Решение № 12494 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7446/2018 г.

Решение № 12494 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7446/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на правосъдието срещу решение № 5181 от 20.04.2018 г., постановено по адм. д. № 10295/2016 г. на Върховния административен съд - пето отделение, тричленен състав, с което е отменена издадената от Министъра на правосъдието заповед № ЧР - 03 – 59/14.07.2016 г. Изложените съображения за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на чл. 195, ал. 1 и чл. 207, ал. 3 и 7 от ЗМВР, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Й. Й. от гр. [населено място] е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е заповед № ЧР - 03 – 59 от 14.07.2016 г., издадена от Министъра на правосъдието, с която на държавния служител комисар Й. Й. – началник на затвор I-ва категория в Затвора в гр. София, I-ва категория, е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от три години", на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4 и чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. С постановеното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна, след като е приел, че е издадена при нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до материалната й незаконосъобразност. Изводите на съда произтичат от извършения подробен анализ на събраните по делото доказателства и тяхната връзка с изложените в оспорения акт бездействия и действия, послужили като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че в хода на дисциплинарното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на чл. 207, ал. 3 и 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). След изготвена докладна записка № 92-12-7/20.06.2016 г. на зам. министъра, който не е съгласувал предложението на дисциплинарно разследващия орган (ДРО) за налагане на дисциплинарно наказание "порицание", дисциплинарно наказващият орган (ДНО) е издал заповед № ЧР-03-48/24.06.2016 г. с нареждане на ДРО допълнително да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение в срок до 01.07.2016 г. След промяна в състава му поради отстраняване на един от членовете и замяната му с друг, ДРО е изготвил ново становище № 6075 от 29.06.2016 г. с предложение за налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от 3 години". В нарушение на правилото на чл. 207, ал. 3 от ЗМВР и нареждането на Министъра на правосъдието съгласно заповед № ЧР-03-48/24.06.2016 г., ДРО, действащ в променен състав, не е извършил допълнително всички процедурни действия по доказване на дисциплинарните нарушения. В нарушение на чл. 207, ал. 7 от ЗМВР не е изготвена обобщена справка за резултатите от разследването. Недоказано е твърдението на административния орган, че държавният служител е бил запознат с всички материали от дисциплинарната преписка, като се има предвид, че върху някои от тях (вкл. докладната записка на зам. министъра) той не е написал "запознат съм" с положен подпис и дата. Първоинстанционният съд е изложил подробно бездействията на държавния служител, квалифицирани като нарушения на служебни задължения по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - системно неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и неупражняване на контрол над подчинени. Относно воденето на ежедневните ведомости в нарушение на заповед № Л-1765/19.03.2015 г. на Главния директор на ГДИН обосновано е приел нарушението за недоказано, доколкото посочената заповед не е приложена в административната преписка и не е ясно дали държавният служител е запознат надлежно със съдържанието й. Не са приложени и Правилата за документооборота, деловодната и архивната дейност в ГДИН, поради което не може да се установи твърдяното неизпълнение на задълженията на служителя по чл. 15 от правилата във връзка с 15 броя докладни. В оспорената заповед и в документите от дисциплинарната преписка липсват данни за определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание след извършена преценка на всички критерии по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В хипотезата на чл. 201, ал. 1 от ЗМВР може да се наложи дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". Дисциплинарно наказващият орган определя срока на наказанието – от една до три години, в условията на оперативна самостоятелност, като е длъжен да мотивира решението си съобразно критериите по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Липсата на мотиви за определения в случая максимален срок от три години е пречка за съдебния контрол върху законосъобразността на оспорения акт по отношение размера на наказанието. Като е отменил оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание като незаконосъобразна, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил обосновано и правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, втора колегия - петчленен състав,