Решение № 11073 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10565/2009 г.

Решение № 11073 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10565/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Коцева Производството е по чл. 239, т. 6 от АПК. Образувано е по искане на Борка Тепавова Бончева за отмяна на влязлото в сила решение № 10828/21.10.2008 г. по адм. дело № 5688/2008 г. на Върховен административен съд, първо отделение, с което е оставено в сила решение № 75/27.07.2007 г., по адм. дело № 96/2007 г. на Административен съд гр. В. Търново, твърди, че е налице предпоставка по чл. 237, ал. 1, във вр. с чл. 239, т. 6 и чл. 244, ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс. С решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Позовава се на решението по съдебно дело "Булвес" АД срещу България. С подробни мотиви твърди, че е налице идентичност между фактическите обстановки и оформените правни изводи по посоченото дело на "Булвес" АД и тези на Върховен административен съд и Великотърновския административен съд, и това е достатъчно основание да се приеме, че е налице основание за отмяна на съдебните решения и връщането им за разглеждане на съда по същество. Ответникът - директор на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново не взема становище по молбата за отмяна. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия като взе предвид посоченото основание, с оглед разпоредбата на чл. 241 от АПК, мотивите на искането за отмяна и данните по делото, преценява следното: Молбата за отмяна е допустима като подадена в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Основанията за отмяна са посочени изчерпателно и не могат да бъдат прилагани разширително, тъй като отмяната като възможност за страната е изключение за влезлите в сила съдебни актове. Според визирания текст на чл. 239, т. 6 от АПК - съдебният акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Нормата е конкретна и не подлежи на тълкуване - следва решението на Европейския съд да касае спорния казус, т. е. на отмяна би подлежал само този съдебен акт, за който с решение на Европейския съд е установено, че противоречи на Конвенцията. Това в случая не е налице - няма идентичност на страните и казусите по посочените решения. Следователно молителят не може да се позове на решение на Европейския съд, касаещо друго лице. Молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 239, т. 6 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия