Решение № 6134 от 20.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3788/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. А. от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Куюмджиев, против решение 411 от 15.01.2024г., постановено по адм. дело 8136/2023г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 8121к 6839 от 19.07.2023г. на Министъра на вътрешните работи, с която за дисциплинарно нарушение по чл. 194 ал. 2 т. 4 във връзка с т. 15, 19, 20 и 28 б. а от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР на основание чл. 197 ал. 1 т. 6, 203 ал. 1 т. 13 и чл. 204, т. 1 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказания уволнение и на основание чл. 226 ал. 1 т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР като разузнавач V степен в 03 група Криминална полиция Сердика на сектор Противодействие на криминалната престъпност към 02 РУ СДВР. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила като посочва, че счита, че при издаване на заповедта е нарушена процедурата и в частност чл. 205 ал. 3, чл. 207 ал. 3 и 7, чл. 206 ал. 1 и чл. 195 ал. 2 ЗМВР. Навежда съображения и че оспорената заповед не е мотивирана и е допуснато нарушение на чл. 210 ал. 1 ЗМВР относно изискваният за форма, а изводът на съда в обратната насока не е обоснован. Твърди и че съдът не е обсъдил наведените в жалбата му възражения за недоказаност на вменените му нарушение, а бланкетно е възприел изложеното в заповедта за истинно. Навежда доводи и за незаконосъобразност на извода на съда за доказаност на вмененото му нарушение и необоснованост на извода, че същото предполага налагане на най тежкото дисциплинарно наказание уволнение, тъй като твърди, че не е доказано наличието на вмененото му съгласно изискванията на чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР относно квалифицирането му като тежко дисциплинарно нарушение. Иска оспореното съдебното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски. Ответникът Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния се представител юрк. Михайлова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 204 т. 1 ЗМВР, без допуснати нарушение във формата и такива на административно производствените правила, които да са от категорията на съществените. Приел е, че това е така, тъй като в заповедта са посочени основанията, както фактическите, така и правните за налагане на най тежкото дисциплинарно нарушение, както и че жалбоподателя е запознат с в пълнота с данните за вмененото му деяние от предоставената му обобщена справка на 07.06.2023г., като се е запознал с материалите, както и се е възползвал от предоставената му възможност да представи възражение, включително е представено такова и по предоставената му възможност за допълнителни обяснения, за което е поканен на 04.07.2023г. Приел е, че е спазен и срокът по чл. 195 ал. 2 във връзка с чл. 196 ал. 1 ЗМВР, относими към извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, тъй като е приел, че най ранна възможна дата, в която обобщената справка е постъпила при дисциплинарно наказващия орган е 12.05.2023г., която дата е по нейния изх. номер, като в тази връзка е приел, че заповедта е издадена в законовопредвидените срокове. Приел е и че е спазена процедурата по чл. 206 ал. 1 ЗМВР, тъй като е дадена възможност с изпратена покана на 12.07.2023г. на служителя да даде допълнителни обяснения, от която възможност се е възползвал. Достигнал е до извод, че е спазено и изискването по чл. 207 ал. 3 ЗМВР. Приел е и че заповедта е материално законосъобразна, тъй като са допуснати нарушения на т. 15, 19, 20 и 28 б. а от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, тъй като жалбоподателят не е съобразил действията си с тези правила, които задължават служителите на МВР да съобразяват действията си с тях в служебно и извън служебно време. Приел е, че с нарушаването на разпоредби от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и в частност чл. 123 при реализирани няколко ПТП е следвало да спре, да уведоми компетентните органи на МВР, да установи последиците от ПТП, да изчака на място и да окаже съдействие, което той не е сторил. Посочил е и че поведението му е станало известно в обществото, като е било отразено в средствата за масова информация телевизии, радио, интернет сайтове, с което пък е осъществил и другите състави на нарушения по Етичния кодекс. По подробно изложени мотиви съдът е приел допуснати нарушения, които обосновават фактическите обстоятелства по чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР, като е направил извод за наличие на предпоставките по чл. 194 ал. 2 т. 4 ЗМВР за налагане на най тежкото дисциплинарно наказание. Поради това е отхвърлил оспорването, достигайки до извод за законосъобразност на заповедта. Решението е правилно. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съобразно предоставените му по закон правомощия чл. 204 т. 1 ЗМВР, като е правилен извода на първоинстанционния съд, че са спазени изискванията за форма, тъй като същата съдържа подробно описани фактически основания, съответни на правните такива, въз основа на които е издадена. Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички наведени в жалбата му съображения, като напротив съдът обсъждайки наведените възражения, съотнесени към преценените в тяхната съвкупност събрани в хода на производството доказателства, е достигнал до правилен и съответен на тях извод за законосъобразност на заповедта. Правилен е извода на съда за липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. Напротив от събраните в хода на производството доказателства се установява, че на жалбоподателя са били редовно предявени материалите събрани в рамките на проведеното дисциплинарно производство, както и изготвените становища, което е удостоверено със съответно положени от него подписи. Неоснователно е и възражението за неправилен извод за спазени срокове по чл. 195 ЗМВР. В случая правилно първоинстанционния съд е приел, че приложимата разпоредбата е тази на чл. 195 ал. 2 ЗМВР, тъй като се касае за установено тежко нарушение на служебната дисциплина, а именно такова по чл. 203 т. 13 ЗМВР. Предвид така посочената относима в случая разпоредба във връзка с чл. 196 ал. 1 ЗМВР за вмененото тежко нарушение на служебната дисциплина, дисциплинарното наказание се налага не по - късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му, като в случая предвид чл. 196 ЗМВР, нарушението се счита открито на 19.06.2023г., когато е депозирано становището на ДРО, с което предвид чл. 207, ал. 12 ЗМВР, ДРО приключва дисциплинарното производство, съответно от тази дата тече двумесечния срок за издаване на заповедта за налагане на наказанието. Това е така, тъй като правилно съдът е приел, че в случая върху становището е поставена резолюция запознат от министъра на вътрешните работи, под която няма дата, съответно следва да се приеме най ранната дата, която в случая е датата на изх. номер на становището, която е 19.06.2023г. /неправилно посочено от АССГ 12.05.2023г./. Въпреки това е правилен като краен резултат извода за спазването на срока по чл. 195 ал. 2 вр. чл. 196 ал. 1 ЗМВР, тъй като двумесечният срок за издаване на оспорената заповед е започнал да тече на 19.06.2023г., съответно издадената на 19.07.2023г. заповед на министъра е издадена при спазване на законово предвидените срокове. Неоснователни са възраженията в касационната жалба и за допуснати други нарушения на процедурата, като е правилен извода на съда, че са спазени изискванията и на чл. 206 и на чл. 207 ЗМВР. На следващо място неоснователно е възражението за неправилност на извода на съда за законосъобразност на заповедта, тъй като неправилно е приел, че в случая са налице предпоставките по чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР. В случая в оспорената заповед и предвид проведеното дисциплинарно производство, което е за нарушение на правилата на Етичния кодекс, съответен на закона е извода на първоинстанционния съд за законосъобразно квалифициране на тежкото нарушение по чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР, а именно установени деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Най накрая правилен е извода на съда за материална законосъобразност на заповедта и установени нарушения на етичните правила, уронващи престижа на службата, съответно кореспондиращи и с целта на закона. В тази връзка настоящият състав споделя изложеното в оспореното решение, че са безспорно установени допуснати нарушения на т. 15, 19, 20 и 28 б. а от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, тъй като съобразно т. 15 е следвало да съобразява законността на действията си, като за служителите на МВР тези изисквания са завишени именно предвид характера на службата им като охранители на закона, а жалбоподателят не е съобразил, че извършените от него действията са в нарушение на ЗДвП, като в рамките на около два часа между 15,06 и 17,26 ч на 31.12.2022г. е реализирал четири ПТП, като при нито едно от тях не е спрял и не е останал на мястото на ПТП. С извършените действия А. е допуснал и нарушение на чл. 28 б. а от Етичния кодекс, която допълнително вменява на служителите в МВР да спазват нормативно определените правила за движение по пътищата. Установява се и допуснато нарушение на т. 20 от Етичния кодекс според която Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си, като в случая служителят е нарушил това правило и съответно с факта, че поведението му е станало известно в обществото, отразено е подробно в електронните медии, е осъществил и другия състав на нарушение по т. 19 от Етичния кодекс, а именно не е изпълнил задължението си да пази доброто име на институцията, която представлява, като не само отразяването, но и въобще извършените от него действия по неспазване на закона нарушават това изискване. Описаните обстоятелства и нарушения на Етичния кодекс в тяхната съвкупност обосновават извода както на административния орган, така и на първоинстанционния съд за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, съответно на наложеното най тежкото наказание уволнение. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221 ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,