Решение № 1538 от 17.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6433/2021 г.

Решение № 1538 от 17.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6433/2021 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Марвин" ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Сливен, пл. "Александър Стамболийски" 102, представлявано от управителя К. М., подадена чрез адв. З. Марчева, срещу Решение № 68/31.03.2021 г., постановено по адм. дело № 42/2021 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № Р-635/32-378041 от 21.12.2020 г., издадено от Директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че са налице нови факти от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, тъй като има разрешение от публичен изпълнител за разсрочване задълженията на дружеството. Поради това твърди, че неправилно лицензът на дружеството е отнет на основание чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС, което е потвърдено от решаващия съд. Моли за отмяна на оспорваното съдебно решение. Ответникът – Директорът на Агенция "Митници" оспорва основателността на касационната жалба в писмено становище, подадено чрез юрк. Д. Енева. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Сливен е било Решение № Р-635/32-378041 от 21.12.2020 г., издадено от Директора на Агенция "Митници", с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗАДС е отнет и е прекратено действието на Лиценз № 546 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с идентификационен номер на лицензиран складодържател – BGNCA00377000 и идентификационен номер на данъчен склад – BGNCA00377001, с адрес на склада с. Хаджидимитрово 8635, местност "Чифлика", винарска изба в УПИ I. имот № 000041, ЕКАТТЕ 77030, община Тунджа, област Ямбол. За да издаде процесния административен акт, органът е констатирал, че дружеството не отговаря на изискването, регламентирано в чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС – има непогасени публични задължения, които не са по невлязъл в сила акт и не са разсрочени или отсрочени. В хода на съдебното производство е установено, че Директорът на Агенция "Митници" е уведомен от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, за задълженията на "Марвин" ООД, които са над 5 000 лв.; дружеството не ги погасява и не е предложило обезпечение; по данни в НАП не разполага с активи, с които да обезпечи изцяло задълженията си; дължимите суми не са по невлязъл в сила акт, както и на са разсрочени или отсрочени. Във връзка с това и с оглед съобщаване на процесния акт, дружеството е отправило искане на 05.01.2021 г. до публичния изпълнител за разсрочване на задълженията. С писмо от 12.01.2021 г. публичният изпълнител е уведомил дружеството, че е изготвен погасителен план за изплащане на просрочените задължения. При тази фактическа обстановка, след извършена проверка на основание чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Изложил е мотиви по отношение материалната законосъобразност на оспорвания акт, според които правилно органът на основание чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗАДС е отнел и прекратил лиценза на "Марвин" ООД, тъй като е налице хипотезата на чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС. Прието е, че писмото от 12.01.2021 г. на публичния изпълнител не е индивидуален административен акт, съответно не е налице надлежно разсрочване на задълженията по чл. 187в от ДОПК. По отношение на възраженията на дружеството за приложение на чл. 142, ал. 2 от АПК, съдът е постановил, че представеното писмо от публичния изпълнител не съставлява нов факт от значение за делото, като се е позовал на съдебна практика. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и не е засегнато от сочените от касатора пороци. Съдът подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. По спорния и пред настоящата инстанция въпрос – налице ли е надлежно разсрочване на публичните задължения на касатора, съответно намира ли приложение разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК: На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ДОПК, по искане на длъжника, подадено до компетентния орган, може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло, до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен погасителен план. Същото е предвидено в чл. 187а, ал. 1 ДОПК по отношение на условията за отсрочване и разсрочване на задълженията, установени от НАП, какъвто е настоящият случай. В съответствие с чл. 187б, ал. 1, т. 1 ДОПК разрешението за отсрочване или разсрочване се издава от орган по приходите или публичен изпълнител, определени от териториалния директор – за задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, с изключение на местни данъци и акциз, общо в размер до 300 000 лв. и при условие, че периодът на отсрочването или разсрочването е до две години от датата на издаване на разрешението. Производството винаги приключва с издаване на административен акт – разрешение за отсрочване или разсрочване, респективно отказ (изричен или мълчалив) за отсрочване или разсрочване по чл. 187в ДОПК (в този смисъл Решение № 3674 от 13.03.2019 г. по адм. д. № 10042/2018 на ВАС). В случая представеното писмо от 12.01.2021 г. на публичния изпълнител съдържа изявление за наличието на одобрен погасителен план с размера на съответните вноски и крайните дати за тяхното плащане, но няма белезите на властническо волеизявление, поради което не е налице разсрочване на дължимите задължения, което правилно е съобразено от административния съд. Нещо повече – ДОПК урежда условия и ред при разрешаване на разсрочване и отсрочване на публични задължения, които далеч надхвърлят наличието на погасителен план, а по делото не са представени доказателства в тази насока, въпреки дадената възможност на дружеството и правилно разпределената доказателствена тежест. С оглед изложеното, неоснователни се явяват твърденията на касатора, че са налице нови факти от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК. Трябва да се отбележи, че принципно правилно, от страна на административния съд, е съобразено приложението на разпоредбата с оглед трайната практика, но тъй като в случая липсва разсрочване на задълженията, възраженията на касатора в тази насока са ирелевантни. Правилно е съобразено, че разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗАДС предвижда прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад при отнемането му, а съгласно ал. 2, т. 1 лицензът се отнема, когато лицензираният складодържател престане да отговаря на условията по чл. 47 от ЗАДС. В случая е безспорно установено, че дружеството е престанало да отговаря на условието, регламентирано в чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС – да няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Изискванията на закона са императивни, поради което административният орган, действащ в условията на обвързана компетентност, законосъобразно е отнел издадения на дружеството лиценз и е прекратил неговото действие, което е разгледано от съда. Събраните по делото доказателства потвърждават извода на инстанцията по същество, че при издаването на акта са спазени административнопроизводствените правила, както и че към момента на издаване на акта на митническия орган, дружеството е имало непогасени публични задължения, които не произтичат от невлезли в сила актове, и те не са разсрочени, отсрочени или обезпечени, при което е достигнато и до законосъобразното заключение, че касаторът е престанал да отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС. При този резултат по спора и изричната претенция на ответника по касация, в негова полза се дължат сторените в процеса разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 200 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение