение за всяко действие на подсъдимия преди, по време и след извършване на убийството. Като съдържащи данни за съществени моменти от предмета на доказване са били предмет на особено внимание и много внимателна преценка, както поотделно, така и съпоставени с останалите доказателствени източници. Приети са за достоверни след като е установена взаимната им връзка, последователност и логичност и пълното им съответствие с останалите улики и събрани обективни доказателства, както и на заключенията на назначените експертизи. Те по категоричен начин се подкрепят от показанията на св. С., който съхранявал и предал на подс. А. пистолета и патроните, закупените от аптеката и по късно намерени медицински ръкавици, иззетите от картонената кутия саморъчно написани записки от подс. А., намерената в контейнер тениска на убития, изхвърлена от него, изпраните дрехи и маратонки, с които е бил през нощта на убийството, иззетия от подсъдимия мобилен телефон на пострадалия, който опитал да продаде на св. С. и забравил при него личната карта на съпругата на С., която взел от жабката на автомобила му, и предал на органите на МВР. Изведените запаметени разговори в паметта на мобилния телефон на подсъдимия, между него и св. Ю.. Показанията на св. А., който взел на автостоп св. Ю. и подсъдимия в нощта на убийството, искането на последния от св. Х. да му осигури патрони за пистолет. От заключението на вещото лице, че начина на убийството на пострадалия Я. напълно съвпада с описания от св. Ю. цялостен механизъм на станалото /разположение на лицата в автомобила, дистанцията и направлението на изстрела/. Разговорите между подсъдимия, св. Ю. и полицейските служители, които са били възпроизведени, чрез ВДС, както и от останалите свидетели и доказателства подробно посочени на л. 20 от мотивите на решението. Така че, обясненията на свидетеля Ю. не са изолирани /както се твърди в жалбата/, а напротив-в пълен синхрон са с останалите по делото доказателства, по отношение хронологията на събитията преди убийството, за мястото, времето и начина на неговото извършване, запалването на автомобила, както и на последващото им поведение. В тази насока съдът след задълбочен обективен анализ и оценка, се е позовал на разпитаните по делото свидетели, на заключенията на съдебномедицинските, съдебнопсихиатрични, балистични, психологични експертизи и ВДС, както и на откритите и относими към предмета на доказване веществени доказателства.

След обсъждане на установените обстоятелства и факти по делото са изведени правните констатации за предумисъла и користният мотив за убийството, които са в съответствие с закона и практиката по приложението му /вж. л. 23 абз. 2 и 3 от мотивите на решението/.

Изводите за обективната и субективна съставомерност на престъпленията по чл. 116, ал. 1, т. т. 7 и 9 НК, за което е осъден подсъдимият А. не са направени единствено на подробните, последователни, ясни и точни показания на св. Ю. на досъдебното производство и в съдебно производство. Тези обяснения, несъмнено съставляват пряко доказателство за осъщественото престъпно посегателство и съзнателното участие на подсъдимия в него. Както беше посочено те не са изолирани, а са в пълен синхрон и се подкрепят от посочените доказателства по делото, които са изследвани от съдилищата по фактите, обективно, всестранно и пълно, така както се изиска от чл. 14, ал. 1 НПК и принципните норми на чл. чл. 13, 18 и 107 НПК. Противоречието в доказателствените материали /главно дължащо се на обясненията на подсъдимият А., /отричащ съпричастност в извършване на убийството, както и, че не виждал и държал пистолет/, също не са пренебрегнати от съдилищата по същество, като са изпълнили съответно задълженията си по чл. 305, ал. 3 и чл. 379, ал. 2

НПК. От това, че тези инстанции не са дали вяра на обясненията на този подсъдим в тази им част, не следва че осъдителната присъда почива на предположения, или че обвинението спрямо него не е доказано по несъмнен начин, което да е довело до нарушение на правилото по чл. 303 НПК. При събирането, проверката и оценката на доказателствената съвкупност са спазени процесуалните правила, а от приетите фактически положения материалния закон е приложен правилно. Подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпленията за които е признат за виновен и осъден.

Достатъчно внимание въззивният съд в мотивите на решението е отделил и на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание по съвкупност "доживотен затвор" /на л. 23 абз. посл. и л. 24 /, за да го приеме за напълно справедливо и достатъчно за постигане целите на чл. 36, ал. 1 НК. Изложена е подробна аргументация от основния съд и контролната инстанция, която не може да не бъде споделена. Налице са предпоставките на чл. 38а ал. 2 НПК, с оглед обекта на престъпното посегателство, подбудите и мотивите за неговото извършването, без причини, хладнокръвно, с неоправдано бездушие, изразена коравосърдечност и престъпната упоритост, осъществено при няколко квалифициращи признака. Подсъдимият е осъждан с отрицателни характеристични данни, предприел е действия по заличаване на следите от престъплението. Поради това с пълно основание е дадена необходимата тежест на изключително високата степен на обществена опасност на деянието и дееца. Касационният състав също намира за справедливо ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, защото не е допуснато нарушение на критериите по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Контролирания план за извършване на убийството и предприетите от подсъдимия последващи действия, както и изградените му престъпни навици го прави опасен за обществото, и това налага продължително му изолирани от него, за да се отнеме възможността му да върши други престъпления. Само по този начин, както са приели и инстанциите по същество могат да бъдат изпълнени целите визирани в чл. 36 НК.

Поради липса на други доводи и оплаквания които да бъдат обсъждани и намерят отговор и абсолютни касационни основания, които да водят до отмяна на решението, като правилно и законосъобразно следва да остане в сила.

По изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, с състав на III н. о.,