Решение № 13758 от 9.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4761/2017 г.

Решение № 13758 от 9.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4761/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Х. Б., чрез процесуалния му представител адв. Попов против решение № 8/10.02.2017 г. по адм. дело № 303/2016 г. на Административен съд – Сливен в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) за претърпени неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 400 лв. до пълния предявен размер на претендираното обезщетение за сумата от 5000 лв., а също и в частта, в която е отхвърлен предявения от Х. Б. иск срещу ГДИН за обезщетение за забава на изпълнението в размер на 200 лв. като недоказан. Релевира доводи за неправилност на решението в обжалваните му части като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира за присъждане на направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар. Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София в представен по делото отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата и моли решението като правилно и законосъобразно в обжалваните му части да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна при следните съображения: Административен съд - Сливен е сезиран с иск с правно основание чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията /ЗИНЗС/, предявен от Х. Б. от [населено място], против ГДИН - София за заплащане на сумата от 5000 лeва, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Ареста гр. Сливен, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания, изпадане в депресивни и меланхолични състояния, загуба на апетит, главоболие, нежелание за общуване с останалите задържани, изолираност и дълбока безпомощност, агресия и накърняване на човешкото му достойнство за периода от 04.04.2016 г. до 04.08.2016 г., през който период изтърпява мярка за неотклонение "задържане под стража" по НОХД № 1170/2016 г. в Ареста Сливен. С същата искова молба ищецът е претендирал и обезщетение за забава на изпълнението от датата на увреждането в размер на 200 лева, както и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. В хода на съдебното дирене е разпитан и свидетеля Г. С, пребиваващ съвместно с Б. в една килия през част от процесния период. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Съдът е направил извод за частична основателност на ищцовата претенция, тъй като е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган да осигури условия на пребиваване в Ареста гр. Сливен, които не унижават човешкото достойнство. Липсата на санитарен възел и течаща вода в килията, необходимостта от задоволяване на физиологични нужди в шишета, липсата на достатъчно жизнено пространство и неосигуряването на време за престой на открито безспорно водят до извода за унизително и нечовешко отнасяне по смисъла на чл. 3 ЕКПЧОС и чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. Безспорно е установено, че в резултата от лошото състояние на санитарните съоръжения в ареста, липсата на достъп на пряка слънчева светлина, респективно достъпа на чист въздух в помещенията, липсата на възможности за поддържане на нормална лична хигиена, както и липсата на препарати за дезинфекция и почистване на килиите, за ищеца и касационен жалбоподател в настоящото производство са настъпили вреди. С оглед на така установеното, съдът обосновано е приел, че неблагоприятните условия на пребиваване на ищеца в Ареста в гр. Сливен в своята съвкупност са безспорно унизителни за всяко човешко същество и несъответни на рестрикциите, свързани с изтърпявания ограничителен режим. При определяне на размера на обезщетението, съдът е съобразил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, продължителността и интензитета на увреждането и е преценил, че сумата от 400 лева е достатъчна за да компенсира търпяните от лицето негативни усещания. За разликата до 5000 лева, искът е приет за неоснователен и недоказан. Решаващият съд е приел за неоснователен и недоказан предявения от Б. иск за обезщетение за забава на изпълнението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 200 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на съда са в съответствие с приложимия материален закон и изцяло се споделят от настоящата инстанция и не се нуждаят от допълване. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти и обстоятелства. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното. Предявеният иск е с правно основание чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, по силата на който Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на текста за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 14/10.02.2017 г.) на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите, ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. По силата на посочените разпоредби и общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 от ЕКПЧОС, администрацията на затворите и местата за изпълнение на мерките за неотклонение "задържане под стража" е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване. Европейската конвенция е ратифицирана от Рeпублика България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от националното право, т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закона по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. Настоящата инстанция следва да посочи, че Европейския съд по правата на човека в множество свои решения (напр. по делото Йовчев срещу България - Решение от 02.02.2006 г., делото Шахънов срещу България - решение от 10.01.2012 г.), в периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, е разглеждал конкретно тези въпроси като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България. Искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е принципно ефективно правно средство за защита срещу лоши условия на задържане и стимул към администрацията да взема по-ефективни и бързи мерки с цел достигане на европейските стандарти, от една страна. От друга, длъжностните лица от следствените арести/затворите извършват правно регламентирана дейност, уредена в ЗИНЗС, като при осъществяването й са длъжни да спазват изискванията на този закон. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените, както и задържаните под стража лица, не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение, вкл. да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, унизително отношение, което уронва човешкото им достойнство, принуждава ги да вършат или да приемат действия против волята си, пораждащи чувство на страх, незащитеност или малоценност. Този текст отразява принципно положение, свързано принципа на законност и правов ред в Република България, и като всеки принцип е установен с норма, която има материално-правен характер и нарушението й дава отражение в личната или имуществената сфера на гражданите. На следващо място, след като в посочения исков период е безспорно доказано, че Х. Б. е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, които априори се квалифицират като унижаване на човешкото достойнство и изтезание по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, то исковата претенция правилно е квалифицирана като доказана по основание. Отговорността на държавата следва да бъде ангажирана, поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на затворническата администрация за неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател Б. във връзка с размера на обезщетението. Съдът правилно е съобразил обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на ЕКЗПЧОС, времетраенето на задържането, липсата на конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо/, въз основа на което, изводът му за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно прилагане на закона. Обосновано съдът е приел, че искът за претърпени неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер на 400 лева, като в останалата част до размера на претендираното обезщетение от 5000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Правилни са и изводите на съда за недоказаност и неоснователност на иска за обезщетение за забава на изпълнението в размер на 200 лева. По изложените съображения правилно решаващият съд е приел, че са установени елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно – доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила пряка вреда от него. Процесното решение, с което на основание чл. 284 и сл. от ЗИНЗС във вр. с § 49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС е уважена частично искова молба на Х. Б. за претърпени неимуществени вреди в размер на 400 лева и са присъдени лихви от датата на предявяване на иска – 21.11.2016 г. до окончателното им изплащане, е материално законосъобразно и обосновано. С оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски на страните по делото. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение