Решение № 69 от 27.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 644/2010 г.

Решение № 69 от 27.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 644/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Марио Бобатинов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма]-г. К. срещу въззивното решение от 9.03.10 г. по т. д. № 1148/09 г. на ОС-г. Б., с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 29.10.09 г. по г. д. № 715/08 г. на РС-г. С.. С последното е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма]-г. К. срещу И. Г. Ю., действащ като [фирма]-г. К. иск за заплащане на сумата 16 922 лв., с която неоснователно се е обогатил ответника, ведно със законната лихва, считано от 5.06.07 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл. 281, т. 3 ГПК/. Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по съществен процесуално правен въпрос, а именно относно тежестта на доказване в хипотезата на чл. 55, ал. 1 предл. 3-то ЗЗД - получено на отпаднало основание. В тази връзка касаторът развива съображения, че въз основа на двустранно постигнато съгласие между страните по делото за съвместно участие в търг, организиран от Държавно лесничейство/ДЛ/-г. К. през м. Юни 2007 г. [фирма]-г. К. е заплатил гаранцията на ответника по иска [фирма]-г. К., който е следвало да вземе участие в тръжната процедура. Последният е сключил и реално изпълнил договора с ДЛ-г. К. от 4.06.07 г., обстоятелство сочещо на отпаднало основание за задържане на платената от [фирма]-г. К. -трето лице по договора между ДЛ и [фирма]-г. К. тръжна гаранция. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл. 258 и сл. ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК. С определение № 21/12.01.2011 г., постановено на основание чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос, а именно кому принадлежи тежестта да докаже основанието за получаване на исковата сума по така предявения кондиционен иск, който е предмет на настоящето дело. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК приема следното: За да отхвърли така предявеният иск въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че ищецът не е доказал основанието на превода на исковата сума, както и че след изпълнението на договора между ДЛ и [фирма]-г. К. тя следва да му бъде върната. По делото е изслушана и приета С. на в. л. С. И. Н./л. 115/, според констатациите на която исковата сума, възлизаща на 16922.00 лв. и състояща се от сумите 5642.00 лв. и 11280.00 лв. е реално преведена от ищеца [фирма]-г. К. по сметката на ответника [фирма]-г. К. с изрично посочено основание-"Г. за обект № 606 при ДЛ г. К. ". Така предоставената гаранция не е върната на платеца-ищец по делото [фирма]-г. К. въпреки отпадане на основанието за нейното плащане, а именно реалното изпълнение на договора от 4.06.07 г., сключен между ДЛ-г. К. и [фирма]-г. К., който е бенефициент по гаранцията. Релевираното от последния съдебно възражение за прихващане, че със стойността на така получената гаранция възлизаща на исковата сума били погасени задължения на ищеца [фирма]-г. К., произтичащи от получени доставки на дървесина, осъществени от [фирма]-г. К. е необосновано, тъй като не намира опора в данните по делото. В този смисъл са и констатациите на приетата по делото С., според които не са налице непогасени задължения на[фирма]-г. К. към [фирма]-вж. отговора на въпрос № 5 на стр. 3 от заключението/л. 117 по делото/. ВКС-ТК намира с оглед задължителната съдебна практика обективирана в ППВС № 1/1979 г., че в тежест на ищеца по кондикционния иск, черпещ своето правно основание в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 предл. 3 ЗЗД е да докаже плащане, което той в конкретния случай е сторил, а в тежест на ответника е да докаже, че плащането е получено на годно правно основание. Последното не е доказано от ответника по иска [фирма], предвид отпадане на основанието за получаване на исковата сума. Като е приел противното въззивният съд е постановил неправилно решение, обстоятелство обуславящо наличие на отменителните основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Ето защо следва да бъде отменено изцяло въззивното решение от 9.03.10 г. по т. д. № 1148/09 г. на ОС-г. Б. и вместо него постановено друго с което предявеният от [фирма]-г. К. срещу И. Г. Ю., действащ като [фирма]-г. К. иск за заплащане на сумата 16 922 лв., с която неоснователно се е обогатил следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от 9.10.08 г./датата на предявяване на иска/ до окончателното й изплащане, както и 1754 лв. съдебни разноски за всички инстанции. Предявеният иск, в частта му за заплащане на мораторна лихва върху исковата сума за периода 5.06.07 г. до 9.10.08 г. е самостоятелен и черпи своето правно основание в разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Той не е бил предмет на делото, тъй като за него не е била внесена държавна такса, поради което съдът по него не дължи произнасяне. Водим от горното ВКС-ТК