Решение № 5852 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12336/2016 г.

Решение № 5852 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12336/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община - Д., чрез пълномощника му - адв. Д. М., против решение № 233/12.09.2016 г. по адм. дело № 164/2016 г. на Административен съд - С., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците: И. Й. Д. и А. А. Д., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От същите, чрез пълномощника им - адв. Младенов, е постъпил отговор, с който оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-С. е отменил като незаконосъобразна Заповед № А-393/21.06.2016 г. на кмета на община - Д., с която на основание чл. 99, т. 2 АПК е отменена предходно издадена Заповед № А-115/11.12.2015 г. на кмета на община-Д. за попълване на обекти - хранителен магазин, фурна и дрогерия в имот пл. № 258, кв. 3 по кадастралния план на с. Б., по искане на собствениците им И. Й. Д. и А. А. Д.. За да отмени заповедта съдът е приел, че същата е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при отсъствие на основания за отмяна по чл. 99, т. 2 АПК. Според съда няма данни да е извършено възобновяване на административното производство от органа по чл. 100 АПК, както и липсват нови писмени доказателства, съответно нови обстоятелства на каквито се позовава органа, за постановяване на оспорената заповед на основание чл. 99, т. 2 АПК. Прието е от съда, че в случая новите обстоятелства са съществували към датата на постановяване на отменения акт и не са налице обективни причини поради което да не са били известни на органа и страните в административното производство. Съгласно чл. 35 АПК кметът на община -Д. е бил длъжен да изясни всички факти и обстоятелства относими към издаването на заповедта от 11.12.2015 г., вкл. и процесните обстоятелства за неточност на геодезическото заснемане на нанесените сгради с действителната им форма и местонахождение. Неизпълнението на тези процесуални задължения не му дава правото чрез процедура по възобновяване да отменя влязъл в сила административен акт, по чл. 99, т. 2 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правнорелевантните факти, изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед са правилни. Заповедта е в резултат на възобновяване на административно производство по чл. 100, вр. с чл. 99, т. 2 АПК, по инициатива на органа - кмета на община Д.. Правилно е прието от съда, че възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 2 АПК е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаване на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страните в производството. Предвид данните по делото обосновано е прието, че случаят не е такъв и не попада в хипотезата на възобновяване по чл. 99, т. 2 АПК. Това е така защото новооткритите обстоятелства и писмени доказателства които ги установяват, а именно: Докладна записка от 07.06.2016 г. на нач. отдел "ОСУТ" при община - Д. и Констативен протокол от 16.06.2016 г. на комисия, назначена от кмета на общината за извършване на контролно геодезическо замерване на сгради в ПИ 258, кв. 3 на с. Б., са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал в административното производство по издаване на Заповедта от 11.12.2015 г. на кмета на община - Д., ако беше положена дължимата грижа от страната, върху която е падало задължението за доказване и ако органът в изпълнение на служебното начало за събиране на всички доказателства, относими към спора, както го задължава чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК, беше извършил проверка на представената от ответниците геодезическа снимка на сгради, с действителното им местоположение. Неизвършването на такава проверка и проявеното бездействие от страна на касатора, в нарушение на принципа на служебното начало в административния процес, при издаване на първоначалната заповед за допълване на кадастралния план на с. Б., обуславя допуснато от органа съществено процесуално нарушение при издаване на заповедта от 11.12.2015 г. Това не му дава право чрез производството по възобновяване да отменя влязлата в сила заповед от 11.12.2015 г., на основание чл. 99, т. 2 АПК, тъй като не са налице нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за спора, а са налице новосъздадени документи след влизане в сила на първоначалния адм. акт, за обстоятелства които са съществували по време на висящност на производството, но поради процесуално бездействие на органа, не са били установени и приобщени. Възобновяването не е средство за поправяне на процесуални пропуски или грешки, допуснати от страните и органа в приключилото административно производство, поради което като е приел, че не са налице предпоставките за възобновяване по чл. 99, т. 2 АПК и че е нарушен реда за издаване на оспорената заповед, съдът е приложил правилно закона. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Не се споделят и оплакванията в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доводите на страните спрямо установените по делото факти, въз основа на което е направил обосновани правни изводи за унищожаемост на акта. Сочените като нови обстоятелства и факти са преценени правилно, че не са нови, тъй като са съществували по време на висящност на административното производство по издаване на първата заповед, но поради грешки на органа и страните, не са установени и ценени. При този изход по спора на ответниците се дължи присъждането на разноски за касационната инстанция в размер на 250 лева за адвокат, съгласно направеното искане и представения договор за правна защита и съдействие от 21.10.2016 г. за заплащането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение