Решение № 5888 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1243/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. С., гражданин на Руската Федерация, чрез адвокат Г. Почекански, против решение 2134 от 01.04.2024 г., поправено с допълнително решение 28046 от 20.12.2024 г., постановено по адм. д. 2074/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на жалбоподателя срещу отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза тип "D"), издаден на 30.01.2024 г. от завеждащ консулска служба към Посолството на Република България в град Москва, Руската Федерация. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения за неправилност на изводите на съда и административния орган за ненадежност на представените доказателства и съмнения за истинността на намеренията на касатора. Иска да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което оспорения административен акт да бъде отменен и да бъде издадена на Б. С. виза за дългосрочно пребиваване /виза тип D /. Ответникът завеждащ Консултска служба при Посолството на Република България в град Москва, Руска Федерация, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на Трето отделение, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима като подадена от лице, за което обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Б. С., гражданин на Руската Федерация, срещу отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза тип "D"), издаден на 30.01.2024 г. от Завеждащ Консулска служба при Посолството на Република България в гр.Москва, Руска Федерация, по негово заявление за издаване на виза от 18.10.2023 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, по смисъла на чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим /НУРИВОВР/, в предвидената от закона форма, като не са били допуснати съществени нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила, обосноваващи неговата отмяна. Относно приложението на материалния закон съдът е счел, че са налице основанията за постановения отказ, а именно, че заявителят не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 24 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, като според т.17 се отказва издаването на виза на чужденец, който не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит, а според т. 24 - са налице основателни съмнения относно автентичността на приложените документи за издаване на виза, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените от чужденеца изявления или намерението му да напусне страната в рамките на разрешения срок за пребиваване. Съдът е посочил, че в случая не се установява основната цел мотивирала Б. С. да поиска издаване на виза тип D , за да се установи в Република България, като същият не е мотивирал искането си за издаване на виза на някое от посочените в ЗЧРБ основанията. Не ставало ясно къде и за колко време смятал да се установи и как щял да се издържа в България. За да потвърди тезата на административния орган за недоказаност на целта и условията за пребиваване в страната, съдът е счел, че е налице разлика между посочената в заявлението за издаване на виза дейност на представителството на Балтик Филтер АД /дружество регистрирано в Литва/ и регистрираната пред БТПП такава, още повече че представителството нямало право на търговска дейност. Съдът е посочил, че не са представени документи, свързани с икономическата дейност, както на акционерното дружество, така и на неговото представителство, вписано в България на 18.05.2023 г., за да се приеме, че същите реално извършват стопанска дейност. В заключение съдът е формирал извода, че липсата на доказателства за икономически дейности и за намерения за осъществяване на такива, не доказва достоверно истинската цел и условията на заявеното пребиваване в Република България. По изложените съображения Административен съд София-град е счел за законосъобразен отказа за издаване на исканата виза. Решение е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат. Първоинстанционният съд е разгледал единствено наличието на основанието за отказ по чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ, като настоящият състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд в тази част и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. Правилен е изводът на съда досежно установената законосъобразност на акта като издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по издаването му и правилното приложение на материалния закон в частта по чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е анализирал правилно фактите и обстоятелствата, довели до издаването на обжалвания административен акт. От приложените в административната преписка доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност се налага изводът, че целта и условията за издаване на виза не са доказани достоверно. Правилно съдът е приел, че няма данни за икономическа дейност и за намерения за осъществяване на такива дейности от страна на С.. По делото не са представени доказателства обосноваващи извода за достоверност на целите на регистрираното търговско представителство на Балтик Филтер АД пред БТПП. За да се приеме, че литовското дружество реално извършва стопанска дейност следва да има данни за водено счетоводство, сключвани търговски договори, търговска кореспонденция с партньори, извършени плащания по сделки, електронна търговска кореспонденция и т.н., каквито данни по делото няма. Доказване на наличието на икономическа активност, данъчна изрядност и планирани дейности, биха могли да обосноват необходимостта от присъствието на територията на страната на определения представител на чуждестранното дружество Б. С.. Липсата на доказателства за икономически дейности и за намерения за осъществяването на такива дейности не могат да докажат достоверно истинската цел и условията на заявеното пребиваване в Република България, както правилно е установил и първоинстанционния съд. В тази връзка са обсъдени и сключения в Москва договор за наем, за имот находящ се в гр.Созопол и представения документ от руска банка, за наличие на средства, с които С. не може да оперира в РБългария. Във връзка с възраженията, изложени в касационната жалба, че след като БТПП е регистрирала търговското представителство, след извършване на всички необходими проверки, то кандидатът отговаря на изискванията на чл.24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, следва да се посочи, че производството по регистрация на търговско представителство в БТПП и производството по предоставяне на виза за дългосрочно пребиване, са две различни производства и всеки орган извършва собствена проверка. Издаденият от БТПП сертификат удостоверява единствено обстоятелствата осъществили се в производството пред палатата. Декларираното намерение за осъществяване на представителство само по себе си не представлява обективно реализиран проект, зад който стоят реални действия на кандидатстващия за виза да изпълнява дейности в РБългария. Чуждестранно лице може да регистрира търговско представителство в България, при условие, че има право да извършва търговска дейност, съгласно националното законодателство на държавата, в която е установено. Търговското представителство на чуждестранно лице не е юридическо лице. Търговският представител и представителството не могат да извършват стопанска дейност от свое име. Сделките, които се сключват с неговото посредничество, са от името на чуждестранното лице принципал. Административният орган по предоставянето на виза за дългосрочно пребиваване на собствено основание извършва проверка на заявените от кандидата обстоятелства. Не случайно в НУРИВОВР в чл. 30 е регламентирана допълнителна съгласувателна процедура със службите за административен контрол на чужденците в Република България и Държавна агенция "Национална сигурност", различна от регистрационния режим, поддържан от БТПП. Във връзка с тази процедура е дадено и отрицателно становище от ОДМВР-Бургас, сектор Миграция по исканата виза. По отношение на основанието за отказ по чл. 10, ал. 1, т. 24 от ЗЧРБ първоинстанционният съд не е изложил мотиви. Следва да се отбележи, че и административният орган бланкетно, без да изложи относими, към отказа по чл. 10, ал. 1, т. 24 от ЗЧРБ, фактически обстоятелства е издал акта и на това основание. В административната преписка не се съдържат данни или доказателства, които да обосновават основателни съмнения относно автентичността на приложените документи за издаване на виза или истинността на тяхното съдържание. Независимо от горното, след като едно от основанията за отказ е доказано, обосновано и съобразено с материалния закон, като краен резултат първоинстанционният съд е издал правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,