Решение № 2855 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14583/2017 г.

Решение № 2855 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14583/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Белчева Върбанова срещу решение № 60 от 5.10.2017 г. по адм. д. № 111/2017 г. на Административен съд Разград, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу срещу акт за установяване на задължение по декларация № С6773-1 от 3.04.2017 г., издаден от орган по приходите в Отдел "Местни данъци и такси" при Община Разград, в частта, с която са установени задължения за такса битови отпадъци към община Разград за периода от 2012 до 2016 г., включително общо в размер на 840, 60 лв., от които главница – 660, 32 лв. и лихви за просрочие – 180, 28 лв., потвърден в тази част с решение № 3 от 13.06.2017 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Разград. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита, че общината неправомерно събира такса битови отпадъци за обект, който не функционира като търговски от 1997 г., няма партиди в "Енергопро" и "Водоснабдяване "Дунав", няма оборудване. Възразява срещу присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Сочи, че по улицата липсват достатъчно контейнери за събиране на битови отпадъци и в близост до имота има работещ търговски обект. Заявява, че в качеството й на собственик на имота не е подавала декларация през 2007 г. за имота като търговски обект. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 20.10.2017 г., в законоопределения срок, при връчено съобщение за решението на 9.10.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че между страните няма спор по отношение на фактите, че през периода 2012-2016 г. процесният имот е попадал в района, в който Община Разград предоставя услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депо на битовите отпадъци, че поддържа депо, поддържа чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, както и че общината реално е предоставяла тези услуги през този период. Жалбоподателката заявява, че контейнерът за битови отпадъци се намира непосредствено до магазина и не твърди да е заявила ползване на съдове за смет за процесния обект. В съдебно заседание заявила изрично, че не оспорва данъчната оценка на имота, начина на изчисляване и размера на дължимата ТБО за процесния период, а счита, че не дължи ТБО, тъй като имота не се ползва като търговски обект от 1997 г. Изложил мотиви, че след като е установено по безспорен начин, че през периода 2012 г. - 2016 г. жалбоподателката е собственик на 1/2 идеални части от процесния недвижим имот в гр. Разград, който се намира в границите на района, в който се предоставят услуги по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битовите отпадъци, както и по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място, се явява задължено лице по смисъла на ЗМДТ и дължи ТБО за този имот. В декларацията по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ имотът е посочен като търговски обект, т. е. нежилищен имот, собственост на физическо лице. През процесния период не е подавана декларация за промяна на това обстоятелство, което е потвърдено с изявление в съдебно заседание. Установил, че жалбоподателката е подала декларация, че няма да ползва имота за за 2013, 2014 и 2016 г. и за тези години не е начислена такса за сметосъбиране и сметоизвозване. Със заповед на кмета на общината е била освободена от заплащане за 2013 г. на такси за: "Осигуряване на съдове за съхранение на битови отпадъци, "Събирането и транспортирането им до депата" и "Експлоатация/поддържане/ на депата за битови отпадъци включително за отчисленията по чл. 60 и 64 от закона за управление на отпадъците". За 2014 и 2016 г. е била освободена със заповед на кмета от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване. По отношение на таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за 2013 г. и на таксите за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци за 2014 г. и 2016 г. не е била освободена, тъй като не са били налице предпоставките за това, посочени в чл. 71, т. 2 и 3 от ЗМДТ. От мотивите на АУЗД и потвърждаващото го решение е видно, че при определяне на дължимата ТБО за 2013, 2014 и 2016 г. административният орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, чл. 18а, ал. 1 от Наредба № 14 на общински съвет Разград и заповедите на кмета на общината, с които е освободена от ТБО за някои услуги. По отношение на 2012 г. и 2015 г. жалбоподателката не е подала декларация и размерът на дължимите такси битови отпадъци е определен в пълен размер за всички предоставяни от общината услуги, посочени в чл. 62 от ЗМДТ. Изложил съображения, че в закона са предвидени условия и ред собствениците на недвижими имоти, които няма да се ползват през дадена година, да бъдат освобождавани от таксата за услугата сметосъбиране и сметоизвозване. По отношение на таксите за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депо за битови отпадъци освобождаване не е предвидено, независимо дали имотът се ползва или не. За неоснователно е прието твърдението на жалбоподателката, че не дължи такса битови отпадъци, тъй като не е ползвала имота и не е генерирал отпадъци през процесния период. Имотът е деклариран по реда на чл. 14 от ЗМДТ и не е декларирана промяна в посочените за него данни, община Разград не е задължена да извършва проверка дали са настъпили промени в декларираните данни и определя дължимите за него данъци и такси именно въз основа на тази декларация. Жалбоподателката не е подавала декларация във връзка с настъпили промени в обстоятелствата, които имат значение за определяне на данъците и таксите, което изрично е заявила в съдебно заседание. Решението е правилно. Правилно е прието от съда, че жалбоподателката дължи такса за компонента сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци за 2012 г. и за 2015 г., за които не е подала декларация, че имотът няма да се ползва, както и че дължи такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за поддържане на депо, тъй като не са налице предпоставките по чл. 71 от ЗМДТ за освобождаване от заплащане на тези компоненти на таксата. Независимо, че обектът не е функционирал, както твърди жалбоподателката, е следвало да подаде декларация, че няма да ползва имота и за 2012 г. и за 2015 г. за да бъде освободена от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване. При подадена декларация може да се извърши проверка имали партиди за електроснабдяване и електрозахранване. Безспорно е установено, че не е подадена декларация за промяна в предназначението на обекта, който е деклариран като търговски обект през 2007 г. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че не е подавала декларация като собственик на имота като търговски обект, тъй като както е посочено в писмения отговор на ответната страна, имотът е бил деклариран от съпруга й като съпружеска имуществена общност. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което следва да се остави в сила. Законосъобразно е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. на основание чл. 161 ДОПК, ал. 3, съгласно който на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. В случая юрисконсултското възнаграждение е присъдено в предвидения минимален размер по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес до 1000 лв. – 300 лв. Юрисконсултско възнаграждение се претендира и за касационното производство и следва да се присъди в същия размер с оглед изхода на делото и неоснователно повдигнатия съдебен спор. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение