Решение № 10152 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 777/2018 г.

Решение № 10152 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 777/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР Юг)- гр. Пловдив, подадена чрез юрисконсулт Петров, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 2114/29.11.2017 г. по административно дело № 1988/2017 г. на Административен съд – Пловдив (АС Пловдив). Касационният жалбоподател счита решението за неправилно- постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Смята, че от решаващият съд е допуснато нарушение на материалния закон, като с обжалваното решение е прието, че вредата претърпяна от ЕР Юг в размер на 2260 лева- заплатени разноски за адвокатска защита не представлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление (НП). Счита, че неизпълнението в цялост на указанията на върховната инстанция, дадени в отменителното решение на ВАС представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неправилно приложение на материалния закон. Иска решението на АС Пловдив да бъде отменено изцяло, като се уважат предявените искове и КЕВР бъде осъдена да заплати сумата от 2620 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Моли да се присъдят и деловодни разноски. Касационният жалбоподател "Електроразпределение Юг" ЕАД в писмена молба от 28.05.2019 г. поддържа касационната жалба и иска отмяна на съдебното решение. Ответната страна - Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез юрисконсулт Петров, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че АС Пловдив е постановил оспорваното решение при правилно приложение на материалния закон и не е налице касационно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд- Пловдив е отхвърлил предявения от "Електроразпределение Юг" ЕАД иск срещу Комисия за енергийно и водно регулиране, за присъждане на обезщетение в размер на 2260 лв., за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление НП- № 156/31.07.2014 г., издадено от Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 6957/2014 г. по описа на Пловдивския районен съд и КАНХД № 1015/2015 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив) разноски за изплатеното адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Адм. съд за да приеме този резултат е посочил, че претендираните имуществени вреди представляват разходи за платено адвокатско възнаграждение в административнонаказателното производство, образувано по жалбата на дружеството, срещу наказателното постановление. Установил е, че с Решение № 380/19.02.2015 г. по АНД № 6957/2014 г. Районния съд – Пловдив е отменил НП № 156/31.07.2014 г., с което наложил на "Електроразпределение Юг" ЕАД имуществена санкция в размер на 20 000 лева за нарушение по чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. Горепосоченото решение на РС Пловдив е било потвърдено с Решение № 1222/16.06.2015 г. по КНАХД № 1015/2015 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Посочил е, че пред районният съд дружеството е било представлявано от адвокат М. Георгиева, по преупълномощаване от адвокат Е. Пехливанова, с която дружеството сключило договор за правна помощ от 27.11.2014 г., като договорената сума била преведена с преводно нареждане от 8.01.2015 г. Установил е, че на 7.05.2015 г. дружеството е сключило договор за правна помощ с адвокат Е. Пехливанова с предмет защита по дело № 1015/2015 г. на Административния съд - Пловдив във връзка с обжалването на решението по НАХД № 6957/2014 г. на Районен съд– Пловдив, като в проведеното на 19.05.2015 г. съдебно заседание като процесуален представител на дружеството се е явил адв. Н. Георгиев, за който по това дело няма приложено пълномощно. Договорената сума от ДПЗС била преведена с преводно нареждане от 19.05.2015 г. Отбелязал е, че по КАНД № 1015/2015 г. на Административен съд– гр. Пловдив е депозирано писмено становище от дружеството по повод касационната жалба на КЕВР от 25.03.2015 г. от упълномощения юрисконсулт Щ. Радев. Приел е, че в случая не е налице една от материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – не се доказва наличието на пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление и платените суми за адвокатска защита в рамките на административнонаказателното съдебно производство по отмяната на НП. Намерил е, че в разглеждания случай защитата на "Електроразпределение Юг" ЕАД по делата е била обезпечена освен от нарочно упълномощените юрисконсулти, така и от адвокат, с право поотделно да защитава дружеството, като юрисконсултите на дружеството, които в детайли познават извършваната стопанска дейност и сложилите се фактически и правни отношения, са могли да се явят по делата и да защитят интересите му, осъществявайки процесуално представителство в съответствие с издадените им пълномощни. Адм. съд е достигнал извода, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца не са настъпили претендираните имуществени вреди. С оглед на това е приел искът за неоснователен и е отхвърлил същия. Така постановеното решение е ПРАВИЛНО. Предвид доказателствата приобщени към делото следва да се подкрепи изводът на административния съд, че направените от ищеца разноски за адвокатска защита пред двете съдебни инстанции не подлежат на обезщетяване. Правилно в решението е посочено, че в настоящия случай увреждането е причинено по вина на ищеца, който въпреки, че не е налице необходимост по своя преценка е разходвал средства за допълнителна защита - осъществена от упълномощени адвокати. Върховният административен съд, състав на трето отделение, счита, че направените от "Електроразпределение Юг" ЕАД разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство и защита във връзка с оспорването на наказателното постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната сфера на дружеството административен акт. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая следва да се даде отрицателен отговор на спорния въпрос по делото- дали осъщественият разход за адвокатско възнаграждение е бил необходим, естествено присъщ и обусловен от незаконосъобразното НП. Провеждането на защитата на дружеството срещу наказателното постановление не е обусловена от подписването на договори за правна помощ с адвокати, при положение, че "Електроразпределение Юг" ЕАД има сключени трудови договори с лица с правно образование, в чиито задължения по длъжност се включва представителството на дружеството пред съд. Както и административният съд правилно е посочил, по делото е установено, че в спорния период дружеството е разполагало с 8 юрисконсулта (лист 22). Ищецът не е доказал, че сключването на договорите с посочените пълномощници- адвокати е наложено от липсата или невъзможността на наличните служители по трудово правоотношение със съответна компетентност да осъществяват защитата по двете дела във връзка с обжалването на НП. Освен това делото не е от такава правна и фактическа сложност, която да изисква необходимост от ангажиране допълнително на лица с юридическо образование в помощ на юрисконсултите. От значение за правния извод на съда е и фактът, че договорите за правна помощ между дружеството и Адвокат Е. Пехливанова, са сключени от изрично упълномощените за защита по делата на РС Пловдив и АС Пловдив двама юрисконсулти. Следователно, потърсеното съдействие от двама адвокати, не се дължи на обективно съществуваща необходимост за оказване на квалифицирана правна помощ, а на субективна преценка, че интересите на дружеството биха били по- добре защитени с участието на повече правни защитници. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Съдът присъжда адвокатски хонорар, когато ангажираният с ДПЗС адвокат извърши съответните и необходими процесуални действия по делото - чл. 34, ал. 1, чл. 100, чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Показателно за акцесорния, незадължителен и факултативен характер на допълнително сторените разходи е, че по КАНД № 1015/2015 г. на АС Плевен е представен ДПЗС с адвокат Е. Пехливанова, но писменото становище, подадено в отговор на касационната жалба е депозирано от юрисконсулта на дружеството (лист 24- 25). Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Необходимо присъщ за осъществяването на защитата на засегнатото лице е само разходът за възнаграждение на един адвокат, респективно правен защитник, какъвто се явява юрисконсултът, на който се заплаща трудово възнаграждение за извършената правна работа. В процесния случай защитата на "Електроразпределение Юг" ЕАД по делата на РС Пловдив и АС Пловдив е била обезпечена освен от нарочно упълномощените юрисконсулти, така и от други адвокати. Когато страната прецени и желае да ангажира допълнително адвокати, тя сама следва да поеме разходите за тяхното възнаграждение. Същите нямат характер на необходими и естествено присъщи разходи, произтичащи пряко от правото на защита – чл. 4 ЗОДОВ. Заплатените от дружеството суми по сключения от представителя на страната договор не са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения по съответния ред акт. Настъпилата промяна в имуществената сфера на ищеца е в резултат на негови собствени решения, поради желанието му да защити в по-голяма степен своя материален интерес, за което допълнително натрупване на разходи, ответника по делото, не може да носи отговорност. Предвид това предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява неоснователен. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,