Решение № 5199 от 17.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Павлова, П. Павлов и Ж. Павлова, чрез адв. И. Димитрова, против Решение 475 от 01.12.2022г., постановено по адм. дело 113/2022г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед 1000108/20.01.2022г. на кмета на Община Стара Загора. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуални правила и е необосновано. Счита, че е налице съществено отклонение в описанието на процесния строеж по констативен акт и установеното от доказателствата по делото, че той е част от законна сграда и не е индивидуализиран в достатъчна степен. Твърди, че липсват мотиви защо се приема нетърпимост на строежа и е налице противоречие между фактическото и правното основание за издаване на процесната заповед. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което се отмени оспорения адм.акт, както и присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът кмет на Община Стара Загора, в писмено становище, чрез юриск. Желязкова, твърди неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане разноските пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни по смисъла на чл.210, ал.1 АПК и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Стара Загора, е отхвърлил жалбата на С. Павлова, П. Павлов и Ж. Павлова срещу Заповед 1000108/20.01.2022г. на кмета на Община Стара Загора, с която се нарежда премахване на незаконен строеж пета категория, представляващ "Разширение на жилищна сграда", находящ се в УПИ І - 5155 в кв. 257 по плана на град Стара Загора, с административен адрес Никола Дечев 29, ПИ с идентификатор 68850.504.5155 по КК на града, даден е 30 дневен срок за доброволното му премахване и са указани последиците при неизпълнението му. За да стигне до този резултат съдът приел че: На 13.12.2021г. служители на Община Ст.Загора, извършили проверка в ПИ с идентификатор 68850.504.5155 по КК на града, съставляващ УПИ І 5155, в кв. 257 по плана на град Стара Загора, в отсъствието на собствениците, и установили, че е изпълнено строителство, представляващо разширение на масивна жилищна сграда с идентификатор 68850.504.5155.2, а именно затваряне и удължаване на съществуващ навес с оградни тухлени стени, с което се увеличава площта на масивната жилищна сграда с посочения идентификатор, при което западната фасада на същата се долепя до границата със съседния поземлен имот с идентификатор 68850.504.5170 УПИ ХVІ 5170. Разширението е изпълнено от тухлена зидария с варов разтвор, с приблизителни размери 2,00м/2,50м и височина 2,60м, покрив дървен гредоред, покрит с керемиди. Извършеното строителство е извън линиите на застрояване по действащи ПУП-ПЗ за квартал 257, одобрен с Решение 888/29.03.2007 г. на Общински съвет Стара Загора и по ПУП-ПЗ, и РУП, одобрени със Заповед 19-12-195/19.11.2014г. Като собственици, възложители и изпълнители на строежа са установени жалбоподателите. Съставена е окомерна скица на основа скицата от КК за разположението на строежа. За установеното съставили констативен акт /КА/ 51/14.12.2021г., в който посочили още, че строежът не е търпим, същият е от пета категория, изпълнен без строителни книжа и като такъв подлежи на премахване, съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Не е установени отбелязан периода на извършване на строителството. КА е съобщен на заинтересованите лица, които подали възражение, че не са извършители на строежа, а такъв е наследодателят им, а извършването е в периода 1986г. до 1988г., когато се е случило затварянето и удължаването на съществувалия навес, който е бил построен около 1964г., като са поискали от органа да приеме, че се касае за търпим строеж, който не подлежи на събаряне. Въз основа на КА кмета на Община Стара Загора издал обжалваната заповед, като я мотивирал с фактите, установени с него, но в същата не са развити никакви доводи по възраженията на заинтересованите лица за твърдения период на извършване на процесния строеж, съответно за неговата търпимост. По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. Според заключението на вещото лице, навесът, който е бил затворен с твърдяното от органа незаконно строителство. Същият е долепен към законно изпълнена през 1986г. пристройка с идентификатор 68850.504.5155.2 по КК на града, която е неразделна част от съществуващата в имота жилищна сграда с идентификатор 68850.504.5155.1. Приобщаването, чрез затваряне обема на навеса, е с предназначение за баня и тоалетна и е изпълнено от зидария с плътни тухли, които не са измазани, покривната плоча е стоманобетонна и видимо стара, а върху нея е изпълнен скатен покрив върху дървена конструкция, покрит с керемиди. Размерите на навеса са 230 см х 182 см, а височината му 305-310 см. Навесът е разположен на страничната регулационна линия с УПИ ХVІ - 5170 в кв. 257. Строежът е от пета категория. Според в.л., дори и да е изпълнен преди 2001г., строежът не е търпим, тъй като не отговаря на изискванията за свободно застрояване, а също и на тези за свързано застрояване, тъй като югозападната му стена, която е на регулационната линия със съседния имот има малка стреха, която навлиза в него и не е изпълнен противопожарен надзид. Във всички налични за имота ПУП-ПР / от 1960г, 1964г., 1966г., 1993г. и 2007г./ фигурира навеса, чийто обем е затворен с процесното строителство, но така изпълненото разширение на жилищна сграда не е елемент от действащ ПУП. Тъй като на мястото на процесния строеж няма предвидено застрояване по действащ ПУП-ПЗ то той е недопустим за изграждане по действащите нормативи. В допълнителна СТЕ в.л. дава заключение, че съгласно ПУП-ПР от 1979г., действал до 1993г., няма регулационни линии между УПИ І - 5155 и УПИ ХVІ - 5170 в кв. 257 и ако се приеме за година на извършване на строежа 1987-1988г., то тогава може да се приеме, че той не е на по-малко от три метра от регулационна линия, съответно отговаря на нормативите за свободно застрояване, действали към него момент. По делото има две групи твърдения за годината на извършване на процесния строеж. Едното е това, направено с възражението на собствениците на имота, в който е извършен строежа, а именно, че е извършен от техния наследодател през 1986-1988г. Другото е на собственика на съседния УПИ ХVІ - 5170 в кв. 257 по плана на гр.Ст.Загора, който твърди, че е закупил своя имот през 2014г. и тогава е съществувал само навесът, а затварянето му е станало през 2017 - 2018 г. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, приетото заключение на СТЕ, и като обсъдил всички възражения и доводи на страните, административния съд извел правни изводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, който има правомощия за издаване на актове за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, по смисъла на чл. 225а ал. 1 от ЗУТ; че не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. В тази връзка развил доводи, че неприсъствието на собствениците на процесния строеж при извършване на проверката му и съставянето на констативния протокол не е нарушение на специалната процедура по ЗУТ. Отговорил и на възражението, че в заповедта не е посочен адресат, с аргумент, че заповедта по чл.225 и чл. 225а от ЗУТ може да бъде издадена и без да посочва такъв, когато нарушителят този, който е извършил строежа, не може да бъде установен, но задължени да го премахнат са онези, които към момента на издаване на заповедта се легитимират като негови собственици/владелци, тъй като те с упражняване на собственическите си правомощията, обективират решение да притежават незаконен строеж в нарушение на разрешителния режим по ЗУТ. Развил доводи, че в мотивите към заповедта компетентният орган не е длъжен да излага анализ на фактите, въз основа на които е стигнал до правното заключение, че липсват признаците на търпимостта по § 16 от ДР на ЗУТ. Длъжен е да посочи фактите, които са обхванати от приложеното правно основание чл. 225, ал. 2 от ЗУТ и които отричат правните пречки на търпимостта. Ако във възражението са посочени факти, елементи от съставите на търпимостта, то те трябва да са подкрепени с доказателства за търпимостта, каквито липсват към него. С подробни доводи, основаващи се на съвкупен анализ на относимите писмени, гласни доказателства и СТЕ, съдът приел, че строежът е извършен в периода 2017-2018г., поради което не е приложим съставът на §16, ал. от ДР на ЗУТ за търпимост на същия. Счел, че е спазен и принципът на чл.6 от АПК, тъй като сградата на жилищната сграда на жалбоподателите разполага с друга баня, видно от одобрените и изпълнени през 1986г. проекти. Приел, че се касае за строеж от пета категория, съгласно СТЕ, че за него не е издадено разрешение за строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225 /грешно изписан като чл.225а/, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което отхвърлил жалбата срещу процесната заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след преценка на приетите по делото доказателства. Фактическите констатации се подкрепят от събраните писмени и гласни доказателства, включително от заключението на приетата СТЕ. Същите са ценени и анализирани в тяхната съвкупност и поотделно. Обсъдени са доводите и възраженията на страните и на всеко от тях е даден мотивиран и съобразен със закона отговор. Касационната инстанция споделя всички правни изводи за постановяване на обжалваното съдебно решение. Обосновано е заключението на административния съд за спазване на предвидената в чл.225а от ЗУТ процедура. Съставеният акт е надлежно връчен на жалбоподателите, те са депозирали възражение в определения срок. Правилен е изводът, че в случая се касае за извършен от тях, като собственици и възложители, незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, без издадено разрешение за строеж, по начина описан в констативния акт и в заключението на СТЕ. Строежът, така както е описан и индивидуализиран в съставения КА и в процесната заповед, е незаконен, като такъв от пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ, построен без издадено разрешение за строеж. В случая определящия спор е за търпимостта на процесния строеж и той произтича от различните твърдения за периода на извършването му, който е определящ за преценка законосъобразността на заповедта. Изясняването на периода на извършване на строежа този твърдян от собствениците му и този възприет от административния орган и съда, е от съществено значение за установяването на неговата търпимост по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, който забраняват премахването на незаконен, но търпим, строеж, ако същият е изграден до 07.04.1987г. В този смисъл изследването на въпроса за търпимостта на строежа е задължение както на административния орган, така и на решаващия съд. Органът, издал процесната заповед, се е ограничил само с декларативно вписване, че процесния строеж не е търпим, като не изложил никакви мотиви за този извод. Първоинстанционният съд, за сметка на това, е събрал и анализирал множество доказателства, извел от тях изключително подробни фактически констатации и относимите им правни изводи, досежно периода на извършване на строежа, от там и неприложимостта по отношение на него на § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ. Приложението на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ не е обсъждано, но това не се е налагало, тъй като липсват твърдения за извършване на строежа в обхвата на неговото приложно поле. Правилен е изводът на съда, че в случая се касае за надлежно индивидуализиран незаконен строеж, извършен без одобрени строителни книжа и без разрешение за строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, при липса на съответствие с ПУП, и който не е търпим. Развитите в жалбата касационни основания за отмяна на процесното съдебно решение не могат да бъдат споделени. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, касаторите следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ответника, направените и своевременно поискани разноски за юрисконсултско възнаграждение, които настоящият съдебен състав определя в размер на 100 /сто/ лева. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 , предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,