Решение № 17123 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10495/2019 г.

Решение № 17123 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10495/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Шахназ, [гражданство], срещу решение № 5231 от 30.07.2019 г. по адм. дело № 6266/2019 г. на Административен съд – С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № УРИ–5392 ПАМ–317 от 17.05.2019 г. на началник на сектор "Миграция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), за настаняване на чуждия гражданин в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) – С., към дирекция "Миграция". Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че основанията за прилагане на обезпечителната мярка по чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) не са били налице, тъй като не е посочен обективен критерий, обосноваващ опасност от укриване по смисъла на чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО/Директивата). В тази връзка е посочено, че първоинстанционният съд не е отчел факта, че лицето се е явило доброволно, лично в поделение на Държавна агенция за бежанците, веднага след пристигането си на територията на Република България, като е представило документи за самоличност. Излага, че не са изследвани възможностите да бъде приложена друга, по-лека мярка по смисъла на чл. 15 от Директивата. По подробно изложени в касационната жалба доводи прави искане обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът – Началник на сектор "Миграция" към Столична дирекция на вътрешните работи, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на М. Шахназ, [гражданство], [дата на раждане], срещу Заповед № УРИ – 5392 ПАМ – 317 от 17.05.2019 г. на началник сектор "Миграция" при Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, спрямо чужденеца е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "принудително настаняване на чужденец в Специален дом за временно настаняване на чужденци", с цел организиране изпълнението на приложената му ПАМ "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", но не повече от шест месеца. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че на 16.05.2016 г. около 20: 30 ч. в отдел "Миграция" е получен сигнал от оперативния дежурен на 2-ро РУ-СДВР, според който от ДАБ-РПЦ, са им предадени чужди граждани със сирийски лични карти, сред които е М. Шахназ, [гражданство], [дата на раждане] След извършена справка в информационните масиви е установено, че същото лице не е регистрирано при преминаване през ГКПП на Република България, не са налични данни за наложени принудителни административни мерки. Няма данни лицето да е подало заявление в ДАБ за предоставяне на статут. Същото е заявило, че желае да се установи трайно в страна от Западна Европа и не желае да се завърне в страната си по произход. Със Заповед УРИ 5392 ПАМ-316/17.05.2019 г. е разпоредено налагане на ПАМ - връщане на чужденеца до страна по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, на основание на чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 1 ЗЧРБ. На основание на чл. 60, ал. 1 АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта. Въз основа на така издадената заповед и на основание на чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ и чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба Iз-1201/01.06.2010 г. на министъра на вътрешните работи за реда за временно настаняване на чужденци, за организацията и дейността на Специалните домове за временно настаняване на чужденци, е издадена обжалваната Заповед УРИ 5392 ПАМ-317/17.05.2019 г., с която е постановено принудително настаняване на жалбоподателя в СДВНЧ при дирекция "Миграция" - МВР, до отпадане на пречките за изпълнение на наложената ПАМ, но за не повече от 6 месеца от датата на издаване на заповедта. Административният орган се е позовал на необходимостта да се създаде организация за пътуване до страната на произход, поради което е необходимо да се вземат мерки за привеждането й в изпълнение. Заповедта за настаняване в СДВНЧ е издадена и предвид опасността изпълнението на заповедта за връщане да бъде осуетено или сериозно затруднено. С приемо-предавателен протокол от 17.05.2019 г. М. Шахназ фактически е настанен в СДВНЧ - Б. на основание на оспорената заповед. Чужденецът е подал молба за международна закрила вх. № 105400-571 от 22.05.2019 г. и рег. № в ДАБ УП2696/30.05.2019 г. При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимите разпоредби на ЗЧРБ, АССГ е приел, че е налице една от предвидените в чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ предпоставки за принудително настаняване, а именно наличие на опасност от укриване. В тази връзка е ценено и обстоятелството, че към момента на издаване на обжалваната заповед (17.05.2019 г.) жалбоподателят не е депозирал молба за закрила, като такава е депозирана едва на 22.05.2019 г., което опровергава твърденията му, че той е влязъл в България с цел да потърси и получи закрила. Посочено е, че не се установява жалбоподателят да разполага със средства за издръжка, както и с адрес. С. е приел, че данните по делото навеждат към обоснованото предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнението на приложената мярка, като е посочил, че незаконното преминаване на границата, обясненията на жалбоподателя, дадени пред органите на реда, липсата на средства за издръжка, както и на близки в страната, мотивират извод за основателна вероятност за укриване на чужденеца, респ. за възпрепятстване на организацията и подготовката на извеждането или за затрудняване или осуетяване изпълнението на ПАМ. Решаващият състав е възприел за обоснован и законосъобразен извода на административния орган за наличие на основателни опасения да се предполага, че жалбоподателят може да се укрие или да възпрепятства изпълнението на заповедта за принудително отвеждане до границата, тъй като същият е влязъл в страната не по установения ред, няма установено местоживеене в страната, няма социална среда, на чиято помощ да разчита, както и средства за издръжка. С оглед на това е прието, че други, по-леки принудителни мерки, по смисъла на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО, биха били неефективни поради невъзможност да бъдат изпълнени. Решението е правилно. При установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията за законосъобразност. Издадена е от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ орган и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, включително фактическите основания за издаването й. Заповедта е издадена на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, съгласно който, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 с. з., възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39 а, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЧРБ. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. С чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115 е дефинирано понятието "опасност от укриване", като "наличие в конкретния случай на основания, породени от обективни критерии, които са определени в законодателството, да се смята, че гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, може да се укрие. " Въз основа на делегацията по чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115, с § 1, т. 4 в от ДР на ЗЧРБ е дадена национална легална дефиниция на "опасност да се укрие чужденец с наложена принудителна административна мярка по чл. 39 а, ал. 1, т. 2 и 3", като е прието, че опасност е налице, ако с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената мярка. В настоящия случай е безспорно установено, че по отношение на чужденеца е приложена ПАМ по чл. 39 а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ – "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", за която е допуснато предварително изпълнение от органа по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК. Налице са останалите регламентирани в чл. 44, ал. 6 предпоставки. Фактическите констатации, направени от органа обосновават извод, че към момента на издаване на заповедта е била налице реална опасност чужденеца да се укрие (по смисъла на § 1, т. 4 в ЗЧРБ) и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. В конкретния случай безспорно установените факти – нелегалното влизане на територията на страната, отказ за връщане в страната по произход, изразеното желание за установяване в страна в Западна Европа, фактът на подадената молба за международна закрила след принудителното настаняване, липсата на средства за издръжка, за завръщане в държавата по постоянно пребиваване, както и на реален адрес за пребиваване, съставляват фактите, визирани в хипотезата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, които формират основателно съмнение за опасност от укриване. Съгласно чл. 15, § 1 от Директива 2008/115 се изисква, освен посочената специална цел и алтернативно приложени предпоставки, да е установено, че не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки. В случая съвкупната преценка на всички факти обосновава извода, че други, по-леки принудителни мерки не могат да бъдат приложени по отношение на касатора, както правилно е приел съда. От данните по делото е безспорно, че лицето няма установено местоживеене, средства за издръжка и социална среда. При тези обстоятелства по-лека принудителна мярка би била неефективна, а освен това и трудно осъществима. Прилагането й би означавало да се постави под условие възможността за изпълнение на принудителното извеждане. Следователно, с оглед конкретните обстоятелства по казуса, обосновани от събраните доказателства, е изпълнено и изискването на чл. 15, § 1 Директивата да не може да се приложи ефективно друга достатъчна, но по-лека ПАМ. Неоснователни са доводите на касатора, че доброволното представяне на органите на ДАБ и наличието на документ за самоличност опровергава вероятността от укриване. Съвкупната преценка на данните по делото обосновават законосъобразност на извода на административния орган за наличие на елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и чл. 15, § 1 Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ за постигането на легитимна цел - връщане на чужденеца до страната му на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, са упражнени законосъобразно. Видно от доказателствата по делото към датата на издаване на оспорената заповед г-н Шахназ е имал статус на незаконно пребиваващ в страната чужд гражданин, на когото е приложена мярка "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Към датата на издаване на заповедта не са налице доказателства г-н Шахназ да е подал молба за закрила, поради което правният му статус е предмет на регламентация от Закона за чужденците в Република България, съответно Директива 2008/115. Що се отнася до подадената след издаване на оспорената заповед молба за закрила следва да се посочи, че тя има качеството на нов факт, който е основание органът да извърши преценка налице ли са основанията за прекратяване на действието на принудителната мярка. Не са налице пороците сочени като касационни основания за отмяна, поради което постановеното решение следва да бъде оставено в сила. При този изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение, в размер на 100 (сто) лева за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,