Решение № 6535 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13457/2013 г.
ВАСVIII отделение15.05.2014 г.докладчик Свилена Проданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1211/29.05.2013 г., постановено по адм. дело № 2496/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на "Булгафрост"АД, със седалище и адрес на управление: с. Кочево, община Садово, област Пловдив, с ЕИК по БУЛСТАТ 115618587 сума в размер на 1020/хиляда и двадесет/лева за разноски в касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6535 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13457/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Пловдив, против решение № 1211/29.05.2013 г. по адм. дело № 2496/2012 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 161200395/27.04.2012 г. на орган по приходите при ТД Пловдив на НАП. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА като неоснователна и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Булгафрост" АД, със седалище в с. Кочево, чрез упълномощен адв. М. Лулчева, в писмен отговор, бележки и становище по съществото на спора, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция, за които представя доказателства. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: При ревизията на "Булгафрост"АД на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит за ревизирания данъчен период м. 08.2011 г. общо в размер на 16404,49 лв. по девет фактури, издадени от "Стамбо" ЕООД. Предмет на доставките са къпини. В РА е прието въз основа на установените факти по данни от извършени насрещни проверки на доставчика и неговия предходен доставчик - Дако 57 ЕООД, както и при проверка на счетоводните документи на РЛ, че не може да се докаже придобиването и наличието на стоките, нито реалното извършване на доставките, посочени в процесните фактури. Не е доказано прехвърлянето на право на собственост върху родовоопределените вещи. Липсата на доставка означава липса на положителна предпоставка за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и е основание за отказ на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В хода на съдебното производство са приети нови писмени доказателства, имащи значение за реалността на доставките, приета е съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът е кредитирал. За да отмени обжалвания пред него РА първоинстанционният съд е приел, че ревизиращият екип неправилно е отказал правото на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от доставчика "Стамбо" ЕООД. Направен е краен извод за наличие на реални доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и данъкът не е начислен неправомерно от доставчика съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, каквато теза е изградил органът по приходите. Според съда е незаконосъобразно с РА не е признато право на данъчен кредит по спорните фактури, които отразяват реално осъществени облагаеми доставки. Не са налице доказателства, обосноваващи извод, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че сделките, с която обосновава правото си на приспадане на данъчен кредит са данъчни измами. Касаторът формулира в жалбата си съображения, че съдът не е проверил делото изцяло относно приложените писмени доказателства и е направил фактически констатации, които не отговарят на наличните доказателства. Постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на решението в обжалваната част. Последното е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Незаконосъобразно с ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит по издадените фактури от "Стамбо" ЕООД. В случая не са установени обстоятелства за извършена данъчна измама или друго нарушение на данъчното законодателство, а и такива не са твърдяни от органа по приходите. По фактурите, издадени от "Стамбо" ЕООД са представени приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, договори за наем на дворно място и товарни автомобили, трудови договори и др. Съгласно приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза е извършено разплащане по процесните фактури, които са отразени надлежно в счетоводствата на доставчика и получателя, които счетоводства са водени редовно. Получените стоки са използвани за последващи облагаеми доставки. Основното оплакване на касатора е за необоснованост на решението като счита, че съдът неправилно е приел, че доставчикът е бил собственик на количествата къпини, които е фактурирал на получателя, и оттам не е прехвърлено право на собственост, не е установено транспортирането на стоките до склада на РЛ в с. Кочево предвид обстоятелствата - 1.лицата Атанас Стамболийски и Георги Стамболийски не са подали ГДД, не са декларирали изплатени суми за получен наем на товарните автомобили, не е подадена справка-декларация за изплатени към тези лица суми, 2. установени са несъответствия между фактурираните количества и възможностите за превоза им според техническите характеристики на превозното средство, 3. не е установено разтоварване на стоките, 4. "Стамбо" не е подало ГДД по ЗКПО, в която да е отчело получени приходи по процесните фактури. Оплакванията са неоснователни. Съдът е ценил всички събрани доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до обоснования извод за извършени доставки на къпини по процесните фактури. Обосновано е прието, че е налице данъчно събитие предвид извършено прехвърляне на право на собственост върху фактурираните количества по силата на извършеното приемо-предаване и кантарни бележки, при което е извършена индивидуализация на родово-определените вещи. Тези неоспорени писмени доказателства установяват надлежно предаването и приемането на стоките. Тези стоки са били надлежно осчетоводени при получателя и доставчика. Произходът на стоките от предходни доставчици на доставчика е ирелевантно за отношенията му с РЛ и съответно за реалността на извършените между тях доставки. Както правилно е посочил съдът и се е позовал на съдебна практика на СЕС липсата на реалност не може да се обосновава единствено и само с непредставяне на доказателства от страна на предходен доставчик. На следващо място, при наличие на редовно сключени договори за наем на транспортни и трудови договори, удостоверени с неоспорени писмени доказателства за това, доводите на приходните органи за неподадени данъчни декларации и справки за изплатени суми не са относими към главния факт на доказване. Неотносимо е и последващото подаване или неподаване на приходите в ГДД по ЗКПО от доставчика. Твърдяното несъответствие между транспортираните количества и възможностите на превозните средства е несъществено и не води до извод за липса на доставка предвид останалите събрани доказателства за обратното. Въз основа на обоснованите си фактически изводи съдът законосъобразно е достигнал до правни изводи за незаконосъобразност на ревизионния акт. Извършеното позоваване на практиката на СЕС е относимо и основателно. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора в тежест на бюджета на касатора следва да се присъдят поисканите и направени разноски от ответника по касация в касационното производство - в размер на 1020 лева съобразно представен списък и доказателства за плащане. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,