Решение № 7515 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4325/2021 г.

Решение № 7515 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4325/2021 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) срещу решение № 747/10.02.2021 г., постановено по адм. д 7419/2020 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно и необосновано – касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Касационната жалба съдържа подробни аргументи относно законосъобразността на решение № 253/09.10.2020 г. по преписка № 97/2019 г. на КЗД като липсват изрични съображения в подкрепа на твърдението за необоснованост на съдебното решение и искането за отмяната му. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските за правна помощ на другите страни. Ответникът Министерство на регионалното развитие и благоустройството, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. По делото е депозиран писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството, който не е страна пред първата инстанция и в административното производство, в което е изразено становище по същество на спора, претенция за разноски, но липсва искане за конституиране като страна по делото. Ответната страна "Софийска вода" АД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразила становище за нередовност и неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски, но прави при условията на евентуалност възражение за прекомерност на разноските за жалбоподателя. Ответникът В. Ц. изразява становище за законосъборазност на решението на Комисията, за което счита, че следва да бъде потвърдено. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение № 747/10.02.2021 г., постановено по адм. д. 7419/2020 г. по описа на АССГ е отменено Решение № 253/26.05.2020 г. на КЗД, трети специализиран постоянен заседателен състав, в частта му по т. I, т. II и т. IV, с които в: т. I. се установява, че разпоредбите на чл. 39, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ - бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г.; изм. и доп., бр. 63 от 17.08.2012 г., в сила от 17.08.2012 г., изм., бр. 95 от 1.11.2013 г., в сила от 1.11.2013 г., бр. 102 от 12.12.2014 г., в сила от 12.12.2014 г., изм. и доп., бр. 70 от 3.09.2019 г., в сила от 4.10.2019 г. (Наредба №"/2004 г.) са дискриминационни по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) ЗЗДискр. и противоречащи на принципа за равно третиране на потребителите на ВиК услуги, създаваща условия за нарушение на чл. 37 от ЗЗДискр. от "ВиК операторите" под формата на привидно неутрални разпоредби чрез предлагане и калкулиране на услугата при по-неблагоприятни условия за потребителите с по-висок размер на месечно потребление в сравнение с потребителите с по-нисък размер на месечно потребление; т. II препоръчва се, на основание чл. 47, т. 8 от ЗЗДискр., на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, представлявано от министър Петя Аврамова, да измени разпоредбите на чл. 39, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Наредба № 4/2004 г., като дискриминационни по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. и противоречащи на принципа за равно третиране на "потребителите" на ВиК услуги, създаваща условия за нарушение на чл. 37 от ЗЗДискр. от "ВиК операторите" под формата на привидно неутрални разпоредби чрез предлагане и калкулиране на услугата при по-неблагоприятни условия за потребителите с по-висок размер на месечно потребление, в сравнение с потребителите с по-нисък размер на месечно потребление и т. IV се уважава жалба вх. № 44-00-1048/02.04.2019 г., подадена от В. Ц. Административният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение е действителен административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и при неправилно конституиране на страните по спора. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Обосновано административният съд е приел, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, но констатираното нарушение при конституиране на страните не е съобразено като нарушение на административнопроизводствените правила, а само е отбелязано за пълнота на изложението и не е съобразено като основен порок на атакувания акт. Административното производство пред КЗД е образувано по жалба, подадена от В. Ц., в която са изложени твърдения за извършена дискриминация относно собственост спрямо потребители при експлоатация на водоснабдителни и канализационни мрежи от оператора "Софийска вода" АД като е акцентирано, че проблемът е породен от разпоредбите на чл. 32, ал. 3, чл. 35 и § 6 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 4/2004 г. Жалбата е изключително конкретна и съдържа ясно описание на твърденията на жалбоподателя за неравно третиране, което е резултат от разпоредби, съдържащи се в нормативен акт издаден от министъра на регионалното развитие и благоустройството, поради което правилно АССГ е констатирал, че Комисията е допуснала нарушение на административнопроизводствените правила при конституиране на страните в производството. Като страна в административното производство е трябвало да участва министъра на регионалното развитие и благоустройството, а не призоваваното Министерство на регионалното развитие и благоустройство, спрямо което е издадено и решението на КЗД. Първоинстанционният съд правилно е приел за допустимо оспорването на това решение на Комисията от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, защото то е неблагоприятно за него и съдържа установявания и препоръки спрямо него, но неправилно след отмяна на оспореното решение на КЗД не е разпоредено изпращане на преписката за ново произнасяне при коректно конституиране на страните в административната фаза на производството. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК административният съд е трябвало да изпрати преписката на КЗД с указания за конституиране на страните и разглеждане на жалбата на В. Ц. съобразно неговите оплаквания срещу Наредба № 4/2004 г., която е издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а не от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В мотивите на административния акт и в тези на съдебното решение е обсъждан въпроса доколко с разпоредбата на чл. 39, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Наредба № 4/2004 г. е осъществена непряка дискриминация по признак "лично положение" на потребители на ВиК услуги, които имат по-високо потребление, отчетно по индивидуалния им водомер в сравнение с тези които имат по-ниско потребление, също отчетно от индивидуалния им водомер, които обитават жилища, в сградите на които имат монтиран общ водомер. Комисията приема, че неравното третиране представлява непряка дискриминация по признак "лично положение", а съдът излага съображения за липса на значим, обективен, същностен за личността белег, който да е присъщ на лицето, за да бъде определено различното му третиране като дискриминационно поради наличие на защитим признак. Тези два анализа са проведени без да е съобразено оплакването в жалбата на В. Ц. за дискриминация по собственост и посочения в нея предмет, а именно Наредба № 4/2004 г. Независимо от обясненията на В. Ц. в проведеното открито заседание пред КЗД неговите изявления не са съобразени, а Комисията е издала решение, с което е приела за основателна жалбата му, но без да обсъди всички наведени от него обстоятелства, респективно без да определи правилно предмета на доказване. Тези нарушения, допуснати КЗД, са довели до постановяване на правилно като краен резултат съдебно решение за отмяна на решението на Комисията, но за да бъдат отстранени се налага делото да бъде изпратено като преписка за ново произнасяне от КЗД по жалбата на В. Ц. При новото произнасяне следва да бъдат съобразени мотивите на настоящото решение относно тълкуването и приложението на материалния закон и да бъдат правилно конституирани страните в административното производство, при което да бъде съобразено освен изложените от съда съображения и обстоятелството, че по отношение на "Софийска вода" АД решение 253/26.05.2020 г. на КЗД не е оспорено и е придобило стабилитет в неговата т. III. При този изход на делото съдът не следва да бъдат присъждани разноски в полза на касационния жалбоподател, а останалите страни в касационното производство не претендират разноски (разноски претендира Министерство на регионалното развитие и благоустройството, което не е страна в съдебното производство, поради което такива не му се дължат). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение