Решение № 81 от 25.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 40/2014 г.

Решение № 81 от 25.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 40/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Производството е касационно по жалба на назначения защитник-адвокат от името на подсъдимата Д. Х. А., задочно осъдена по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК против въззивно решение № 363/22.Х.2013 г. по внохд 893/2013 г. на АС-София с доводи за всички касационни основания без да се сочат данни в тяхна подкрепа. Независимо от дадения срок по чл. 351, ал. 4 от НПК в допълнението на жалбата жалбоподателят се аргументира само за основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК - наказанието е явно несправедливо, защото присъдата "...е несъразмерно висока с оглед предмета и характера на производството, както и внесеният по същата в първоинстанционното производство обвинителен акт.". Искането е подсъдимата да бъде оправдана или наказанието да се намали. Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, I-во н. о. намира: В производство при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК (задочно) подсъдимата Д. Х. А. е призната за виновна и осъдена по чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1, чл. 63, ал. 1, т. З и т. 5 и чл. 54 от НК на лишаване от свобода за срок от 1 (една) година и обществено порицание чрез излагане на присъдата в района по постоянен адрес; на основание чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 (три) години, считано от влизането на присъдата в сила за това, че на 10.VIII.2011 г. за времето от 20:50 часа до 20:57 часа в София, на площад "М. " № 4 на банкомат на [фирма], като непълнолетна, но могла да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си в условията на продължавано престъпление, използвала платежен инструмент - кредитна карта "ВИЗА", издадена от [фирма] на името на А. Х. Т. с № .........., без съгласието на титуляра и получила сумата от 3000 лв., като деянието не съставлява по - тежко престъпление. Поради липса на съображения в подкрепа на наведените касационни основания за нарушения на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съдът счита, че тези доводи не следва да се обсъждат в настоящето производство. Доводите за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание са неоснователни. Липсва очевидното несъответствие между извършеното от подсъдимата престъпление и наложеното й за това наказание. Съобразени са високата степен на обществена опасност на деянието, а тя, заедно с установените лоши характеристични данни за подсъдимата и процесуалното й поведение, налагат такъв извод за личността й. Приложено е и условното осъждане, поради което и място за по-голямо снизхождение няма. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС в настоящия състав