Решение № 14982 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9132/2016 г.

Решение № 14982 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9132/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ С. - град против решение № 3974/10.06.2016 г. по адм. дело № 3098/2016 г. на Административен съд С. - град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54а, ал. 1 КСО и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че за претендиращото обезщетението за безработица лице е възникнала една от правопрепятстващите придобиването и съществуването на правото абсолютни отрицателни предпоставки, а именно получаване на пенсия за старост. Ответникът по касационната жалба - Г. В. С., от гр. С., чрез адв. М. Ц. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, в които моли атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила и претендира разноски под формата на изплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че касационните основания са неналични. Административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е изследвал законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за основателност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 3974/10.06.2016 г. по адм. дело № 3098/2016 г. Административен съд С. - град е отменил решение № 1040 - 21 - 58 от 24.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. - град и потвърденото с него разпореждане № 214 - 00 - 7162 - 3 от 3.02.2016 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ и е изпратил административната преписка на пенсионните органи за издаване на нов акт при съобразяване на указанията, дадени по тълкуване и прилагане на закона. Присъдил е разноски. За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че оспорените актове са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за отмяната им по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че органите на НОИ са отказали отпускане на парично обезщетение за безработица на Г. В. С., тъй като са установили, че същата получава 12,00 лева руска пенсия за старост, считано от 12.11.2013 г. Отпуснатата пенсия по законодателството на Руската федерация е в размер, който съответства на осигурителен стаж от 404 години, 09 месеца и 16 дни и не покрива пълния размер на пенсия от такъв вид. Съгласно чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Р. Б. или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО или професионална пенсия по чл. 168 КСО. Цитираната норма урежда отрицателно основание за непредоставяне едновременно и припокриващо се на две осигурителни плащания, на две различни основания, от два различни фонда. Това предполага, че придобитото право на пенсия за старост в друга държава трябва да има характер на осигурително плащане, равностойно заместващо доходите от трудова дейност при невъзможност на осигуреното лице да полага труд поради старост или уволнение. При положение, че получаваната пенсия за старост в другата държава е частична по отношение на общия придобит осигурителен стаж и доход, а за придобития осигурителен стаж в Р. Б. лицето няма придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и ако започне трудова дейност по трудово или приравнено правоотношение в страната ще е задължено да се осигурява за безработица съгласно българското законодателство, следва да се приеме, че при настъпване на осигурителното събитие "безработица" същото лице има право на заместващи доходи от парично обезщетение за безработица. Аргумент в подкрепа на това тълкуване е и липсата на законова забрана за съвместяване на осигурителното плащане за парично обезщетение за безработица с осигурителното плащане за пенсия за инвалидност. Достигайки до същите изводи Административен съд С. - град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока - договор за правна защита и съдействие № 650412/26.07.2016 г. възлизат на сумата от 350,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение