Решение № 12443 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5718/2010 г.

Решение № 12443 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5718/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 364/11.03.2010 г., постановено по адм. д. № 255/2010 г. Административен съд - София град е отменил по жалба на Лиляна Кирилова Байчева от гр. София решение на Комисията по чл. 15 от Наредбата за предоставяне на социална услуга "Асистент за независим живот" по т. 14 от Протокол № 11 от 17.12.2009 г., с който й е отказано ползването на услуга "АНЖ". Върнал е преписката на административния орган - Комисията по чл. 15 от Наредбата за предоставяне на социална услуга "Асистент за независим живот" за произнасяне по заявление вх. № 3/01.12.2009 г. на Лиляна Кирилова Байчева за предоставяне на социална услуга "АНЖ", при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Срещу това решение е подадена касационната жалба е подадена от Кмета на Столична община, с оплакване, че е неправилно, постановено при неправилно тълкуване на материалния закон. Моли същото да бъде отменено и постановено друго по съществото на спора, като жалбата на Лиляна Байчева бъде отхвърлена. В съдебно заседание касаторът се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ответникът по делото - Лиляна Байчева, редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на АССГ за постановено в съответствие с материалния закон като краен резултат. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна по следните съображения: При проверка законосъобразността на оспорения административен акт съдът е съобразил разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК и изложил мотиви по всички основания по чл. 146 относно упражнения съдебен контрол. Правилно е прието, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на установената процедура. За да отмени атакувания отказ да бъде предоставяне социална услуга "Асистент за независим живот" по заявление вх. № 3/01.12.2009 г. на Лиляна Кирилова Байчева, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, според която съответствието на административния акт с материалния закон се съобразява към момента на издаването му. В конкретния случая Лиляна Байчева е упражнила правото си да поиска предоставяне на съответната социална услуга с подаване на заявление до компетентния административен орган на 01.12.09 г. и към този момент следва да бъде преценено дали същата е отговаряла на условията по чл. 4, ал. 1 от НПСУ съгласно действащата редакция. От представеното по делото Експертно решение на ТЕЛК при I МБАЛ гр. София № 3050 от 08.08.2008 г., лицето е със 100% загубена работоспособност с чужда помощ, с което отговаря на условието - кандидатстващите за социалната услуга "АНЖ" лица да имат 90% и над 90% трайно намалена работоспособност, с определена чужда помощ, установи във валидно решение на ТЕЛК и НЕЛК. По другото условие - лицата да не са придобили право на пенсия, съдът правилно е установил несъответствие между нормативно установените изисквания по чл. 68, ал. 1 от КСО и мотивите в постановения отказ, обоснован с факта, че Байчева е навършила шейсетгодишна възраст. Навършена възраст от лицето е само една от предпоставките за придобиване право на пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1 от КСО. Като е установил това принципно несъответствие, съдът е направил обоснован и верен правен извод за незаконосъобразност на обжалвания отказ и правилно е отменил същия, като е върнал преписката на органа да изследва дали действително лицето е придобило право на пенсия, като при ново разглеждане на заявлението съобрази действащите към момента материалноправни норми и изложи мотиви относно всички релевантни за спорното право факти. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,