Решение № 1865 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13277/2008 г.

Решение № 1865 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13277/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба, подадена от Пламен Димитров Костадинов от гр. Варна срещу заповед № К - 5321/23.09.2008 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР вр. чл. 228, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година" и му е отправено предупреждение, че при установяване на друго извършено от него нарушение по чл. 228, ал. 1 ЗМВР, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Изложени са съображения, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон, поради което се претендира отмяната й. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа. Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалният си представител писмено оспорва жалбата, като неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок и поради това е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: Със заповед № К - 5321/23.09.2008 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР вр. чл. 228, ал. 1, т. 4 и ал. 2 ППЗМВР, на главен инспектор Пламен Димитров Костадинов - началник на група "детска престъпност" в сектор "криминална полиция" на отдел "противодействие на престъпността" към Областна дирекция на МВР-Варна, категория В, е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година" считано от датата на връчване на заповедта, за нарушение на служебната дисциплина изразяващо се в това, че е подал декларация рег. № 12628/8.04.2008 г. за имуществото и доходите си за 2007 г. в която не е отразил получения доход от пенсия, както и сумата от получено парично обезщетение по чл. 252, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Това деяние е квалифицирано от дисциплинарно наказващият орган като дисциплинарно нарушение чл. 228, ал. 1, т. 4 и ал. 2 ППЗМВР, за което се предвижда наложеното с оспорената заповед дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР. По делото не се спори от страните, че жалбоподателят не е попълнил съответните данни в процесната декларация за 2007 г. Причините за това бездействие жалб. Костадинов обосновава с това, че след попълването на декларацията е продиктувал съдържанието й на началника на служба "човешки ресурси" в ОД - МВР - Варна - Р. Димитров, който потвърдил правилността й, а след това жалбоподателя е продиктувал съдържанието на декларацията и на юрисконсулта на дирекцията - Б. Йорданова, която също потвърдила правилността й. Жалбоподателят твърди, че непопълнените данни са били служебно известни на тези две служебни лица и като не са му посочили необходимостта от попълването им в декларацията, значи не е следвало тези данни да се попълват от него, което изключвало умисъла му от отразяване на неверни данни в декларацията. Оплакванията и възраженията на жалбоподателя в тази връзка са неоснователни по следните съображения: Процесната декларация за имуществото и доходите на служител от МВР е предвидена в закон и следва да се попълва от служителя на МВР на основание чл. 187 от ЗМВР във вр. чл. 169 ППЗМВР при назначаването му (в случая възстановяването му) на длъжността или ежегодно до 31 март. На 03.04.2008 г. при встъпването му в длъжност като служител на МВР жалбоподателят лично е попълнил и подписал такава декларация, в която в изричен императивен текст е посочено, че следва да се декларират Д доходи, извън трудовото възнаграждение (посочва се годишния приход в лева или друга валута от наеми, хонорари и други източници). От данните по преписката е видно, че жалбоподателя през времето, което е бил освободен от длъжност е получил доходи от "други източници", а именно доход от пенсия, както и сумата от получено парично обезщетение по чл. 252, ал. 1 т. 4 от ЗМВР. Тези обстоятелства са били съзнавани от него и следвало да ги декларира, още повече че от текста на декларацията не са изключени изрично тези получени и недекларирани доходи. От друга страна няма изискване съдържанието на декларацията да се съгласува с когото и да е било в йерархията или от състава на ОД-МВР-Варна, поради което и несъгласуването или неправилните съвети на длъжностни лица не са обстоятелства изключващи отговорността по чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР вр. чл. 228, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от ППЗМВР, респективно по чл. 313 НК. Декларацията се попълва и подписва лично от декларатора и той носи лична отговорност за извършените от него действия или както е в случая бездействия. Подаването на декларация с невярно съдържание е забранено със закон и с факта на осъществяването му деецът нарушава правовия ред. Ето защо проявеното бездействие от страна на жалбоподателя попада в хипотезата на приложената от органа правна норма и сочи на наличие на общо основание за търсене на дисциплинарна отговорност за вмененото дисциплинарно нарушение. Други обстоятелства са ирелевантни към настоящия спор и могат да бъдат преценявани единствено като смекчаващи отговорността обстоятелства в евентуално наказателно производство за престъпление по чл. 313 НК. Относно оплакването за нарушени административнопроизводствени правила - наказанието е наложено извън двумесечния преклузивен срок, съдът намира същото за неоснователно поради следното: От приложените по делото документи се установява стриктното спазване на процедурата по ЗМВР и ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен", с оглед издаденото предложение от прекия началник на жалбоподателя, събирането на относимите данни, снемането на писмени обяснения на лицето, запознаването му със събраните доказателства. По изложените съображения съдът приема, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е и мотивирана, вкл. със съпътстващи в административната преписка документи. Заповедта на министъра на вътрешните работи е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание. Резултатите от извършената проверка рег. № 31482 от 29.08.2008 г. по описа на ОД-МВР-Варна, послужила за издаването на заповедта, съдържа достатъчно данни за нарушението и самоличността на извършители и съгласно чл. 233, ал. 1 от ППЗМВР, нарушението в случая се счита открито именно от момента на получаването й от органа, компетентен да наложи дисциплинарното наказание. В случая тази справка е получена на 4.09.2008 г. в МВР, Дирекция "Човешки ресурси", като заповедта е издадена в преклузивния срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР - на 23.09.2008 г. В резултат съвкупната преценка на приложените по делото доказателства, представляващи части от административната преписка по издаване на оспорената заповед - предложение, обяснения, справки, обоснован е направеният от административния орган извод, че са налице фактическите основания за издаване на процесната заповед поради това, че жалбоподателят е осъществил нарушение на служебната дисциплина, като е подал декларация рег. № 12628/8.04.2008 г. за имуществото и доходите си за 2007 г. в която не е отразил получения доход от пенсия, както и сумата от получено парично обезщетение по чл. 252, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - дисциплинарно нарушение чл. 228, ал. 1, т. 4 и ал. 2 ППЗМВР, за което се предвижда наложеното с оспорената заповед дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до три години". Предвид цитираните правни норми и установеното от фактическа страна, следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена при наличието на материалноправните предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание визирано от чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР при условията на посочената като правно основание за издаването й, разпоредба на чл. 228, ал. 1, т. 4 и ал. 2 ППЗМВР. По изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при наличието на посочените в него фактически и правни основания и спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Поради това, като неоснователна жалбата следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,