Решение № 3452 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10128/2013 г.

Решение № 3452 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10128/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Аерогара София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Алексиев срещу решение № 3671 от 29.05.2013 г. по адм. дело № 14414/2012 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменено по жалба на Али Реза Деруге, гражданин на Великобритания, писмо рег. № 9400-1547/28.11.2012 г. на началника на Митница Аерогара София и преписката се връща на началника на Митница Аерогара София, за издаване на акт, съобразно мотивите на решението, в 14-дневен срок от получаването на преписката. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът, Али Реза Деруге, гражданин на Великобритания, в подаден отговор на касационната жалба и в съдебно заседания, чрез пълномощника му адв. Доспевска, изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че при издаването на обжалвания административен акт, писмо рег. № 9400-1547/28.11.2012 г. на началника на Митница Аерогара София, е налице нарушение на материалноправни разпоредби - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. С това писмо, Али Реза Деруге е уведомен, за начина, по който е преизчислена отнетата сума по издаденото наказателно постановление, поради което липсва основание за възстановяване на още 822 евро. Посочената сума представлява разликата между 12 115,43 евро, колкото е равностойността на отнетите му с Наказателно постановление № 71/14.04.2011 г. на началника на Митница Аерогара София в полза на държавата 10 200 британски лири с левова равностойност 23 695,72 лв., към деня на отнемането - 18.03.2011 г. и възстановената му на основание влязлото в сила съдебно решение, валутата в размер на 10 200 британски лири, равняващи се на 11 293,43 евро към момента на установяване на нарушението. Съдът е приел, че след като изрично в наказателното постановление е посочено, че отнетата сума от 10 200 британски лири е с левовата равностойност на 23 695,72 лв., изчислени към деня на отнемането, следва и съобразно чл. 2, ал. 7 от Наредба № 10 от 16 декември 2003 г. за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от Валутния закон (отм.), да се върне сумата в евро изчислени отново към деня на отнемането. При изчисляването на равностойността на 23 695,72 лв. в евро, следва да се използва официалният валутен курс на лева към еврото, определен съгласно чл. 29 от Закона за Българската народна банка, който е 1,95583 лв. за едно евро. Въз основа на това е стигнал до извод, че независимо от промяната на валутните курсове, така както се твърди в оспореното писмо, органът следва да понесе всички негативи от издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, въз основа на което са били отнети пренасяните от Деруге британски лири, тъй като последния би разполагал с тази сума в евро, ако същата не му е била отнета незаконосъобразно. Възстановяването на съществуващото положение, преди издаването на това незаконосъобразно наказателно постановление, е вследствие на конститутивното действие на съдебното решение, поради което следва да се върне сумата в евро, към датата на отнемането на британските лири - 18.03.2011 г., изчислени по официалният валутен курс на лева към еврото. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото и не е спорна между страните. Съдът е направил законосъобразни правни изводи. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приложил материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че след като изрично в отмененото наказателното постановление, с което са отнети в полза на държавата паричните средства на Али Реза Деруге посочено, че равностойността им е 23695.72 лева изчислени към деня на отнемането съгласно чл. 2, ал. 7 от Наредбата, следва да се възстанови сумата в евро изчислена отново към деня на отнемането. Неоснователни са твърденията на касатора, че би следвало да се възстанови сумата 23695.72 лева, представляваща левовата равностойност на отнетата валута към момента на установяване на нарушението. Сумата трябва да е същата по размер, с каквато е било лишено лицето и съгласно чл. 2, ал. 7 на Наредбата, действаща към момента на отнемането, следва да се използва официалния валутен курс на лева към еврото, определен съгласно чл. 29 от Закона за БНБ. Неоснователно е и изложеното в касационната жалба твърдение, че писмото, предмет на оспорване пред АССГ не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като в него само е изложен редът, по който е извършено изчисляването на подлежащата на връщане сума. Този въпрос е решен с окончателно определение № 3056 от 5.03.2013 г., постановено по адм. дело № 2778/2013 г. на ВАС, първо отделение. Тричленният състав на ВАС е приел, че въпросното писмо няма само уведомителен характер, а има характер на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като с него се засягат права и законни интереси на жалбоподателя, тъй като се отказва да му бъде възстановена в пълен размер сумата, която му е отнета с наказателно постановление № НП 71/14.04.2011 г., което впоследствие е отменено с влязло в законна сила съдебно решение. Поради това за жалбоподателя съществува правен интерес от неговото оспорване. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С разпореждане от 8.03.2013 г. съдията докладчик на основание чл. 163, ал. 3 във вр. с чл. 170, ал. 1 от АПК е указал на административния орган, че трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице основания за неговата отмяна. Предвид изхода на спора и направеното искане, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски пред настоящата инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,