Решение № 5089 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 882/2021 г.

Решение № 5089 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 882/2021 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Горубсо-К." АД против решение № 6187 от 09.11.2020 г., постановено по адм. д. № 3203/2020 г. по описа на Административен съд С. – град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началникът на ДНСК, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град отхвърля иска на "Горубсо-К." АД, с правно основание чл. 292 АПК, предявен срещу началника на ДНСК за признаване за установено, че не се дължи изпълнение на влязлата в сила заповед № РД-14-503/11.07.2008 г. за премахване на незаконен строеж "метален навес за съхранение на руда", находящ се на административен адрес гр. К., [улица]. За да постанови този резултат съдът приема, че не е налице факт по смисъла на чл. 292 АПК, установяващ основателност на иска - давността по чл. 285, ал. 1 АПК е прекъсната, като са извършвани действия от органа по изпълнението, които са прекъснали давността и същата не е изтекла. По тези съображения съдът прави извод за неоснователност на предявения иск. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение (изключване или погасяване), разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая ищецът се позовава на изтекла петгодишна давност по чл. 285, ал. 1 АПК. От събраните по делото доказателства по несъмнен и безспорен начин е установено, че заповедта за премахване на незаконния строеж влиза в сила на 25.09.2008 г., като поканата за доброволно изпълнение е връчена на дружеството на 07.12.2011 г., с което давността е прекъсната и започва да тече нов давностен срок, изтичащ на 07.12.2016 г. Установено е, че в този период и след 07.12.2016 г. са предприемани действия, за които са изготвени протоколи по реда на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. при тези данни законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че давността е прекъсната с предприемане на действия по изпълнението с протокол от 12.01.2016 г. – приложение № 1 към чл. 4 от Наредба № 13/2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях. В последствие на 15.08.2016 г. е съставен протокол – Приложение № 2 към чл. 5, ал. 1 от наредбата като е съставена количествено-стойностна сметка за премахване на строежа, след което е пристъпено към процедура по избор на изпълнител на принудителното премахване по реда на Закона за обществените поръчки, проведена е процедура за избор на изпълнител и е съставен протокол от 02.03.2017 г. за избор на изпълнител. С посочените действия, извършени след поканата за доброволно изпълнение, обективирани в множество протоколи и заповеди, приемани от практиката като действия по принудителното изпълнение, давността по силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД е прекъсната, от което следва, че към датата на предявяване на иска по чл. 292 АПК, петгодишната давност по чл. 285, ал. 1 АПК не е изтекла. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд – адм. д. № 14835/2018 г.; 7551/2019 г.; 2858/2020 г.; 6512/2018 г.; 14280/2017 г. и др. Доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на извършени действия по принудителното изпълнение са неотносими в настоящото производство. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,