Решение № 3947 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15675/2013 г.

Решение № 3947 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15675/2013 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Вербена" ЕООД, представлявано от управителя Орлин Ангелов Аврамов, чрез процесуалния представител адв. Генади Дишев, срещу решение № 145 от 24 септември 2013 г., постановено по адм. д. № 179/2013 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлено искането на дружеството за обявяване нищожността на решение № 89 от 06 юни 2013 г., постановено по адм. д. № 67/2013 г. по описа на Административен съд Ямбол. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Ямбол, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Ямбол е образувано по искова молба на "Вербена" ЕООД със седалище гр. София за прогласяване нищожността на влязло в сила решение № 89 от 06 юни 2013 г., постановено по адм. д. № 67/2013 г. по описа на Административен съд Ямбол, с доводи за постановяването му от незаконен състав. Твърди се в исковата молба, че в състава, постановил посоченото решение е участвал съдия, който е представлявал като юрисконсулт и главен юрисконсулт община Ямбол - страна в настоящото производство. С постановеното решение административният съд е отхвърлил искането поради липсата на наведените основания за нищожност съгласно чл. 22, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК. Решението е правилно. По принцип нищожни са тези съдебни актове, които страдат от най-тежките пороци и са свързани с формиране волята на съдебния състав. Касае се за недостатъци във връзка с функционирането на съда, с надлежното сформиране на състава му, с изключителната му власт да разрешава съдебни спорове, с формата или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. Посочените в исковата молба на "Вербена" ЕООД основания не представляват пороци, които водят до нищожност на постановеното решение. Отделно от това тези основания не са налице. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за липсата на основания за обявяване на нищожността на решението, е законосъобразен. Обосновано е приетото от съда, че в случая визираните в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 4 от ГПК предпоставки не намират приложение. Цитираната разпоредба предвижда като основание за отвод на съдебния състав хипотеза, при която чл. от състава е взел участие в производството при решаване на спора пред друга инстанция или в друго негово качеството в производството освен като чл. на съдебния състав. Това означава и същият да е формирал правни изводи относно разрешаването на висящ съдебен спор като в последствие е постановил съдебен акт. Приложимостта на тази норма се определя от възникване на юридическия факт, който тя регламентира. В настоящия казус, решението, чиято нищожност се цели, е постановено от съдия Стоянова, която не е участвала като представител на община Ямбол в производството. Представителната власт, която тя е упражнявала спрямо общината като юрисконсулт е в един много по-ранен момент, като същата е била преустановена още през 2004 г., т. е. около девет години преди започване на производството пред Административен съд Ямбол. Изложените от административния съд доводи в тази насока се споделят напълно от настоящата инстанция. Наведените основания относно липсата на безпристрастност на съдебния състав са необосновани и не могат да бъдат основание за прогласяване нищожността на решението. Неоснователни са възраженията на касатора относно това, че разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 4 от ГПК визира всички случаи, при които чл. от състава на съда е бил представител, съответно пълномощник, на страна по делото независимо кога и в какво производство. Цитираната норма има предвид само случаите, когато съдията е участвал в разглеждането на конкретното дело като представител на някоя от страните. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,