Решение № 8392 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3628/2017 г.

Решение № 8392 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3628/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на здравеопазването против решение № 815 от 20.01.2017 г. по адм. дело № 4268/2016 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отменена, издадена от него Наредба № 6/10.02.2005 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Ендокринология и болести по обмяната" (Обн., ДВ бр. 20/08.03.2005 г., изм. и доп. Бр. 64/17.08.20101 г., бр. 92/23.11.20101, бр. 32/08.04.2014 г. в сила от 01.01.2014 г.). Счита, че решението е необоснованост и постановено при неправилно приложение на закона - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК и моли съда да го отмени и постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли оспорването. Ответникът - Сдружение "Център за защита правата в здравеопазването", гр. С. оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Ответниците - Сдружение "Национално сдружение на частните болници", Сдружение на общинските болници в България и Сдружение "Българска болнична асоциация", чрез процесуалните си представители също оспорват касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Петчленен състав, II-ра колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е образувано по жалба, подадена от Сдружение "Национално сдружение на частните болници", Сдружение "Център за защита правата в здравеопазването", Сдружение на общинските болници в България и Сдружение "Българска болнична асоциация" срещу Наредба № 6/10.02.2005 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Ендокринология и болести по обмяната" (Обн., ДВ бр. 20/08.03.2005 г., изм. и доп. Бр. 64/17.08.2010 г., бр. 92/23.11.2010 г., бр. 32/08.04.2014 г. в сила от 01.01.2014 г.). При извършената служебно проверка за валидност и допустимост на решението настоящият състав намира, че същото е валидно и допустимо. Тричленният състав е сезиран с жалби от сдружения с нестопанска цел в обществена полза, които са организации по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК във вр. с § 1, т. 2 от ДР на АПК. В устава на всяко от сдруженията са включени цели и задачи, свързани със защита и подобряване на здравното обслужване на гражданите, осигуряване на подходящи условия и среда за функциониране на болничните заведения, развитие на пазара на медицинските услуги, създаване на устойчива практика по здравни въпроси и др. подобни. Поставените с уставите на сдруженията цели и задачи засягат всички аспекти на здравеопазването, между които и болничната медицинска помощ без оглед на конкретните заболявания. Правният интерес на сдруженията с нестопанска цел в обществена полза е обоснован с предмета на дейност и целите, за които са създадени (ТР № 2 от 12.02.2010 г., по т. д. № 4/2009 г. на ОСК на ВАС). Не се спори между страните относно правилността на изводите, че Наредбата е издадена от компетентен орган в кръга не неговите правомощия, като настоящият състав намира, че този извод е правилен и обоснован. Същият е базиран на събраните доказателства и при правилно приложение на закона. За да отмени оспорения подзаконов нормативен акт Върховният административен съд, тричленен състав обосновано приема, че при издаването и при измененията му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила предвидени в чл. 26 и чл. 28, ал. 2 от ЗНА в приложимите им редакции към момента на издаването на акта и съответно към направените изменения. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че при издаването на акта липсват каквито и да било мотиви. Действително в редакцията на чл. 26 и 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА), действала към момента на приемане на Наредбата през 2005 г. не е имало изискване на за публикуването му на интернет страницата на съответната институция, ведно с мотивите, както и въведените с изменението на чл. 28 ЗНА ДВ бр. 46/2007 г. изисквания към съдържанието на мотивите. Действалата към момента на издаването на акта нормативна уредба също е предвиждала актът да се придружава от мотиви (арг. чл. 28, изр. второ ЗНА ред. ДВ бр. 55/17.06.2003 г.). Конкретните изисквания към мотивите са били предвидени в разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА (ред. ДВ бр. 39/21.05.1974 г.), като същата е предвиждала, че те трябва да сочат накратко: 1. причините, които налагат издаването на акта; 2. целите, които се преследват с него; 3. същността на най-важните нови положения и 4. очакваните резултати от прилагането на акта. По делото липсват доказателства изобщо за наличие на мотиви към момента на приемане на процесната Наредба, а още по-малко с изискуемото се съгласно цитираната разпоредба съдържание. Ето защо настоящият състав намира, че обосновано и правилно в обжалваното решение е прието, че е налице такова нарушение още при първоначалното приемане на Наредбата. По отношение на направените изменения на Наредбата също липсват доказателства за наличие на мотиви, с което не са изпълнени изискванията на приложимата редакция на разпоредбите на чл. 28, ал. 2 ЗНА. Правилно в обжалваното решение е прието, че наличните мотиви към изменящата обжалвания пред тричленния състав подзаконов нормативен акт - Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 21/2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Инфекциозни болести" не отговарят на законовите изисквания за съдържание и не изпълняват целта на закона. Посочването, че изискванията за стандартите за наличие на микробиологична лаборатория на територията на болниците се прилага от 01.01.2014 г., като до тази дата те могат да бъдат обслужвани от лаборатория на територията на съответното населено място не обосновават извод за наличие на мотиви, отговарящи на изискванията на чл. 28, ал. 2 ЗНА за съдържанието им. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗНА (ДВ, бр. 46 от 2007 г.) мотивите, съответно доклада към проекта на нормативния акт, които се внасят за обсъждане и приемане от компетентния орган, следва да съдържат следните данни: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. В случая е установено, че докладът не е мотивиран по критериите на чл. 28, ал. 2, т. 1 - 4 от ЗНА. Приложените лаконични мотиви се отнасят не само до процесния, но и до други медицински стандарти. Не са ясни причините, които налагат изменението на конкретния акт, поставените цели, данните за финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, както и очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива. Липсва анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. От приложения по делото протокол - решение № 25 от заседание на ръководството на Министерството на здравеопазването, проведено на 02.12.2014 г. не се установява да е проведено обсъждане на проекта заедно с представените становища, предложения и възражения съгласно изискването на чл. 77 от АПК. При това в случая не са приложени принципите на обоснованост, откритост, съгласуваност, пропорционалност и стабилност (чл. 26, ал. 1 от ЗНА). С оглед на така установеното настоящият състав намира, че актът е приет при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а изведените от тричленния състав изводи в обжалваното решение са правилни и обосновани. При извършената проверка служебно по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и по наведените касационни доводи в жалбата на Министъра на здравеопазването не се констатира наличие на касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК искането за присъждане на деловодни разноски от страна ответниците е основателно при което Министерство на здравеопазването следва да бъде осъдено да заплати на всеки от ответниците - "Национално сдружение на частните болници", Сдружение "Център за защита правата в здравеопазването", Сдружение на общинските болници в България и Сдружение "Българска болнична асоциация" по 400 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, Петчленен състав