Решение № 16065 от 6.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10188/2010 г.

Решение № 16065 от 6.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10188/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Триумвират Импекс" ЕООД - гр. Пловдив, срещу решение № 721 от 18.05.2010 г., постановено по адм. дело № 1825/2009 г. по описа на Административния съд - Пловдив, в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу решение за възстановяване на мито № 1752 от 24.08.2009 г. на началника на Митница - Пловдив, потвърдено с решение № 1-2600-0063 от 8.09.2009 г. на директора на РМД - Пловдив, с което административният орган не се е произнесъл по искане за възстановяване на платено по ЕАД № 3000/4-10712/4.03.2005 г. ДДС в размер на 8539 лв. и законната лихва върху тази сума, както и на законната лихва, изчислена върху стойността на определеното мито по внос в размер на 8626 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Ответниците - началникът на Митница - Пловдив и директорът на Агенция "Митници", не вземат отношение по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Излага съображения за правилност на решението и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея доводи и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административния съд - Пловдив, е било решение за възстановяване на мито № 1752 от 24.08.2009 г. на началника на Митница - Пловдив, потвърдено с решение № 1-2600-0063 от 8.09.2009 г. на директора на РМД - Пловдив, с което органът не се е произнесъл по изрично направеното искане за възстановяване до пълния размер на стоката по ЕАД № 3000/4-10712/4.03.2005 г. или нейната стойност, на платеното ДДС в размер на 8539 лв. и законната лихва върху тази сума, както и на законната лихва, изчислена върху стойността на определеното мито по внос в размер на 8626 лева. С обжалваното решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на "Триумвират Импекс" ЕООД срещу решението на митническия орган по отношение липсата на произнасяне по направеното от жалбоподателя искане за възстановяване на стоката по ЕАД № 3000/4-10712/4.03.2005 г. или нейната стойност и прекратил производството. В тази част решението, имащо характер на определение, не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не е предмет на разглеждане по настоящото дело. За да отхвърли жалбата на дружеството в останалата част съдът е приел, че правилно началникът на Митница - Пловдив, не се е произнесъл по искането му за възстановяване на ДДС по цитирания ЕАД и съответната законна лихва, тъй като този орган не е компетентен да се произнесе в производството по чл. 214 от ЗМ по такова искане. Съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата и в частта за дължима, според жалбоподателя, в негова полза лихва върху възстановеното от митническия орган мито в размер на 8626 лв., като е мотивирал извода си с разпоредбата на чл. 219а, изр. първо, според която за възстановените митни сборове не се дължат лихви. Така постановеното решение е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за митниците ДДС не представлява част от митния сбор, поради което неговото възстановяване не следва да се извършва при наличието на предпоставките за това от митническия орган в процедурата по чл. 214 от ЗМ, а от орган при НАП, като от данните по делото се установява, че с писмо, изх. № 2-2600-1268/2009 г. на началника на Митница Пловдив е уведомил компетентния орган - ТД на НАП - Пловдив, за наличието на ДДС за възстановяване. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че по отношение на претендираната от жалбоподателя законна лихва върху сумата 8626 лв., представляваща възстановено мито, такава лихва не се дължи, защото не е изпълнено условието на чл. 219а ЗМ, митните сборове да са определени с незаконосъобразен акт. Обоснован е изводът на съда, че в случая няма връзка между отмененото наказателно постановление, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 49 733 лв., и определеното мито в размер на 8626 лв., което му е било възстановено с друг акт, а именно решение за възстановяване на мито № 1752 от 24.08.2009 г. на началника на Митница - Пловдив. По така изложените съображения, и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,