Решение № 1370 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12223/2011 г.

Решение № 1370 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12223/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение по адм. д. № 138/2011 г. по описа на Административен съд - Ямбол. Иска отмяна на решението и развива подробни съображения. Ответната страна Петко Иванов Петков не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. След осъществена служебна проверка по допустимостта на съдебния акт, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи: Решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Пред първоинстанционния съд е оспорен АУПДВ № 01-6500/25050 от 14.04.2011 г. на ЗАМЕСТНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР на Държавен фонд земеделие, на когото са делегирани правомощия със заповед № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г. от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В съдебното производство (проведени са две открити съдебни заседания)е призоваван и е участвал изпълнителния директор на ДФЗ, а съдебният акт е постановен по отношение на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ (виж л. 1, л. 3, л. 4, л. 5 от мотивите и диспозитива на съдебното решение). От така установеното и при спазване на правомощието на чл. 218, ал. 2 от АПК за служебна проверка на допустимостта на постановения съдебен акт, Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав намира, че следва да обезсили решението. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е индивидуален административен акт, издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт, и всички заинтересовани лица. В случая издателят на акта не е конституиран и той не е участвал в съдебното производство. Въпросите относно наличието или липсата на материална компетентност на издателя имат отношение към законосъобразността на оспорения административен акт, но не и към правилното конституиране на страните по делото, което е задължение на съда предвид чл. 154, ал. 1 от АПК. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ОС на ВАС. Конституираният като страна изпълнителен директор на ДФЗ не е издател на акта, поради което не е надлежна страна по делото. Същият е недопустимо да бъде конституиран нито като страна, нито като представляващ издателя на акта. В административния процес е недопустима подмяната на издателя на акта (участник в административното производство) с друг административен орган, в т. ч. и с йерархически по-горестоящия по отношение на издателя. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и без да конституира административния орган, издал оспорения административен акт Административен съд - Ямбол е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК като негова абсолютна процесуална предпоставка. Постановеният съдебен акт подлежи на обезсилване, а делото следва да се върне за ново разглеждане с участието на надлежните страни по административното правоотношение - заместник-изпълнителния директор на ДФЗ и адресата на акта, който го е оспорил. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение