Решение № 6635 от 5.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4058/2015 г.

Решение № 6635 от 5.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4058/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Силистра против решение № 22/4.03.2015 г. по адм. дело № 4/2015 г. на Административен съд - Силистра. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), чл. 175 от Кодекса на труда (КТ), чл. 9, ал. 3 изр. второ от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Румен Колев Димов, от гр. Силистра изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът обосновано е преценил факта, че с оглед датата на издаване на заповедта на осигурителя за платен отпуск - на 25.03.2013 г., същата има действие занапред, но не и за минал период от 18.03.2013 г. Дори и да се приеме, че осигуреното лице действително е подало молба за отпуск, независимо от ползването на друг вид отпуск, заповедта по чл. 175 КТ е следвало да съдържа изискуемите предпоставки по чл. 9, ал. 3 от НМЕ, за да се счита нормата за приложима. В тази връзка правилно е прието, че в конкретния случай не е налице колизия между двата вида отпуск - по НМЕ и по КТ. Лицето добросъвестно е ползвало отпуск поради временна неработоспособност и за него е възникнало правото да бъде обезщетено по реда на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 КСО, за което субективно право са осъществени кумулативните предпоставки. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 22/4.03.2015 г. по адм. дело № 4/2015 г. Административен съд - Силистра е отменил като незаконосъобразно решение № Р-77/22.12.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Силистра, с което е потвърдено разпореждане № О-18-999-04-00017633/26.11.2014 г. на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, досежно неизплатено обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука на Румен Колев Димов по болничен лист № 3645885 от 20.03.2013 г. Изпратил е преписката на административния орган за издаване на нов акт при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат съдът е приел, че актовете на НОИ са постановени в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания за отмяната им по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че с отменените актове органите на НОИ са отказали изплащане на обезщетение по чл. 40, ал. 1 КСО по болничен лист № 3645885 от 20.03.2013 г., удостоверяващ временна загуба на работоспособност, вследствие претърпяно на 16.03.2013 г. увреждане на здравето, изразяващо се в травма - "смазване на подбедрицата със стоманено въже", при изпълнение на длъжността "моряк" като чл. на екипаж на плавателен съд - дълбачка "Днепър", с място на изпълнение пристанище гр. Силистра. Периодът на неработоспособност е определен от 18.03.2013 г. до 31.03.2013 г. За да постановят отказ органите на НОИ са приели, че осигуреното лице съгласно представена от осигурителя "Поларис 8" ООД, гр. Варна заповед № 138/25.03.2013 г. е получило разрешение за ползване на платен годишен отпуск за периода на временната неработоспособност, поради което на основание чл. 9, ал. 3 НМЕ обезщетение не се дължи. По делото са приложени задължителни предписания № 12205-3/9.12.2013 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - Варна, потвърдени с решение № 2/14.02.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, с които ТД "Поларис 8" ООД, гр. Варна е задължено да представи в ТП на НОИ болнични листи с № 3645885 и № 3648563, ведно с копие от заповедта за отпуск. С решение № 1476/19.06.2014 г. по адм. дело № 860/2014 г. Административен съд - гр. Варна е отхвърлил оспорването срещу посочените актове като е посочил в мотивите си, че осигурителят е длъжен добросъвестно да приеме предоставения му от работника болничен лист и подаде на органите на НОИ цялата информация по случая, включително и последвалата молба за отпуск, предвид компетентността на последните да преценят дължи ли се обезщетение за временна неработоспособност или не. Твърденията на осигуреното лице Румен Колев Димов, че е представил болничен лист № 3645885 от 20.03.2013 г. на администрацията на своя работодател на 22.03.2013 г. обосновано са кредитирани с доверие от Силистренския административен съд. Същите намират подкрепа и в косвените доказателства по делото, претърпяна и недекларирана от осигурителя злополука, заявено ползване на платен годишен отпуск в период на неработни за осигуреното лице дни, неприемане на втори болничен лист, последвало уволнение поради съкращаване в щата (отменено като незаконно с решение № 24/13.02.2014 г. по адм. дело № 287/2013 г. на Окръжен съд - гр. Силистра). Съгласно чл. 40, ал. 1 и 2 КСО осигурените лица за общо заболяване имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност във връзка с осигурен риск - временна неработоспособност поради трудова злополука. С разпоредбата на чл. 9 от Наредбата за медицинската експертиза е предвидено, че в случаите, при които лекуващият лекар или ЛКК са констатирали състояние на неработоспособност, но осигуреният откаже да му се издаде болничен лист, последният задължително се издава и служебно се изпраща на работодателя/осигурителя, където работи осигуреният, като ако осигуреният желае да ползва платен годишен отпуск за времето, включено в болничния лист, той подава съответната молба до работодателя/осигурителя. Разпоредбата на чл. 173, ал. 6 КТ изисква платеният годишен отпуск да се ползва след писмено разрешение на работодателя като писмената форма е условие за действителност. Разрешеният отпуск със заповед № 138/25.03.2013 г. на управителя на ТД "Поларис 8" ООД, гр. Варна не е отчела меродавния за нормата по чл. 9, ал. 3 НМЕ факт за започнало ползване на отпуск за временна неработоспособност. Издадена, седмица след разрешения отпуск, от орган по медицинската експертиза за оценка на работоспособността, по делото няма данни същата да е връчена на работника. Заповедта е представена на осигурителните органи година и половина след издаването й в изпълнение на дадените от контролните органи на НОИ предписания. Обосновано административният съд е приел, че молбата за разрешаване на платен отпуск, за да бъде квалифицирана като отговаряща на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НМЕ, следва да е "съответна", т.е. необходимо е изрично да съдържа изявление от подателя й за ползване на платен годишен отпуск вместо отпуск за временна неработоспособност. Приложената по делото молба няма такива реквизити и първостепенният съд законосъобразно е приел, че същата не може да преодолее действието на разрешения и ползван отпуск за временна неработоспособност. Липсват основания да се приеме, че подадената молба за ползване на платен годишен отпуск има ретроактивно действие, за да се допусне неговото ползване седем дни преди нейното подаване. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (билети за автобусен и ж. п. транспорт) възлизат на сумата от 64,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение