Решение № 4739 от 4.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане (АСП) срещу решение 1342/11.07.2022 г. по адм.дело 337/2022 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено по жалба на К. Йовчев, в качеството му на родител на малолетното дете К. Йовчев, отказ за предоставяне на лични данни, обективиран в писмо изх. 94К - 00 -0142#1 от 13.01.2022 г. на изпълнителен директор на АСП и преписката му е върната за ново произнасяне със задължителни указания. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - незаконосъобразно, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу отказа за предоставяне на лични данни, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - К. Йовчев като родител на малолетното дете К. Йовчев, чрез процесуален представител, в писмен отговор и писмена молба иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени обжалвания отказ за предоставяне на лични данни на малолетното дете К. Йовчев, постановен от администратора на лични данни - АСП, по заявление на баща му в качеството на родител, АС е изложил доводи, че процесното писмо инкорпорира в себе си, от една страна съображения за наличие на недостатъци в приложените документи и от друга - тълкуване на понятията "копие на лични данни" по смисъла на чл.15,$3 и $4 от Регламент (ЕС)2016/679 и "копие на цялостен документ" и извод за липса на законово основание да бъде предоставено досието на детето. АС е изложил мотиви, че съгласно чл.8, ал.2 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) родителят има право да получи информация за всички мерки и действия, предприемани по ЗЗДет. Липсват каквито и да е било доказателства, че са налице изключенията по чл.11а и чл.16 ЗЗДет за предоставяне на информация на родителя Йовчев, който е определен за попечител на детето въз основа на съдебен акт от чуждестранен съд, подлежащ на изпълнение в РБългария. Няма доказателства за несъгласие на майката, нито пък настоящият казус е за разгласяване на данните на трети лица, които не са родители. Не е налице изключението по чл.23 от Регламент (ЕС)2016/679. В случая водеща е закрилата на детето, регламентирана в ЗЗДет и непредоставянето на исканата информация от родителя на детето би застрашила неговите интереси. По изложените съображения съдът е приел, че отказът за предоставяне на лични данни е незаконосъобразен. Решението е правилно като краен резултат. Заявлението на Йовчев за достъп до лични данни на малолетното дете К. на основание чл.8 от ЗЗДет е ясно и недвусмислено, в него са изброени всички лични данни, до които се иска достъп, формата, в която се иска информацията. По делото е установено, че заявителят е родителят, упражняващ родителските права. Съобразно заповед за уреждане на взаимоотношенията с дете на Семейния съд във Великобритания от 08.02.2021 г. е постановено детето да живее с баща си К. Йовчев в юрисдикцията на Англия и Уелс. С влязло в сила на 29.06.2021 г. решение на Софийски апелативен съд е разпоредено връщане на малолетното дете К. в държавата на обичайното му местопребиваване - Великобритания и предаването на баща му на основание чл.12 във връзка с чл.3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980 г., като е представен и издадения изпълнителен лист и доказателства за образувано изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител. С оглед посочените доказателства и обстоятелството, че детето е малолетно и недееспособно, правата на детето като субект на данни се упражняват от бащата. Съгласно чл.13 от Регламент (ЕС)2016/679 администраторът на лични данни е длъжен да ги предостави на субекта, действащ чрез баща си още в момента на получаването. Доколкото чл.23,$1, буква "и" Регламент (ЕС)2016/679 дава възможност за ограничения на това право в полза на самия субект на лични данни в националното законодателство, следва да се има предвид, че не е налице хипотезата по чл.11а, ал.3 от ЗЗДет. - несъгласие на навършилото 14 години дете за предоставяне на данните му, тъй като детето К. няма навършени 14 години. По отношение на разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗЗДет, изискваща съгласие на навършилото [възраст] дете, както правилно е посочил АС, АСП не е предоставило доказателства такова съгласие да е искано от детето и същото да е отказало. Отделно от това предоставянето на обработените от администратора лични данни на малолетно детето на родителя, упражняващ родителски права, не е форма на разгласяване на лични данни, а на предоставяне на самия недееспособен субект, действащ чрез законния си представител. Неоснователно е и позоваването на касатора на представеното от него становище на КЗЛД, в което изрично е посочено, че АСП дължи предоставянето на личните данни на родителя, като в него е обсъждано предоставяне на лични данни на дете над 14 години, когато родителят има самостоятелно право да ги получи, а не както в настоящия случай - като законен представител на малолетно дете, упражняващ неговото право на достъп до личните му данни. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, които не се явяват прекомерни предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от АСП. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение