Решение № 15684 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3081/2010 г.

Решение № 15684 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3081/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Татяна Никифорова Стоянова от гр. Елин Пелин, срещу решение № 5 от 4.01.2010 г., постановено по адм. дело № 814 от 2009 г. по описа на Административния съд - София-област. В жалбата се твърди за допуснато нарушение на материалния закон - процесуално основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба кмет на община Елин Пелин, чрез процесуалния си представител - адв. Вълчанов, прави искане за оставяне на решението в сила като законосъобразно. Ответникът Симеон Бонев Стоянов от гр. Елин Пелин не е изразил отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 16, ал. 1, т. 1.1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и разпореждане с жилищната собственост на община Елин Пелин (наричана за краткост наредбата) е отхвърлил жалбата на Симеон Бонев Стоянов и Татяна Никифорова Стоянова - и двамата от гр. Елин Пелин, срещу заповед № 909 от 18.08.2009 г. на кмета на община Елин Пелин, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ЗОС е било прекратено наемното правоотношение за жилищен имот - общинска собственост, находящ се в гр. Ел. Пелин, ул. "Лесновска", бл. 2, вх. "Б", ет. 1, ап. 20. Съображенията за това са били, че след като Симеон Бонев е придобил по наследство 1/6 ид. ч. от двор и къща в гр. Елин Пелин, той е престанал да отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 1 от наредбата. Съдът е посочил, че къщата е годна за обитаване и задоволявала нуждите на семейството, още повече че децата на жалбоподателите били пълнолетни и не били членове на семейството. Решението е постановено съобразно правилно изяснената от събраните доказателства фактическа обстановка, при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинското жилище. За да бъде приложима цитираната правна норма, следва да са настъпили такива изменения в обстоятелствата, обусловили настаняването в общинското жилище, които вече изключват наемателя от категорията на лицата, отговарящи на условията за настаняване в тях. В случая по делото няма спор, че единият от наемателите е получил в наследство 1/6 ид. ч. от дворно място с построена къща. От представените по делото доказателства, включително и изслушаната техническа експертиза, безспорно е било установено, че се касае за годен за обитаване имот. Съдът е обсъдил подробно тези доказателства и е направил обоснован извод, че притежанието на недвижим имот, както и данните за състоянието на сградата, която се намира в него, са достатъчни, за да се приеме, че е отпаднало основанието по чл. 16, ал. 1, т. 1 от наредбата. Съгласно същата едно от условията за кандидатстване за настаняване под наем в общински жилища, респ. за прекратяване на съществуващи наемни правоотношения, е лицата да не притежават жилище, вила или идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване. Налага са изводът, че за да е законосъобразен актът, с който се прекратяват наемните правоотношения на това основание, е необходимо не само да е установено наличие на недвижим имот, но същият да е годен за постоянно обитаване, тъй като е част от фактическия състав на посочената норма. След като по делото, както се посочи по-горе, тези обстоятелства са били установени по категоричен начин, то явно постановеното решение е правилно. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна на посоченото в нея касационно основание, поради което постановеното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,