Решение № 6690 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15576/2011 г.

Решение № 6690 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15576/2011 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от ЗК "Овчарово", с. Овчарово, област Добрич, подадена чрез пълномощник адв. Емилия Стефанова, против решение № 4213 от 26.09.2011 г. по адм. дело № 7400/2010 г. на Административен съд - София град, второ отделение, 35 състав, с което е отхвърлена жалбата й против уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания № 01-6400/543 от 19.07.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта относно подпомагане по Схемата за енергийни култури, с която на основание чл. 51, ал. 3 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. са наложени санкции за бъдещ период в размер на 35 482, 51 лв. за неизпълнение на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9 от 02.05.2007 г. за условията и реда за подпомагане на производителите на енергийни култури /Наредба № 9/. Излага доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда, че неспазването на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 9 е основание за налагане на санкция за бъдещ период в размер на 100 % от изчислената по схемата субсидия. Според касатора разпоредбата на чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на ККомисията, посочена като правно основание за налагане на санкцията за бъдещ период, не определя земите, за които не са подадени всички изискуеми документи по Наредба № 9, като наддекларирани. Смята, че в конкретния случай не може да се приеме, че заявената за подпомагане по СЕК (Схемата за енергийни култури) площ е наддекларирана, тъй като не са налице доказателства, че тези площи не се използват и не се обработват от земеделския производител. Твърди, че непредставянето на изискуемите по Наредба № 9 документи свидетелства единствено, че продукцията от енергийни култури би могла да не е доставена на първите преработватели или изкупвачи. Излага, че административният орган не е развил мотиви въз основа на кои обстоятелства приема, че в случая се установяват умишлено допуснати нередности, а ако такива не са налице - да наложи адекватна на допуснатото нарушение санкция. Твърди, че не е налице основание за прилагане на санкцията, тъй като спрямо производителя не може да бъде установено умишлено или небрежно негово поведение по неизпълнение на сключения договор, респ. неподаване на декларация. Сочи се също така, че административният съд не се съобразил с чл. 27 и 28 от Регламент (ЕО) № 1973/2004. и не се е произнесъл по направеното от земеделския производител уведомяване за наличието на изключителни непредвидени обстоятелства и не е взел предвид наличието на същите при издаването на оспорения акт. Моли, да се отмени обжалваното решение, като бъде отменен административния акт в оспорената му част и се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител юрк. Милена Стоянова, с писмено становище оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Смята, че е правилен и обоснован изводът на съда за законосъобразност на уведомителното писмо на изп. директор на ДФ "Земеделие" в оспорената част, с която на жалбоподателя е наложена процесната санкция за бъдещ период за неизпълнение на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9. Излага, че е подадено от жалбоподателя общо заявление за финансово подпомагане като земеделски производител за кампания 2008 г. с декларирани площи, в т. ч 403.16 ха по схемата за производство на енергийни култури, процедурата за директните плащания за които е уредена в чл. 4 от посочената Наредба, при следване на определени стъпки в чл. 4, ал. 1, като е установено неизпълнение от жалбоподателя на етапа от процедурата в чл. 4, ал. 1 от Наредба № 9 - не е подадена изискуемата за този етап декларация и същият не е оттеглил към този момент заявлението си за подпомагане по предвидения в чл. 12 от действащата тогава Наредба № 107/23.08.06 г. за условията и реда за подаване на заявление по схеми и мерки за подпомагане на площ знаейки, че не може да изпълни етапите за получаване на субсидията, предвид отказа на изкупвача, с когото е сключил договора, за изкупуване на селскостопанската продукция. Смята, че са налице предпоставките по чл. 51, ал. 3, вр. ал. 1 от Регламент № 796/04 за прилагане на процесната санкция от административния орган, което обосновава правилния извод на съда. Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 4213 от 26.09.2011 г. по адм. дело № 7400/2010 г. на Административен съд - София град, второ отделение, 35 състав, е отхвърлена жалбата на ЗК "Овчарово", с. Овчарово против уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания № 01-6400/543 от 19.07.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта относно подпомагане по Схемата за енергийни култури, с която на основание чл. 51, ал. 3 от Регламент 796/2004 г. са наложени санкции за бъдещ период в размер на 35 482, 51 лв. за неизпълнение на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9 от 02.05.2007 г. за условията и реда за подпомагане на производителите на енергийни култури. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП. Съдът е приел, че в съответствие с чл. 51, ал. 3 от Регламент № 796/2004 г., следва процесната площ да се счита за наддекларирана и правилно е наложена санкция вследствие на липса на реална доставка на енергийна култура в съответствие с изискванията на Наредба № 9. Съдът е приел, че допуснатите нередности не се дължат на недобросъвестно поведение на земеделския производител, с цел неправомерно възползване от субсидиите. Приел е, че правилно административният орган е наложил санкции за бъдещ период за 35 482.51 лв. върху цялата заявена площ от 403, 16 ха, които подлежат на приспадане в следващите три години до пълното им изчистване. По тези съображения е отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е правилно. От фактическа страна е установено, че ЗК "Овчарово" е подала общо заявление за подпомагане с УИН 08/230408/10465 с декларирани площи по следните схеми: 40 бр. парцели с обща площ от 1299.54 ха по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/; 40 бр. парцели с обща площ от 1299.54 ха по Схема за национални доплащания /СНД/ и 9 бр. парцели с площ от 403,16 ха по Схема за енергийни култури / СЕК/. По СЕК е оторизирана сума в размер на 0 лв., като са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 35 482.51 лв. Предмет на оспорване пред административния съд е била единствено санкцията за бъдещ период, която е мотивирана с неспазване на чл. 7, ал. 1 и 2 от Наредба № 9/02.05.2007 г., поради това че в Разплащателната агенция не е представена декларацията по чл. 4, ал. 1, т. 4 - декларация, подписана от първите преработватели или изкупвачите, за доставените количества енергийни култури от всеки вид и за датите на доставките, както и документи, доказващи реалната доставка на съответната енергийна култура. По делото не е било спорно обстоятелството, че такива документи не са представени от жалбоподателя. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора, а именно дали при неспазване на изискванията на чл. 7, ал. 1 и 2 от Наредба № 9 заявената за подпомагане площ следва да се приеме за наддекларирана и на това основание да се наложи санкция за бъдещ период в съответствие с чл. 51, ал. 3 от Регламент № 796/2004 г., след като Схемата за енергийни продукти е обвързана освен с произведена продукция енергийни култури от декларираната площ и с преработката им в краен енергиен продукт. Последователно съдът е изследвал приложимата правна уредба, като е представил отделните етапи свързани с получаване на субсидията за енергийни продукти, както и че неспазването на някои от тях, обуславя отказа за субсидиране, респ. налагане на санкции при наличие на предпоставките за това. Съгласно чл. 51, ал. 3 от Регламент № 796/2004, когато даден земеделски производител, кандидатстващ за помощ за енергийни култури, не достави изискваното количество от някоя суровина, се счита, че той не е изпълнил задължението си относно парцелите, предназначени за енергийни цели по отношение на площ, изчислена чрез умножение на площта земя, обработвана и използвана от него за добива на суровини по процента липси при доставките на тази суровина. Установено е в случая и не се спори от касатора, че този процент е 100 %, тъй като не са извършени реални доставки на енергийни култури в съответствие с изискванията на Наредба № 9, поради и което е определена цялата площ като наддекларирана и следва да се наложи санкция, поради липсата на доставка на енергийната култура. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че под понятието "наддекларирани площи" следва да се има предвид площи, които не се използват и не се обработват от земеделския производител. В този смисъл е нормата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, според която РА намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Такава площ се смята за недопустима за подпомагане по СЕПП. В конкретния случай обаче отказаната финансова помощ, респ. наложената санкция за бъдещ период - предмет на оспорване, не са основани на ЗПЗП, а на Регламент № 796/2004, в който се съдържа изрична норма за земеделски производител, кандидатстващ за помощ за енергийни култури, т. е. кандидатстващ по Схемата за енергийни култури (СЕК). С чл. 51, ал. 3 от Регламент № 796/2004 е въведено изискването "да е доставено изискваното количество от някоя суровина" и само в този случай да се счита, че "земеделският производител е изпълнил задължението си относно парцелите, предназначени за енергийни цели". Липсата на реална доставка на суровини е основание площта да се счита за наддекларирана и аргумент в тази насока е самото заглавие на чл. 51 от Регламент № 796/2004 - "Намаления и изключвания в случаи на свръхдеклариране", а в случаите на наддекларирана площ повече от 50 % да се наложи и санкция за бъдещ период. В конкретния случай санкцията е наложена вследствие на липса на представени задължителни изискуеми документи по схемата, доказващи изпълнение на поетите договорни отношения, върху цялата заявена площ с енергийни култури от 403,16 ха. Представянето на документите по чл. 4, ал. 1, т. 4 и 5 от Наредба № 9 има за цел да удостовери, че земеделският стопанин е "доставил изискваното количество суровина" по смисъла на чл. 51, ал. 3 от Регламент № 796/2004. При липса на такива документи кандидатът не би могъл да докаже, че е изпълнил задължението си относно парцелите, предназначени за енергийни цели, което е основание заявената от същия площ по СЕК да се счита за наддекларирана и в съответствие с чл. 51, ал. 2 от Регламента земеделският стопанин следва да се изключи от получаване на помощ в зависимост от процента площ, като тази сума се компенсира с плащанията на помощи за други схеми и кампании в течение на три календарни години, и това е т. н. санкция за бъдещ период. Неоснователно касационният жалбоподател поддържа, че в обяснението към Таблица № 1, съставляваща неразделна част от оспорения административен акт, е посочен начина на формиране на общата сума на финансово подпомагане по отделените схеми, административният орган е посочил, че заявената площ по СЕК е недопустима за подпомагане, тъй като не се използва и обработва от земеделския стопанин. Настоящият състав приема възражението на ДФ "Земеделие", че цитираната извадка от Таблица № 1 представлява обща формулировка за всички уведомителни писма, която е зададена като такава в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), чрез която се генерира съдържанието на административните актове, издавани от ДФЗ - РА по схемите за единно плащане на площ, като основанията за налагане на санкцията в конкретния случай са изрично посочени в уведомително писмо. Зададените в таблицата критерии за наддекларирана площ нямат изчерпателен характер и са допълнени чрез изрично посочване в уведомителното писмо на приложимите в случая критерии, а именно - липсата на предоставени задължителни документи по схемата, доказващи изпълнение на поетите договорни задължения. В касационната жалба се преповтарят доводите, поддържани пред първата инстанция, за липса на умисъл у земеделския производител, с цел недобросъвестно възползване от субсидиите. По този повод административният съд е развил правилни мотиви, че налагането на санкция в хипотезата на чл. 51, ал. 3 от Регламент № 796/2004 е обусловено от обективни фактори, а не от наличието на умисъл в действията на бенефициента. Отнася се за обективна отговорност при наддекларирането по чл. 51 за разлика от предвидената санкция по чл. 53 от Регламент № 796/2004 за умишлени действия във вреда на европейския бюджет. Не могат да се приемат и доводите, че наложената санкция не е била адекватна на допуснатото нарушение. Санкцията е наложена в съответствие с изискванията на чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от Регламент № 796/2004, поради което не само е адекватна, но е и единствената възможна, предвидена в Регламент № 796/2004, за случаите на неизпълнение на задължения по СЕК. Несъстоятелни са твърденията в касационната жалба, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че ДФЗ е бил надлежно уведомен за всички събития по повод сключването, действието и прекратяването на договорите с италианската страна, в т. ч. с жалба изх. № 09/7.08.2009 г. до МЗХ, жалба вх. № 94-4303/19.10.2009 г. до АССГ, както и с нарочна молба вх. № 0335/19.07.2010 г. Сочените документи не могат за заместят липсата на писмено искане до съответната РА, с което жалбоподателят е могъл да оттегли заявлението си за подпомагане в частта относно СЕК съгласно чл. 12 от Наредба № 107/23.08.2006 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ (отм.). В този случай РА не би имала правно основание за определяне на заявените по СЕК площи като наддекларирани и не би се стигнало да налагане на санкции за бъдещ период. Настоящият състав намира за неоснователно позоваването в касационната жалба на чл. 28 от Регламент (ЕО) № 1973/2004, тъй като сочената норма е неприложима в конкретния случай. На първо място не са представени доказателства за наличието на извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 40, т. 4 от Регламент № 1782/2003. На следващо място, макар и изброяването в чл. 40, т. 4 от Регламент № 1782/2003 г., към който препраща чл. 28 от Регламент № 1973/2004 да е примерно, недоговарянето на цената между жалбоподателя и изкупвачът, не представлява по съществото си извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 40, т. 4 от Регламент № 1782/2003. Освен това не са представени и доказателства за уведомяване на компетентния орган за наличието на извънредно обстоятелство по чл. 28 от Регламент № 1973/2004. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение