Решение № 10192 от 30.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4037/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по три касационни жалби, подадени от Общински съвет Несебър, от Община Несебър и от Г. К. Н. против Решение 233/09.01.2024 г., постановено по административно дело 1243/2022 г. по описа на Административен съд Бургас. С оспореното решение е отменено Решение 703 по протокол 28/04.07.2022 г. на Общински съвет Несебър, с което е дадено съгласие да бъде изработен проект за ПУП ПЗ по отношение на шест поземлени имота с посочени идентификатори по Кадастралната карта на гр. Несебър, м. Кокалу. В касационните жалби са изложени съображения за недопустимост на съдебното решение, поради което се иска неговото обезсилване. Ответната страна Жанет ООД се представлява от адвокат Д. Табанлиева, която лично и посредством писмени становища оспорва касационните жалби и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Останалите страни Кимо ООД, Електроразпределение Юг ЕАД, Ка 2 ООД и Агенция Пътна инфраструктура, не вземат становище по спора. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби, като счита оспореното решение за недопустимо. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни. Процесното решение на Общински съвет Несебър е било оспорено от М. Н. Т. и Н. И. Т., които в хода на съдебния процес са заличени и вместо тях е конституиран като жалбоподател дружеството Жанет ООД, придобило собствеността върху поземлен имот 51500.74.40 по КККР на гр. Несебър, който имот се явява съседен спрямо имотите, посочени в решението. Съдът е приел допустимост на оспорването, приемайки, че жалбоподателят е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 4 ЗУТ, в която хипотеза непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана. Разгледал е жалбата по същество, като е отменил решението поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. С оглед доводите на страните, събраните по делото доказателства и установените посредством тях факти, настоящият касационен състав, счита, че Административен съд Бургас се е произнесъл по недопустима жалба. Оспореното пред него решение е акт на управление на общинска собственост, с което за общината като собственик на имот с идентификатор 51500.74.147, е изразено съгласие посредством волеизявлението на съответния общински съвет, част от този имот да се обедини с други пет поземлени имоти, като новообразувания поземлен имот се отреди За търговия, складови дейности и обществено обслужване. Изрично е посочено, че общинският съвет се произнася в качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 131, ал. 1 ЗУТ, от което следва, че решението не е постановено в качеството му на административен орган по допускане/разрешаване на заявителя да изработи проект за подробен устройствен план. Липсва и такъв диспозитив, тъй като общинският съвет не е разрешил изработването на проект, още по-малко е одобрил такъв, а единствено се дал съгласие част от общински имот да участва в разработката. Ясна е изразената воля в разпоредителната част на решението, от която се налага изводът, че същото представлява волеизявление по смисъла на чл.21, ал. 5 АПК - част от производството по одобряване на подробен устройствен план, подготвящо и предхождащо издаването на окончателния акт по устройство на територията. С оглед изложеното, напълно неприложима на този етап от административното производство се явява разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, въз основа на която съдът е приел правен интерес за оспорващото дружество. Процесното решение на Общински съвет Несебър не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол и като не е съобразил това, административният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. При този изход на спора, в полза на касационните жалбоподатели следва да се присъдят сторените и доказани по съответния начин разноски, дължими от Жанет ООД. В полза на Общински съвет Несебър следва да се присъдят общо 970 лева, от които 900 лева платено адвокатско възнаграждение в хода на първоинстанционното съдебно производство и 70 лева за държавна такса. На Община Несебър следва да се присъдят 70 лева за платена държавна такса. Независимо, че тези страни са представлявани от адвокат в касационното производство с уговорено възнаграждение, платимо по банков път, пред настоящия съд не са представени доказателства за плащането му, поради което такова не следва да се присъжда. Сторените от Г. К. Н. разноски са в доказан размер от 1320 лева. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на Второ отделение,