Решение № 8696 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16614/2009 г.

Решение № 8696 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16614/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Димитър Динев Марков от Нова Загора, против решение № 146/6.11.2009 г., постановено по адм. дело № 188/2009 г. по описа на Административен съд - Сливен. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което бъде отменен отказът на Областен управител на област - Сливен да уважи искане за заплащане на еднократно обезщетение по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ ). Ответната страна - Областен управител на област Сливен, не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Върховният административен съд, трето отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и анализира представените с административната преписка писмени доказателства направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № РД-11-20-26/1.07.2009 г. на Областния управител на Област Сливен, с която му е отказано изплащане на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ. За да постанови решението си съдът е приел, че Марков не е представил доказателства нито пред административния орган, нито пред съда, че е бил незаконно репресиран на някое от лимитативно сочените в закона основания. Върховният административен съд, трето отделение, намира решението за правилно, съображения: Съгласно чл. 1 от ЗПГРРЛ се обявява политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12.09.1944 г. до 10.11.1989 г. и ако по т. 1 са осъдени по наказателни дела. Лицата от тази категория, предвид чл. 2, ал. 1, т. 1 имат право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, ако са осъдени по Закона за защита на народната власт, глави I и II от Наказателния закон в сила до 13 март 1951 г.; глава I - Престъпления против Народната република от Наказателния кодекс, в сила от 13 март 1951 г. и глава I - Престъпления против Народната република, в сила от 1.05.1968 г., военнонаказателните закони (Военнонаказателният закон в сила до 28.09.1949 г. и Военнонаказателният закон в сила до 17.02.1956 г.) по причини, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания и ако деянията им са амнистирани. Твърдяната от жалбоподателя репресия се изразява в задържане, разпитване и преследване през периода 1946 - 1985 г. от репресивния апарат на БКП, в невъзможност да учи във ВУЗ, както и в непредоставяне на подходяща работа. Фактите, които са установени по делото, касаят трудовия стаж на Марков; липсата на официални документи относно незаконната репресия и нейното времетраене. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че основанията заради които касаторът претендира обезщетение по административен ред, не е сред изчерпателно изброените в чл. 2 от ЗПГРРЛ хипотези. С оспорваната административна заповед, издадена в условията на обвързана компетентност, областният управител правилно е постановил отказ за признаване право на еднократно обезщетение на заявителя Димитър Марков. След като не е изпълнен фактическия състав на някоя от нормите на чл. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, областният управител е разполагал с единствената възможност да не признае "правоимащо лице" на молителя. Административният орган е направил правилна преценка на представените пред него доказателства, налагаща единствения извод че не са налице данни, които да доказват, че по отношение на жалбоподателя е извършена репресия по смисъла на ЗПГРРЛ, основаваща се на неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания. При правилна преценка на релевантните за спора факти, съдът е приел за законосъобразна оспорваната заповед на областния управител и е отхвърлил оспорването й. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, от които е изведен законосъобразен извод, че не са налице условията на чл. 1 от ЗПГРРЛ така, както е приел областният управител в издадената от него заповед, като е отказал изплащане на обезщетение, поради което и основателно е отхвърлена жалбата срещу нея. По изложените съображения решението като правилно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,