Решение № 313 от 16.09.2014 г. на ВКС по н. д. № 888/2014 г.

Решение № 313 от 16.09.2014 г. на ВКС по н. д. № 888/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е образувано по касационен протест, депозиран от Окръжна прокуратура-Г. срещу присъда № 42 от 9.04.2014 г., постановена по внохд № 8/2014 г. по описа на Окръжен съд-гр. Габрово. Като основание за отправеното в протеста искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, прокуратурата е посочила касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, макар че изложените съображения, независимо от тяхната лаконичност по-скоро аргументират необоснованост на присъдата /каквото основание законодателят не е предвидил при проверка на присъдите в касационното производство/ във връзка с авторството на инкриминираното по делото деяние. Постъпило е становище /озаглавено молба/ от подсъдимия Р. Ч., с което се моли да бъде потвърдена оправдателната присъда на ОС-гр. Габрово. В хода по същество на делото пред ВКС, представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и с направеното искане и моли той да бъде уважен. Претендира наличието на допуснати от съда съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствения материал. Защитникът на подсъдимия Р. Ч. -адв. Т. моли протеста да бъде оставен без уважение, тъй като не са налице нарушения на материалния и процесуален закон. Подсъдимият Р. Ч., редовно уведомен, не се явява пред върховната инстанция и не взема становище по протеста. Не се явяват и не вземат становище и подсъдимият Н. Б. и защитникът му адв. П., също редовно призовани. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 595 от 2.10.2013 г., постановена по нохд 164/2013 г., РС-гр. Г. е признал подсъдимия Р. Р. Ч. за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3, 4 и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б. "а" и "б" във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК, за което му е наложил наказание седем години и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален "строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда е признат за виновен и подсъдимия Н. Г. Б. за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3, 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за което му е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от четири години, от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 45 от ЗЗД двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на [фирма] сумата от 26 642 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието-12.04.2012 г. до окончателното изплащане. С присъдата съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства по делото . По жалба на подсъдимия Р. Ч. пред ОС-гр. Г. е било образувано внохд № 8/2014 г., което на 9.04.2014 г. е приключило с присъда № 42,с която е отменена изцяло първоинстанционната присъда от 2.10.2013 г. по нохд 164/2013 г. на Габровски районен съд, като вместо нея подсъдимият Р. Р. Ч. е бил признат за невиновен в това, че на 12.04.2012 г. в [населено място], действайки при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор в немаловажен случай с две неустановени по делото лица и в съучастие като извършител с Н. Г. Б., на паркинг на [улица], чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот-разбиване на врата на товарно помещение на микробус "Мерцедес" с рег. [рег. номер на МПС], чрез използване на неустановено техническо средство и чрез използване на неустановено МПС да е отнел чужди движими вещи -6854 кутии с цигари, на стойност 26 642 лв. -големи размери, собственост на [фирма]-Г., от владението на В. Н. Д., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3, 4 и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. С въззивната присъда е признат за невиновен и подсъдимия Н. Г. Б. за това, че на 12.04.2012 г. в [населено място], действайки в съучастие като помагач с Р. Р. Ч. и с две неустановени по делото лица, на паркинг на [улица], чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот-разбиване на врата на товарно помещение на микробус "Мерцедес" с рег. [рег. номер на МПС], чрез използване на неустановено техническо средство и чрез използване на неустановено МПС да е отнел чужди движими вещи -6854 кутии с цигари, на стойност 26 642 лв. -големи размери, собственост на [фирма]-Г., от владението на В. Н. Д., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 и 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК. Отхвърлен е предявения от [фирма] срещу подсъдимите Ч. и Б. граждански иск за имуществени вреди в размер на 26642 лв. като неоснователен и недоказан. По отношение на твърдяната в протеста доказаност на авторството на подсъдимите Ч. и Б. в извършването на инкриминираните им престъпления, ВКС намира за необходимо да отбележи, че по естеството си това са твърдения за необоснованост на въззивната присъда, което както беше посочено и по-горе не е касационно основание измежду предвидените в чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което не може да е предмет на проверка и произнасяне от касационния съд. Все в тази насока следва да се посочи, че Върховният касационен съд не може да приема нови фактически положения, а извършваната от него проверка е в рамките на установените от контролирания съд факти. Независимо, че настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, намеса от негова страна обаче е необходима, във всички случаи на неправилен подход при формирането на това вътрешно убеждение, какъвто не е настоящият случай. В дейността на въззивния съд по оценка на доказателствата и доказателствените средства, касателно авторството на деянието, не се набелязват нарушения. Точно обратното -констатира се правилност, логическа последователност и издържаност, намерила подробна аргументация в мотивите към въззивната присъда. Габровският окръжен съд не е надценил едни доказателства за сметка на други, не е пропуснал да извърши проверка на достоверността на гласните доказателствени средства, а осъществената от него интерпретация на доказателствения обем е според действителното му съдържание. С цел изясняване на някои факти по делото, въззивният съд е положил усилия да събере и допълнителна информация, която е била предмет на анализ в съдебния му акт. За да приеме, че липсва стабилна доказателствена основа за изграждане на изводи, свързани с авторството на деянието в лицето на подсъдимите Ч. и Б., въззивната инстанция е подложила на задълбочен анализ обясненията на подсъдимия Н. Б., дадени на досъдебното производство пред съдия /по реда на чл. 222 от НПК/ и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност от първостепенния съд. Напълно се споделят изводите му, че макар тези обяснения да са в подкрепа на обвинителната теза, те са твърде схематични и повърхностни и не дават отговор на редица въпроси, свързани с времето на извършване на кражбата, механизма на осъществяването й, начинът на проникване на лицата /кои от тях/ в охраняемия паркинг, начинът на преодоляване на алармената система на превозното средство, начинът на натоварване на цигарите в автомобила, за който се твърди, че е използван за отнемането им, начинът на отдалечаване на съучастниците от местоизвършването и редица други. По-важното обаче е, че тези обяснения не намират сериозно потвърждение в други доказателствени източници, каквато подкрепа е необходима с оглед разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от НПК и забраната за постановяване на осъдителна присъда само на оговор. Така, по отношение Р. Ч., данните, съдържащи се в обясненията на съпроцесника му и обстоятелството, че на инкриминираната по делото дата /12.04.2013 г./ в 20.19 часа е проведен разговор между лице, ползващо мобилен телефон с номер [ЕИК] /ползван от Б./ и мобилен телефон с номер [ЕИК] /абонат на "Виваком" за този телефон е Ч./ на територията на [населено място], което е индиция за евентуално присъствие на Ч. в Г. /подсъдимият Ч. живее в [населено място]/, съвсем не са достатъчни, за да се направи извод, че Р. Ч. е един от участниците в инкриминираната по делото кражба. Цитираните в протеста гласни доказателствени източници-показанията на свидетелите С. П., Г. М., М. М., В. Д. и М. П. не подкрепят еднозначно обясненията на подсъдимия Б. В. Д. е шофьор в [фирма], а М. П. е собственик и управител на дружеството и техните показания с нищо не допринасят за изясняване на авторството на деянието. Твърдяното от подсъдимия Б. обстоятелство, че "един приятел на име С. му е казал за буса с цигари, които стои на платен паркинг срещу пожарната" не може да бъде убедително изведено от показанията на разпитания в качеството на свидетел С. П., според които показания, той макар и да е споменавал на подсъдимия къде паркира микробуса "Мерцедес" /пред пожарната/, не му е съобщавал дали по време на нощуването си там, превозното средство е пълно със стока или не. Показанията на св. П. за това, че лесно може да се разбере дали микробуса е зареден със стока, ако се наблюдава докато той се намира пред склада, се основават единствено на предположение и не представляват свидетелстване за факти, които П. лично е възприел. Оценката на показанията на св. Г. М., направена от въззивния съд е правилна, доколкото от информацията, предоставена от него, не може да се установи категорично, че предлаганите от подсъдимия Б. цигари са именно тези, предмет на престъплението по настоящето дело. С оглед на изложеното, крайният извод на ОС- гр. Габрово за това, че авторството на деянието в лицето на двамата подсъдими е останало недоказано не се дължи на невярна интерпретация на доказателствата и средствата за тяхното установяване, като извършения от въззивния съд анализ и оценка на доказателствената съвкупност са дължимите и се основават както на закона, така и на проведено обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Ето защо, претенцията на прокуратурата за нарушение на материалния закон е лишена от основание. ВКС не се съгласява с приетото от ОС- гр. Габрово, че предмета на престъплението също е останал недоказан, доколкото в тази насока са налице кореспондиращи данни, съдържащи се в гласните доказателствени средства-показанията на свидетелите Д. и П.. Независимо от това и предвид обстоятелството, че недоказано е останало и авторството на деянието, материалният закон не е приложен неправилно от въззивната инстанция. По изложените съображения и като не намери основания за уважаване на касационния протест, ВКС прие, че атакуваната с него въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение